Приключенията на Гардиън в дълбоката провинция / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Мили деца, чудех се къде да го завра тоя пост, та реших да е тук. Понеже от София по-дълбока провинция май няма.

Та исках да ви се похваля, как вчера в автобуса и извън него ми се случи приятна и забавна случка.

Та пътувам си аз, тихо и кротко, с продупчен билет. От другата страна на пътеката седят момче и момиче, на видима възраст около моята. Момчето подсвиркваше, щракаше с пръсти и издаваше нечленоразделни звуци към едно бебе, седящо две седалки пред него. Малко беше като отношението към странно животинче, но майката на бебето явно нямаше против.

Та автобусът като се поопразни момчето и момичето станаха и застанаха на вратата зад мен. Заслушах се, защото явно момчето беше силно възмутено и ядосано от нещо. Говореше много, и с яд в гласа. Споменаваше думи като "грях", "изрод", "животно" и други такива.

Сега, не че нещо, но съм свикнал да заставам нащрек в подобни ситуации. Станах и си отидох на предната врата. А отзад продължавам да чувам все по-бурни словоизлияния на момчето. Автобусът спря, слязохме, и докато завори врати зад мен чух да крещят "Господ ще те накаже! Господ ще те съди!"...

Та тук вече стана забавно, понеже в следващите няколко минути докато вървях, двамата зад мен не спряха да ми крещят как господ ще ме погуби за греха ми, как аз съм бил животно, което ще бъде съдено за извратеността си, как аз съм обида за съществуването на хората, и други тквиз прекрасни слова.