|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|
Да,аз също споделям себе си,поне това,което съм в момента.
| |
|
|
|
Май тотално всички сме грешни в едно нещо, ще го кажа иносказателно.
Французите имат една интересна поговорка : "Няма по-отвратително нещо от непоискания съвет...".
"Не винаги е най-правилно да постъпиш правилно."
| |
|
|
|
по-отвратително от непоисканият съвет е, като видиш, че някой се дави, да го гледаш...
да му се чудиш що ли се дави
и като вече се удави да... изкажеш на някой съболезновения си...
казал един българин...
| |
|
|
|
Хм, май е необходимо да ти се превежда...Не е ласкателно...
...А един виц започне ли да се обяснява, вече няма смисъл от него.
"Не винаги е най-правилно да постъпиш правилно."Редактирано от Sapiens на 07.04.08 23:58.
| |
|
|
|
Страх ме е от неизвесността.Имах преди години две неуспешни т.н.влюбвания/бяха хетеро/.Трудно го преживях.Тогава си казах,че съм луд,ненормалник-и така години неуморна работа в/у себе си...Сега ми е трудно с лека ръка да загърбя всичко градено до момента,защото то е градено с много жертви и себеотрицание,а не знам въобще какво би се получило.За това ми е трудно.В момента нямам кой знае какъв душевен комфорт,но поне малко сигурност и надежда.Плаша се от грешките,защото болезнено преживявам последствията.Не мога като носни кърпи да сменям хората за кратко време.За това се питам имали нещо по-трайно,или всичко е година- две и всички ли гледат само лицето ти.
| |
|
Тема
|
 Re: Напротив,
[re: ambrosii]
|
|
| Автор |
ljove (може би познат) |
| Публикувано | 09.04.08 01:25 |
|
|
Май пак ще се повтарям /споменавал съм го и в други теми/- досега съм имал четири дву- три годишни връзки, на общодостъпен език определени като "дупе и гащи".
Всяка следваща е била по- силна от предишните- може би така чувствам нещата, поради "доплеровия" ефект на забравата на по- рано отминалите взаимоотношения, или пък да са "поизтлели" предишните усещания за сметка на по- скорошните, възможно е и по- голям късмет да ме е спохождал след всеки край, не знам.
Последната приключи преди два месеца, държа се с всички сили на повърхността, в момента и аз не знам защо. Може би защото това, което не ни убива, ни прави по- силни /тривиално и явно свързано с хомеопатията твърдение /, може би от нездрав интерес към това, което следва, може би пък от шубе да се сложи край веднъж завинаги....
А що се отнася до сигурността и надеждата- вероятно милиарди са отминали преди нас с тези очаквания, а Земята продължава да се върти, макар и не плоска вече. Нека да продължим с /на/ нея, засега.....
Редактирано от ljove на 09.04.08 01:38.
| |
|
|
|
На мен пък си ми харесва. Преди 5 години казах на мама къф съм и за кво се боря.Тя помърмори,поплака та накрая,всеки път, когато си ходя, ме пита да ли приятеля ми (с когото сме заедно от 4 години и се преместихме да живеем заедно в друг град) ще дойде на гости.........при положителен отговор, започва едно готвене.........
Аз лично, не съм имал проблеми с ориентацията си и смятам, че след като си се родил такъв, трябва да направиш всичко възможно, за да живееш пълноценно и да се радваш. Трябва, да не се притесняваш от това какъв си и какво мислят хората за теб.Важен си ТИ, а не някой друг,защото накрая, когато си направиш равносметка, в залеза на дните си, определено ще те яд за изпуснатите хубави моменти.
Това мисля аз
| |
|
|
|
И си абсолютно прав, човече.
Ако всички мислеха като тебе, светът отдавна да беше друг!
"Не винаги е най-правилно да постъпиш правилно."
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
