Истинската любов е участ която не ми е съдена.Това ме радва,спестява ми ред неща.Сега,в тъмнината и изпепеляващата топлина наоколо,как да не си спомня за момчето,което най-много съм обичал.Какво значение отдавам на погнусата му сега?Нима не вижда,как бягайки се е приближава към ръцетте ме жадни???А те ръцете ми-протегнати щедро около него,с парещи пипливи и лепкави пръсти.Още го обгръщат насън.Опитвам се да ви представя някак податливоста на едно красиво момче смазано от скука и самота.Парите все не стигат на хубвите момчета,сами знаете.....Едно кратко завихряне на обстоятелства- безпаричие,продажност,падение на нрава,жега,страст,приятелство,глад,глад на душата и такъв на тялото...просто съвпадение.Зорко съм дебнел момента в който ще стане податлив.В който той рухна!Търпелив съм чакал,докато падне в собствения си грях.Докато отвори очите си за мен....
Минаващото време само обостря обичта ми към него.Спомняйки си-тръпна!Тръпна за това,как матова е кожата му по залез слънце,как кървавочервени стават устните му.....Сутрин е особенно мъркащ,нежен,готов е да го галя цял ден.
Смирен и готов да ме приеме е бил той в онези минали зимни нощи.....Срещата на мъж като мен с момче като него си е жива катастрофа.Стискам силно челюсти за да не изкрещя от мъка по него.Вместо да крещя ще изпея цял ритуал от молитви и псалми върху голото му тяло,както ми е идвало да сторя,да умирам от благодат,докат ме гледа вдън очите ми чери.
Момчето ми е най-красивото на света..или най-красивото в Моя свят.Моля го да ми позволи,или поне да дръзна,устните ми тялото му да галят.Рядко позволява-от погнуса.Естественна е ненависта на хубавите момчета към такива къто мен-предлагащите всичко. Иначе какво бих могъл да предложа...????С какво си приличам с настоящата му приятелка?(иде ми жива да я изгоря....).Искаме го и двамата...ама тя има чифт цици и тясна вагина,и толкоз.А аз?Аз съм чудовище а тя е момичето на мечтите му.Тя ще го направи баща на децата му.С нея ще ляга и става,с нея ще дели скучния си живот,вече живея на светлинни години далеч от него,в друго измерение,дори не помни името ми,колко жалко,колко жалко че всичко свърши без да е започвало,събудих се преди минути,мрака около мен,горещината наоколо,иначе треперя от студа вътре в сърцето ми,колко жалко,колко пропиляна обич....Пия чаша студена вода.Горчива като отрова.
Амин.

Редактирано от pagan_poet на 27.06.07 02:03.

В края на работния ден. Трябва да си тръгвам, но отварям нета да видя има ли някой все още. Пък и в лабораторията е прохладно, а в квартирата - задушно. Тъй или иначе, спагетите за вечеря са готови отвчера - има време до полунощ.
Виждам, че има един - буден в жежката нощ някъде на друг континент (винаги някъде е нощ). Този някой се нарича езичник и поет.
Чета нощното му преживяване - не ми е ясно дали е мокър сън - пропит от влагата на лятната нощ или потен спомен от едно минало време, и си мисля... "Да не бъде, дано да не бъде."
Амин, тоест Анаамин. Не знам дали има такава дума, но идва от ивритското (или арамейско) "амен" ("да бъде") и гръцкото "ана" - означаващо отрицание.

Не искам такова бъдеще - чичко-паричко, като че ли искам нещо по-истинско...

Тя, истинската любов, нея кучетата отдавна я изядоха, ама все се надявам на кръговрата в природата - пак да се върне пущината - от кучешката тор да вземе да порасне уханното цвете на забравата и пак да взема да се загубя в нечии ръце, очи, мисли.
Той беше... не особено красив или умен, даже понякога плямпаше пълни глупости, но... имаше топли черни очи и дълги пръсти, които глаеха косата ми, очите ми, шията ми...
Тялото му беше слабо, но топло и здраво. Бяхме млади и не беше секс. Просто си помогнахме един на друг. Бяхме приятели за малко. Видяхме се след две години:
-- Как си - попита той - Не си ли се оженил нещо?
"Защо ме питаш тъпи въпроси:" -- Мии, не, отвърнах. Ами ти нещо?
-- Аз все още - нищо...

Той беше. Не съм го виждал от, знам ли, три-четири години, не съм го и търсил. Той беше, бяха и други. Не ги помня, не ги търся.

Той е... странен... донякъде феминизарн - отвреме-навреме ме дразни. Има черни очи.
Той е str8, поне така казва - имал приятелка от три години. Само дето тя го заряза по телефона - и аз реших да се възползвам от случая. Той, обаче, бил str8. После пием кафе:
--Ама, наистина ли? И няма да се ожениш?
--Голяма работа.
--Ами, всеки трябва да се ожени. Какво ще каже майка ти? Ти така си го избрал...
А-а-а-а, полудявам - яд ме е на хиндуизма и на културата им индийска. Пък и майка ми каквото имаше да го казва отдавна го е казала.

Днес пак бяхме на кафе - кани ме да му бъда съквартирант. Е не знам какво да правя, затова и стоя до късно в лабораторията - да си намеря някаква работа - да не мисля много по въпроса... Ама тя работата - и нея кучетата такова. Затова влязох във форума и попаднах на езичника-поет.
Не поете, дай да бъдем по-цветногледи - като флага на движението - да не бъдат(!) мрачните чуства и чичкопаричковщината.
Уфф, маа му стара, и тез str8-ове - ако и те знаеха какво искат, ама да не е само пари - то аз и това го нямам.

Истинската любов - а? - понаръфана от псетата, сдъвкана и изплюта или наторила новата истинска любов. Дай да вярваме в нея! Аз все още вярвам.
Амин!

---
Але-хоп!

Редактирано от Linjack на 27.06.07 04:19.

Плажът...
Скоро го откриха. Наистина е добър, с минерална вода.
Седнал съм на мокрия бар и пия студена бира.
Зад мен шумна групичка момчета играят с топка импровизиран ватерпол. Не искам да гледам натам. Разгорещили са се, топката излиза от басейна и едни
невероятни плувки я гонят всеки път... По едно време усетих една "нередност".
Две от момчетата непрекъснато си оспорват топката. Като я загубят се боричкат, ама едно такава боричкане - "сериозно". А гей радарът ми показва червено за едно от момчетата.
Ето че не се сдържаха и идват към мокрия бар. Да, ама пред него има едни полукръгли стъпала и с плуване не става. Стъпват да преминат стъпалата и виждам как са се наточили...
- Две бири!
Правя се че не ги слушам...
По едно време str8 момчето изтърси въпрос:
- Незнам какви гаджета ще си намираш като станеш на 40!?
Не чух отговора.
Накрая чух само как го покани да отидат до съблекалнята.
- Хайде, там почти никой не влиза. Всички минават през душовете до басейна.
Ела да лапнеш на МАМА големия клитор!
.........................
Може би затова се и събудих...

.....идвало ми е да го блъсна с колата,ей така,прас! докато пресича улицата,хванат под ръка с Нея.Или да го затворя в стъкленица с формалин за да го гледам,ей така,препариран или убоден с карфица на стената да виси...
...не съм чичко паричко,Той сега прилича нна такъв,има си шкембе,има си вече лице потънало в лой,разликата ни е 3 години,тогава:бих дал и последната си троха хляб за да го видя че се усмихва,минало,свършено,боледувам го като рак на душата,с години-химиотерапия с водка,всяка вечер до безсъзнание,не ми говорете за пари-и без това хич не ми помагате.....

Не мисля, че бихме могли да ти помогнем, за каквото и да ти говорим. Бил съм в подобна ситуация и знам, че и най-добронамерената странична "помощ" е не на място, не на време, и остава неоценена до момента в който вече не е необходима.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бррр...това ми напомни тази песен.


Your pink parakeet still waits for you to free her
So I've kept this cage closed tightly when I feed her
Your room is locked up solid and the key's here 'round my neck
Your soul and property I still protect

No this world won't understand you or accept you
You'll need someone just like me to hold the wolves at bay
I love you like a sculptor loves his chistle and his stone
How can you go with all the love I've shown


I've invested many precious hours of training
Your poise, your grace, your youthful face is fading
And without me you will falter, and confuse and soon go blind
I know what scares you there inside your mind


Now without you to advise I'm feeling weaker
This game's no fun to play without a teacher
And without my guide and councel you will surely die alone
I demand you back, look at the love I've shown


Now I've never been unfaithful 'til this moment
You've made me now investigate my life
My scars and stitches shown, I've been stripped now to the bone
Look what you've done with all the love I've shown

Now what word, maybe somewhere will finally trip you?
How cool of you to do this thing to me
And I know you'll always fail, I always did
But I hold no grudge or groan
How could I now, with all the love I've shown
With all the love I've shown

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което разказваш много ми напомня за неща, които преживях преди години, но може би и до ден днешен все още следите в душата ми напомнят за миналото.

"големия клитор на мама"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

>боледувам го като рак на душата,с години-химиотерапия с водка,всяка вечер до безсъзнание
Ако това наистина е вярно значи имаш сериозен проблем (с главния бушон).
И друго което ми дойде на ума. Имам наблюдения за една особена порода хора, които с лекота споделят трагедии и апокалипсиси от живота си пред непознати. Примерно някой, който едва те познава и почва да ги разказва за черната дупка на живота си и за великата си октомврийска депресия и тн. Изглежда ти също принадлежиш към тази порода та винаги ми е било интересно да попитам някой ваш представител: Какви хора сте вие? Искате хората да ви съжаляват ли? Това ли е, което ви харесва?

Какви хора сте вие? Искате хората да ви съжаляват ли? Това ли е, което ви харесва?
Не говори така в този форум. Има един-двама тук, които не приемат реалността такава каквато е. Когато наричаш нещата с точните им имена ставаш някакъв фоб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите