Изневярата, тази страшна дума ...


Всички се страхуваме от нея.

Дали от изневярата на близък другар...

или изневарата на любимия мъж...

или изневарата на самите нас.

Във всички положения има наранени.

Разбира се във всички положения има и съжаление.

Съжаление за неоправданите очаквания,

съжаление за предадените чувства

или съжаление че не сме така силни както сме предполагали.


Е, като преглътнем всички огорчения след изневярата, имаме шанс да започнем отново...

Да прегърнем разкайващия се другар,

да дадем втори шанс на любимия мъж,

и да повярваме отново на себе си.


След всичко останало, изневярата е от онези уроци, който не си избираме.

Те просто ни се случват.

Това което избираме ние е...дали ще се поучим от последиците.

----------------------------------------------------
LOVE IS A FORCE OF NATURE

Счупи ли се харесван предмет, "счупи " се доверието в любимия човек, и най- искреното желание не може да скрие иначе даже невидимите пукнатини ....

Знанието за немислимото, /както в Библията, даже и в преносен смисъл/, е орисия, която ще тегне като Дамоклев меч над безпрекословната увереност в съвършенното......

Можеш, разбира се, да продължиш напред- това ще ти коства само поредното затаяване стоновете на отминаващата невинност...

А бе хич да не ти пука. Гледай по-философски на нещата - те просто се случват и отминават, и няма никакъв смисъл да живееш с някаква болка (освен ако не си мазохист) ...

Takve kao ti i takvi kao ja idu skupa samo u filmovima...