Re: Отново за децата, но от друг ъгъл... / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Привет на всички.

Покрай темата за децата се сетих за един аспект, който мен лично винаги ме е вълнувал, когато съм си представял, че съм родител и който май никога не сме засягали, защото винаги сякаш е оставал в дълбока сянка. Нормално, тъй като няма какво да се направи. Той няма връзка със сексуалността, т.е. е също толкова в сила и при хетерородителите.

И така - да предположим, че по един или друг начин се сдобивате с дете, било то ваша кръв или не. Та, замисляли ли сте се за това какво дете ще бъде то, дали ще бъдете в добри взаимоотношения, дали ще оправдае желанията ви?

Аз, когато си представям, че имам син или дъщеря, съвсем естествено винаги си представям само най-хубавия вариант - че са готини и външно и душевно и че сме в много добри топли взаимоотношения, че съм им най-добрият приятел, че съм ги научил на много неща без да бъда потискащо строг или да им ограничавам свободата и т.н и т.н.

Но дали наяве всичко би било така... Шансът е едно на... много...

А ако не...

Разбира се това не е оправдание за бягане от родителството и човек няма избор - прави дете и тайничко се надява... Затова с тази тема не търся кой знае каква дискусия; просто този въпрос винаги ме е човъркал. Да си призная виждал съм много неприятни хлапета и младежи (да не кажа по-силна дума) и сърцето ми се е свивало при мисълта, че родителите им трябва да ги обичат насила, да ги защитават във всяка ситуация и т.н. Разбирате за какво говоря...

ПосУепис специално за Guardian: Това не е обещаната от мен тема...