"...нямаше да държите толкова да бъдете приемани."
Чувам често този аргумент от различни хомофоби. Ядосвам се, защото за мен е ясно, че най болят несправедливите обвинения и е нормално да опиташ да докажеш, че не си това, в което те обвиняват. Но сякаш не на всички е ясно.
Вие какво отговаряте на подобни аргументи?

Кое е нормално ?

Да, за мен именно тази притча е най-ценното в евангелията.

Това е любимият ми въпрос. Но тук става въпрос по-скоро за естественото желание на човек да бъде приеман какъвто е.

Това ми хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано, надявах се да се намесиш, тъй като те чета винаги с огромен кеф. Но съжалявам, че този път постът ти звучи толкова тъжно.
Съжалявам и за това, че в голяма степен си прав.
Аз споря, понеже спорът ми е нещо като придобит рефлекс. Иде ми изотвътре. ;) И като споря, специално на тази тема, разчитам на хетеросексуалните с по-отворено съзнание. Все си мисля, че не можем да очакваме от тях да не ни смятат за болни, ако ние се държим като болни, т.е. ако се крием и си мълчим, сякаш се чувстваме виновни.
А инак тъжното е и това, че този аргумент съм го чувала дори и от жени. А за нас приемането, "осиновяването", закрилата, би трябвало да иде инстинктивно. Виждала съм филмчета за кучки, които почват да лактират месеци след раждане при вида на изоставено коте - бебе (представител на "вражески" вид!). Но явно при човека културните обусловености са по-силни и от инстинктите. :(

Има само един отговор на такова нещо. Ако бяхме номрална държава, ти щеше да си зад решетките за сексизъм.

Save the original.