Надали някой се е възприел от тази гледна точка в първия момент, когато се е осъзнал като по- различен. И бяха необходими много години и терзания /поне при мен/, за да заживея пълноценен живот в тази посока. Затова отново е отговорна действителността, която ни заобикаля- догми и предразсъдъци.
Родителите ми знаят, казах им, когато бях на 32 г. Не мисля, че са щастливи от действителността, но го приемат нормално, познават приятелите ми и т.н. А аз съм свободен в битието си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Догми-на дали.По-скоро обществото не приема нищо извън себе си.Голяма част от обществото напр.не приема монашеството-някои изпадат в ужас като чуят,защото е по-различен начин на живот от общоприетия в момента.Най-трудно е за хора с подчертана индивидуалност,независимо къде и как е проявена.Сиво е да се живее тук.А реално ако се спазва Християнството,не би трябвало да е така,защото осъждането на ближния е грях.На ум ми идва,как когато завели блудницата при Христос и искали да я убият с камъни,Той им казал,който е без грях,пръв да хвърли камък по нея.,т.е. всеки човек е грешен и няма право да съди другия.

ами айде да тръгнем да измъчваме телата си и да се режем с цел избавление и надмощие на духа

не забравяй че точно толкова хора, колкото мислят че духът е първичен, мислят че материята е първична и кои са прави едва ли някога ще знаем...някои като мен приравняват духа с материята лол (E=m.c^2) и не се тормозят с въпроси за първичност и превъзходство

___

...

Много харесвам тази притча, жалко, че твърде малко хора са извадили поуката от нея.
Колкото до монашеството, това е въпрос на вътрешна необходимост, нагласа и призвание, и най- вече на вяра, може би малко завиждам на всеки всеотдаден, независимо от това в какво точно.....

Не да ги измъчваме,а да не живеем само за тях,за телата си живее животинския свят-основно в търсене на храна.Материя-материя от нищото,от случайноста-не ми се връзва.А мнения и теории колкото щеш,но важното е коя е настоящата.С какво постигаш всичко,ако не с вътрешното си аз.

Да,но знаеш ли какво става с тези,които не са си извадили поука от нея-връща им се същото,за което са осъждали/рано или късно/.Повече от 6 години слушам и виждам такива примери и те са и в малкото и в голямото.

О, да, всичко се връща рано или по- късно, само че това не ми се връзва нещо с божието всеопрощение.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опрощението е в покаянието,а последното е дефицит днес.Как човек ще се опомни,ако нещо не му дойде до главата?Т.н. наказание е с цел да се пробуди покаянието.А за покаянието четох за една монахиня/в древност/,която престъпила обета си с един актьор,или музикант,но после такова покаяние принесла,че един старец получил откровение,че тази монахиня е угодила Богу повече с покаянието си,отколкото с девственост.И още истинското покаяние е в това повече да не грешиш,т.е.напр.ако си съдил човек за нещо повече да не го правиш,а как една душа може да изпита това чувство,ако не й се случи същото?

"как една душа може да изпита това чувство,ако не й се случи същото?"
- абсолютно съм съгласен, въпреки че последствията не винаги са еднакви.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ljove на 06.04.08 22:52.

Да,много са такива,дето се питат защо точно на тях им се е случило.,това което са ненавиждали.Можеш да съдиш само себе си,и аз го правя.Това е личен избор.И това с различните връзки ми е трудно да го приема-година,две -сменяш.А и все един въпрос ме мъчи-ако живееш така как се виждаш пр.на80 г.?Чувал съм,че хомосексуални от провинцията се женят/принудени от средата/и ми е чудно що за семейство е такова?Като започнат-на колко години стана,пък нямаш приятелка,пък няма ли да се жениш...и т.н.Може би за това не се възприемат някои,при мен не точно това въпроса,а по-скоро естествено ли е за мен да съм това,мога ли да не бъда и т.н.и още какво ти носи активен живот/при връзка от такъв тип/?