|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 изповед
|
|
| Автор |
ganimed_85 (непознат
) |
| Публикувано | 09.11.07 16:11 |
|
|
Здравейте, другари по съдба!
никога не съм писал...дори и клуба не съм посещавал често.
нали знаете- всеки си има болка... та викам-айде и аз да споделя.
на 22 г. студент.сексуалност-не много определена. най-вече гей.
осъзнах се като гей късно...на около 19 г.
в провинциалния, но снобарски роден град съм израснал. нормално изглеждащ.е, може би малко по-нежен, ама то сега с тия моди всички на гейове мязат.както и да е.
та! искам да споделя едно мое наблюдение. след като се осъзнах като гей, въобще не съм си променил начина на живот. Същите приятели, същото битие...
обаче, взеха годинките да си минават и виждам, че нещата няма да вървят така лесно, както си мислех.
първо искам да кажа, че по една или друга причина не бих искал да водя гей живот. някой може да се обидят, но не мога да го приема. човек съм с мн широк мироглед и супер либерален. но що се отнася до самия мен такова съществуване ме отвращава...което, нали,съгласете се, само ме ощетява...обрича ме на самота и тн. т.н.
проблема обаче не е тук. вече забелязвам как не се вписвам в картината около себе си. не аз съм този, който почва да къса връзките със старите приятели и с роднините, но като че ли те самите вече се скосиха...
например родителите ми ме "напъват за гадже- бъдеща снаха". подговарят туй-онуй. приятелите ми вече си имат гаджета...пак мн ме обичат, ама аз не се чуствам добре в такава компания.сам съм.всеки отбелязва, че съм сам.милите-някой ме съжаляват(като на майка ми аверките)usmihvam se]
пък и смея да твърдя съм симпатичен. Много колежки са ми хварлили око- аз пък трябва да ги разкарвам някак си.
вече мисля, че дегизировката ми идва в повече. но имам ли избор.
май-май ще трябва да се примиря. тегло. късмет.
как да си представя живота- с жена , деца ...няма лошо. спал съм с жени-не е лошо. но с мъже е върхът.
А! и причината да ви пиша е един въпрос. чуствали ли сте някога наказани, заради това, че сте гейове? съжалявате ли за ориентацията си. иска ли ви се да сте нормални... колкото и абсурдно да звучи- аз не си харесвам ориентацията.
чудя се, защо ли бог допуска всичко това... или ние си го причиняваме.
| |
|
|
|
Ти изглеждаш интелегентен,а какво излиза?
Та ти си роден гей,това не си ли го разбрал.
Какъв бог,какви причини,
има литература чети и ще ти стане ясно.
Не се притеснявай,всичко ще си дойде по место.
Като ,чета какво си писал,намирам нещо общо с моето мислене когато бях на твоите години.
А бе дълга тема,не ми се пише.
Като толкова се притесняваш,напускай България и толкова.
Аз се осъзнах че съм обратен на 29 години.
| |
|
|
|
Ами гледай "Планината Броубек". Там ще видиш как двама души могат да пропуснат най-красивата любов на живота си, опитвайки се да живеят нечий чужд живот - ако това е твоят избор - живей си живота и не се оплаквай - всеки си носи кръста...
Аз никога не съм искал да съм различен от това, което съм. Ако бях хетеро, сигурно щеше да ми е по-лесно, ама не съм...Това което съм обаче си ми харесва - не мисля, че да си гей е нещо лошо, ненормално и тн. Гледам да си живея нормално живота, така както на мен ми харесва, без да плащам данък обществено мнение и засега се справям добре.
Родителите ми ме напъват за внуци, въпреки, че са наясно със сексуалната ми ориентация. Даже стигнаха до там да се кълнат, че те щели да ги гледат, аз само да съм ги направил... Едва ли ще ги споходи това щастие, тъй като децата са голяма отговорност, която като се поеме, трябва да се носи, а не са стара дреха, която прехвърляш на някого, да я доноси...
Та това е.
| |
|
|
|
чудя се, защо ли бог допуска всичко това
...защо има хомосексуални?...защо да няма хомосексуални, след като има хетеросексуални?
mizrahi\: Ако бях хетеро, сигурно щеше да ми е по-лесно, ама не съм...
хмм точно...секи си живее своя живот и ако ти се налага да се справяш <начина по-който гледаме на всички трудности> с нещо значи то е дълбоко необходимо и жизненоважно за самия теб и израстването ти.....много ако не и сички от неволите , от които се оплакваме могат да бъдат гледани от такъв ъгъл .....иии за бог нз, но да кажем че тези неща се диктуват от Смисъла, който е толкова външен, колкото и вътре в теб.....
___
Bitter Suites to Succubi *evil grin*
LIVE AND LET OTHERS DIE
| |
|
|
|
blagodarq vi za vnimanieto!
| |
|
|
|
Трябва първо да си отговориш на въпроса какво е гей-живот според теб. Ако това е да се обличаш с розови панталонки, да се кълчиш като хрущялен по клубовете и да правиш безразборен секс с всичко, което има висулка между краката - малко биха имали желание да живеят така. Но ако под гей-живот имаш предвид да живееш с приятеля си, да се обичате, да водите съвместен живот както хетеросексуалните двойки и ако това ти се струва неприемливо, то пътят ти е ясен. След като имаш афект и към двата пола, наистина много по-лесно ще ти е да живееш като хетеросексуален, да имаш деца и жена. Няма да си навлечеш куп неприятели и гнева на роднините си при един евентуален comming out. А и никъде не е казано, че трябва да бъдеш верен на жена си. Какво пък - може отвреме-навреме да се разнообразяваш с крехко месо, а пред хората ще си вегетарианец. Нищо ново под слънцето. Не се измъчвай затова, че имаш такива влечения - нямаш си идея колко много мъже имат хомоеротични фантазии, но колко малко от тях си признават и колко още по-малко им се отдават.
Редактирано от Пaпa_Бeнeдиkт_шecнaйcти на 09.11.07 21:22.
| |
|
|
|
Дааа, "колега", вероятно много малко са тези, които не са минали по пътя на терзанията, съмненията, равносметката, прикриването.....
Имах колежка по време на следването, четири години се опитва да ме вкара в леглото си /не успя , още и се чудя на упорството/, но ми се водеше гадже и други не ми налитаха, слава богу. После наистина, компанията в която движех, взе да се разпада по двойки /хетеро/, полека- лека останах сам. И нашите натискаха в "редната" посока- кофти време беше. Чувствах се точно така, както и ти в момента- въпреки анонимността на София, многото възможности и т.н.
Но никога не съм смятал че съм "линчуван" от Господ, отдавна бях приел усещанията си насериозно, и не си сложих този грях на сърцето, да заблуждавам себе си какво желая. По- страшното е ако решиш да ставаш "редовен", ужасът ще е за двама. Мое бившо гадже с момичета-близнаци се е развел с жена си, /въпреки че и бил казал преди сватбата за това, че е гей/, когато тя го хваща с мъж в леглото...... Друг познат , също с момичета, си има контактите, жена му знае /готина е/ и си живеят съвсем нормално- поне така изглежда отстрани.
Пробивът /успокоението/ се получи, когато събрах смелост, /след три- четири джина/, и казах на родителите си, че синът им е гей. Никога няма да забравя, още ми е пред очите, как буквално ченето на майка ми увисна..... После имаше известно време драми, но всяко чудо за три дни /три месеца /. В общи линии, животът нататък стана по- лесен, нашите познават всичките ми гаджета досега, ходим заедно отвреме- навреме по екскурзии, концерти и т.н., познават хората от компанията ...... Определено не им е приятна вероятната липса на внуци, но всеки си носи кръста.....
Не смятам, че сексуалността /"правилната"/ е гаранцията за щастие на индивида, би било много наивно да се помисли даже. Животът е пред теб, позволи му да БЪДЕ ТВОЯТ!
Редактирано от ljove на 09.11.07 21:30.
| |
|
|
|
имаш право. поне ще се помъча да не се самонаказвам за "Щенията" си
благодаря
| |
|
|
|
и твоята позиция е издържана. благодаря ти.
аз обаче не мога да си представя как ще призная(не че е нужно-само хипотетично). Как би ли се отнесла с мен македонската ми рода?
| |
|
|
|
Е, де, коя ли пък рода би се зарадвала?
Пък и аз съм с четвърт македонска жилка...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
