|
Тема
|
Разстоянията
|
|
Автор |
Beнeлин Paeв (Love Guide ) |
Публикувано | 13.02.08 00:32 |
|
По-рано днес, се замислих за разстоянията.
Всеки ден, човек изминава стотици разстояния.
Различни разстояния. Някой от тях са къси, други дълги. Едни изминава по-задължение, други за-удоволствие. Някой са трудни, други - леки за изминаване.
Например разстоянието от дома до работа.
Или това до тротоара от другата страна на улицата.
Или разстоянието до сърцето на любимия...
...и това назад, към корените ни.
Каквото и разстояние да е изминал човек, почти винаги му се налага да се върне обратно там от където е тръгнал.
От всички разстояния които изминаваме обаче, повече от всичко копнеем за извървим това до истинската любов.
За тази пътека обаче, няма карта. И ако сме изкарали късмета да намерим пътя и да го извървим, отчаяно, отчаяно се молим да не ни се налага, да се върнем обратно.
----------------------------------------------------
LOVE IS A FORCE OF NATURE
| |
|
пък, по-важен е пътя до целта, от колкото самата цел.
| |
|
И аз съм поклонник на този принцип: "Пътят е всичко, целта- нищо...", с малкото уточнение, че ако се въртиш в омагьосан кръг, надали ще постигнеш /достигнеш/ каквото и да е било.... А това е функция на илюзиите и химерите, които сами си избираме.
Пътят до любовта се изминава със светлинна скорост, а най- голямата илюзия, за съжаление, е че може да се върнеш там, откъдето си тръгнал....
Редактирано от ljove на 13.02.08 13:01.
| |
|
Истина е, че разстоянията са различни по смисъл и значение. Лично аз се чудя дали е нормално когато двама души, които се обичат да трябва да изминават ежеседмично едно примерно разстояние от 150 км за да могат да се видят и да бъдат заедно за 2-3 а понякога и повече дни? Може ли дадено разстояние да се скъси или игнорира? Май не, струва ми се. Ех, тези разстояния, много са различни и понякога се оказват доста дълги и трудни за постигане
Аз не съм баскервилското куче, а цербер и не хапя....
| |
|
Да. Хераклид е казал зщо преди две хилядолетия и нещо...
И тази илюзия за мен се разбива всеки път, когато се връщам у дома например. При следващото ми идване вкъщи ще е изминала една година от предишното. Аз, разбира се и както винаги, храня благата илюзия, че там ме очаква всичко така, както съм го оставил, а то ще е съвсем различно. А различното, намесено в познатото е страшно. Човек изведнъж нагледно разбира, че това, което уж е смятал за пределно ясно му, не само никак не му е ясно, но е и непонятно и напълно чуждо, а не свое, както в илюзията. И това докарва тежки кризи.
Ама и аз се отплеснах в моите си неща:) И все пак връзка с темата за разстоянията има, макар и не напълно пряка.
| |
|
Връзката е съвсем пряка- след края на взаимоотношенията с даден човек "Човек изведнъж нагледно разбира, че това, което уж е смятал за пределно ясно му, не само никак не му е ясно, но е и непонятно и напълно чуждо, а не свое, както в илюзията. И това докарва тежки кризи."
Въпреки това, всеки е готов на всичко, за да изживее поредната си илюзия....
| |
|
В което обикновено се състои цялата драма...
| |
|
А мелодраматичното е, че забравяме адски бързо предишния си опит в опитите... / ще добавя за другите- в опитите да обичаме вечно някого /.
При чукането без обяснения е по- лесно- търси се нов, също толкова готин обект като предишния, супер е, че има около три милиарда мъже!!!!
Ауу, да махнем тези под 16 години, но пак остават около 1 милиард! Редактирано от ljove на 21.02.08 21:36.
| |
|
|
|
|