Първи брой на MENERGY / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Мental_specialist, преди да ми отправяш предизвикателства да обсъждаме конкретни стати от MENERGY, сякаш сме богослови, които ще водят догматичен спор върху Светото писание, или на изпит по литература, където ще правим анализ и разбор на художествен текст, първо ти предлагам да направиш следният експеримент: вземи няколко други лайф-стайл списания (примерно ЕДНО или ЕГОИСТ), прелисти ги и съм убеден, че и сам ще си отговориш на въпроса защо не бе приет радушно първият брой на MENERGY.

А от MENERGY аз лично очаквах много повече от вече клишираните лайф-стайл издания. Оказа се обратно, то не достигна дори и тяхното ниво. От MENERGY очаквах да e с много по-актуално графично оформление, много по-качествена визия, по-предизвикателен, стилен, изискан и естетичен еротизъм на фотосесиите. Поднесеното на страниците на списанието в по-добрата си част не може да се определи чак като стържещо дъното, но то си остана просто прозаично и скучновато, сякаш направено за да се отбие номера, без вдъхновение, със здраво впити корени в стереотипната визия.

Не мога да не отбележа и няколко чисто технически забележки към кухнята на графичното оформление - да се пльосва текст с тези безкрайно дълги 22 сантиметрови редове, си е безумие, което прави текста трудно четим. Но пък за оформлението на статията"Шум и сянка" ще черпя специално дизайнера - това е първият графичен материал успял така шокиращо и от раз да ми докара офталмологични проблеми :))) Абсурден фон, депресиращо подравняване на текст, същите "надарени" редове по-дълги и от спагетите ми на вечеря... какво мога да кажа. На фона на статията "Американски икони" би прилягало по-скоро да се изтипосат сцени от филми на ужасите със зомбита от 1874-та г. :))) Цели 6 (шест!!!!!!) страници изглеждащи еднакво противно! Мъжът с маска на лицето и въже на врата - нима може да предизвика нещо повече от противно отегчение от тази "провокация". За финал на абзаца: Визията на MENERGY още от първата страница след корицата е тотално демоде!

Статиите - взети поединично сякаш не са толкова зле. Зачекват някои сериозни и интересни неща. Написани са откровено, но на места сякаш за да удоволтворят нуждата на списващия да се изкаже пред публика. Разгледани в контекста на едно такова списание, повечето от тях сякаш са изкопирани от някой уеб-блог. Някак си са по-близки до споделени размисли в личен дневник. Някак има нещо с което не пасват на зададените параметри за такова издание. Мental_specialist, ти ме предизвикваш да дискутираме върху манифеста на MENERGY "За разкрепостения мъж" - а можеш ли да ми кажеш коя от последващите статии отговаря на високата летва, които сами са си поставили редакционния екип.

Накрая ще кажа какво искам да бъде списанието, което искам да мога да припозная, като "мое": да бъде съвременно и актуално, но в същото време да не робува на повърхностни "модерни" повеи, а да го усещам стойнстно, направено с чувство за перфекционизъм и изпипване на детайла; да не бъде лигаво, захаросано и розово, но същевременно да не стои скучно и сковано; да ме провокира да мисля, да събужда мечтите и копнежите ми, както с красивият си външен вид, изяществото на моделите, които са снимани и таланта на фотографското око, което ги е уловило; снимките да са горещи, предизвикателни, страстни, дори и "неприлични", но всичко това разбира се без да се превръща просто в поредното порно списание, а да има нужната арт-стойност; да ме кара да размишлявам над проблемите, които статиите засягат; статиите да ме вълнуват, като един зрял и интелигентен гей мъж; а също задължително да присъстват и тези редове, които просто да ме карат да се засмея, да се разтоваря и отпусна в компанията на "моето" четиво; да мога да прочета и да се запозная с различни, оригинални, стилни, предизвикателни хора, или пък просто "обикновени", но интересни с вижданията си за живота или с външността си момчета и мъже; да прочета за спорт и финтес, за здравословния начин на живот, за музика, за кино, за тетър, за съвременната градска култура, за нощния живот... и за всички тези през погледа на гей мъжа... мога да продължа, но мисля, че и с това станах ясен ;)

Надявам се всеки замесен в сътворяването на MENERGY, не приеме думите ми и всички останали коментари тук, от нелепия и смешен пиедестал на неразбрания гении, а да приемат критиките, градивно и като коректив. Ако целевата група на MENERGY не сме ние, нормалните гей момчета, а самите те, шепата издатели на списанието, добре приключваме с темата MENERGY и ги забравяме. Но ако MENERGY в действителност е насочено към по-широка аудитория, то се надявам най-искрено поне за малко да спрат да се защитават, и да ни убеждават във висотата на достижениятя си в лицето на първият брой на списанието им, а да направят нещо, и то нещо радикално за да може подобно списание да го има и да е действително стойностен продукт.

Нека издателите не се надяват на снизходително отношение от наша страна, просто и само защото списанието си било "наше", за гей общността. Единственият път когато в последните години проявих снизходително отношение към един крайно посредствен продукт, бе когато горещо аплодирах една ужасно зле изиграна пиеса от хора с физически и ментални проблеми - те се бяха постарали искрено все пак, и заслужаваха най-сърдечните ми адмирации. От всеки останал, тръгнал да ми предлага нещо с претенция за нещо по-специално, ще очаквам поне достатъчно ясно различим стремеж към най-високо качество и стойност.

Orfeo