Преди седмица-две бях в компания с приятели и познати, с които сме горе-долу на една възраст, около 30-те - все интелигентни момчета със сериозни и доходоносни професии. Нещо се бях "отнесъл" в някакви мои си размишления, когато изведнъж едно нещо ми избоде очите - "Бахмааму, кво става тука?!?!?!". Около десетината момчета, макар и като цяло младолики, вече бяха пуснали шкембенца, вариращи от деликатна заобленост до свирепа издутост - безспорен белег за това, че дори и ние, довчерашните младоци, сме подвластни на деструктивната сила на времето. Темата взе да ме гложди и между наздравиците, се обърнах към приятелчето до мен: "Абе кво стана с твоя фитнес, тръгна ли отново?" - "Мииии ...да, да, ще ходя по принцип, ама сега работя по един проект и не остава време...". Не мирясах с този отговор - пуснах мухата да бръмчи на масата - отсреща ми върнаха "Уфффф, ама много ми е скучен фитнеса като цяло...", "Що бе, готино е и трябва да се прави, ама нямаме хубав фитнес до нас...", "Бе който ме харесва, и без да се правя на голям юнак като вдигам 140 от лежанка, пак ще си ме харесва", "Ама знаете ли, че финтеса си е вреден за костната система...", "Да де душице, ама кой ще си легне с тебе ако му станеш като кит :))))))"... ... ...

Мързел? Лентяйство? Оправдания? Или действително са немаловажни уважителните причини, като прекомерна ангажираност, твърде много работа, постоянен страничен стрес...? Не искаме ли всички да изглеждаме по-добре и да ни харесват повече? Нали повечето от нас принципно искат да поддържат добра форма и да живеят по-здавословно? И то особенно в днешно време, когато стойността на критерия "външност", е повишил невероятно много значимостта си. Нали уж сме живеели в епохата на метросексуалността, където един от законите пред модерният мъж е стремежът към добрата визия и поддържано тяло. А защо мнозина от нас не си го поставяме сред приоритетите? Имат ли действителен смисъл подобни усилия на тялото и волята, или всичко това си е излишна суета?

Самият аз винаги се водя от максимата "Здрав дух в здраво тяло" и считам, че цял живот е нужно да полагаме усилия за да се поддържамe и доколкото можем да се развиваме балансирано и хармонично.

Какво мислите в тази насока?

Uniqs

Ами фитнесът наистина е вреден, но пък има разни спортове като плуване, бягане и колоездене с които може да се поддържа добра форма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм твърдо "ЗА" споменатите плуване, бягане и колоездене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе глезотии и оправдания. Въпрос на ценностна система и на това, каква цена си готов да платиш за хубавото тяло... Естествено с възрастта става малко, но наблягам на МАЛКО по трудно да се поддържа добро тяло, но пък не бих казал, че е невъзможно... Ако имаш обаче дефект на волята, нищо не може да се направи...

И аз нямам хубав фитнес до нас, ама си купих гладиатор. Сега тренирам 5 пъти седмично по 30тина минути сутрин и съм доволен от резултата... Тва е само един пример за това, как можеш да си решиш проблема, стига да искаш, особено щом всички сте с прилични финансови възможности...

Останалата част от свободното си време предпочитам да прекарвам по спортове, които наистина ми харесват - плуване и тенис на корт...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мми...сичко си зависи как си редиш приоритетите......и се пак ако външността е сичко за някой...хмм не мога да кажа нищо за тоя човек освен --- *puke*

аз лично съм ЗА фитнеса ....нее за задушните зали в които помпаш с цел да дигаш 100 и нз колко си от лежанка или да направиш някви огромни мускулни маси зобайки сякфи синтетизми....,.. заобиколен от мутри, дърти хомосексуални швейцарци (дошли да бройкат нещо свежо и мислещи си, че никой др не говори немски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от hauntedsoul на 21.10.07 21:51.

Малко неща могат да се постигнат без по- голямо или по- малко усилие, независимо за какво става дума- здраве, интелект, култура, външност, материални средства...... Зависи от приоритетите, интересите, стремежите и надеждите на всеки един. А също така и от дозата примирение, с която приемаме неминуемата "благословия" на времето.

Мързел, лентяйство, безхаберие, липса на време- има ли значение как наричаме нежеланието да направим едно или друго.... Едно е сигурно- трябва да се съжалява,/евентуално/, само за това, което си направил, онова, което не си, е с неизвестни последици........

"Здрав дух в здраво тяло"- прекрасен девиз, особено ако намериш подходящите поддържници на тази идея и тя бъде преследвана съвестно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ljove на 22.10.07 00:07.

....дозата примирение, с която приемаме неминуемата "благословия" на времето.

Хубава мисъл.
Скоро не съм чел нещо създадено от момента, плод на потенциала.

Доста се вглеждаме в качеството извън нас. Загърбваме собствените си стойности и... така се лишаваме от удоволствието да сме в душевен комфорт.

Външният вид - тялото, изработеното тяло, не е ли проекция на наш идеал. Естественото не е ли по-ценно от маскарада от мускули.

Абе някой правят мускули за да се продадат.
Тялото стока - що не!

В днешно време, пък и не само, когато всичко е превърнато в стока и сложено на тезгяха, е много трудно да запазиш идентичност, без да се поддадеш на изкушението да се "продадеш" възможно най- изгодно, стремейки се да се доближиш максимално до образите, които ни заливат от всеки медиен материал.

Бях чел някъде, че Шарън Стоун имала проблеми със съня- всяка сутрин се стараела да се буди преди мъжа в леглото си, за да може да се приведе в бляскавия вид от предишната вечер /и това при положение, че коефициента и на интелигентност бил наистина висок!/. Благодаря- няма да задоволявам чак дотам суетата си.... или интелигентността си.

Един от начините да бъдеш себе си, /макар и трудно осъществим/, е да срещнеш човека, който да те вижда на "дневна" светлина- като сбор от достоинства и недостатъци, и от това да му гот.

Останалото е стремеж към Бог, /ако приемем, че го има/, или в по- скромния вариант- например към Давид на Микеланджело или някой курос на Овидий.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, лесно е изкушението да те превърне в медиен материел.

Давид на Микеланджело....
В "Страдание е възторг" си спомням, че блока, който е съблякъл за да стигне до Давид, бил отписан като материал. Май беше търсил тялото трудно. Та си мисля, коя стока е по-ценна естествената или... придобитата (телесна)!
Що не ваяме туй което имаме, макар и трудно, а се напъваме да станем блок! То няма ли после купувача пак да дълбае за истинския образ!

.......Що не ваяме туй което имаме, макар и трудно, а се напъваме да станем блок! То няма ли после купувача пак да дълбае за истинския образ!.......

Изкефи ме! Само да не реши някой, че си менкаме комплименти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ljove на 22.10.07 02:01.