Страшна работа! Представа си нямах каква борба е било. Мислех си, че обществото ей тъй някак само е дозряло до приемането на различните. Много ми хареса и заради цялата информация, която ми даде, и като филмов разказ с този привкус на документалистика. И заради Шон Пен. Оле! Взе ми акъла. Никога не бих го заподозряла, че е хетеро, ако не бях чувала за любовните му истории с Мадона и коя ли не още. И ако не бях го гледала в Dead Man Walking, където е самата противоположност на Милк. И физически даже. В "Милк" е крехък, жив, емоционален, като опъната струна е. В "Dead Man" е като стена някаква до последната сцена, където маската му на непоклатимост пада. Леле! Влюбих се в Шон Пен и в Харви Милк едновременно. В неудържимата усмивка на истинския Милк накрая. И в цялото гвй общество, в борбата им, в сплотеността им, ако щеш в идеята да имаш някаква кауза, която да те осмисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава мисля, че ще ти хареса и "The Times of Harvey Milk" (документален, от 1984 г.).

Филма и аз го гледах наскоро. Идея си нямах кой е този Харви Милк преди да видя филма, въпреки че живея в САЩ от доста години и съм ходил три пъти до Сан Франциско. Предполагам че той е бил гей активист от местен мащаб, истината е че гей движението няма свой Мартин Лутер Кинг, фигура от национално значение зад която всички да застанат. Имам усещането че болшинството от гей момчетата са загрижени повече за неща като пазаруване, фитнес, барове, с кого ще прекарат поредната нощ, отколкото да се борят за правата си.

Откъде да го дръпна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите