Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жене, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша - беше определила и самата му професия. Но Люцкан продаваше цветя само през пролетта и лятото. В града нямаше никъде топъл цветарник и през зимата не без скръб и без мъка той трябваше да сменя занятието си с друго, не тъй почтено и красиво: продаваше семки, фъстъци и лешници. Малко усърдие влагаше той в тая работа и всеки път свършваше със загуба, защото, човек с меко и нежно сърце, не можеше да устоява на молбите на младите момичета, даваше им повече, отколкото трябваше, и тъй се разоряваше.

Йордан Йовков, Последна радост, ІІ глава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Туй нещо изучава ли се днес ? По мое време не се изучаваше.

Иначе си е съвършен образец за нещо просто и съвършено.

"Видях падаща звезда. Пожелах си всичко. Пожелах си теб."

(Валери Петров?)

Остаряваме рано, момчета
(още на двадесет)
ставаме по-твърди,
губим любимите си,
не опазваме приятелите си,
те се превръщат
просто в минувачи
А дните отлитат,
отминават дните.
И всеки от тях - като стон,
като беда,
объркване
в душа,
пълна с неизразходени сили,
като горчив упрек
за отминали съмнения
за нежност неотдадена.
И сякаш трябва тревожно
назад да се обърнеш,
да се гмурнеш в пръстена
на най-любимите ръце.
Но пак ни повеждат пътища, пътища
И пак заминава
единственият приятел.
А животът е кратък
и изненадващо тя слага равносметката
и с душата си ще разберем,
че по нашата кратка пътека
са минали край нас искрени,
верни приятели.

(автор - Ю. Е.).

Самота

Отиде си рибарят...
Тръгнаха си птиците -
от слънцето обжарени, летяха във редица...
Дъгата пи от лентата сребриста -
оставена след оговореното сякаш бягство...
Шипките за утеха продават червени мъниста
и ме приемат в бодливото братство.

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми спомен за криле.
Горчи сълза в зениците,
а в шепите мирише на море...

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми тишина -
от ничие присъствие неопетнена...
Как дълго плака във дъжда
една любов несподелена!

/Владимир Сугарев - 1989/

Когато си влюбен, това е временна лудост. Разлюлява те като земетресение и след това заглъхва. A когато заглъхне трябва да вземеш решение. Трябва да разбереш дали корените ви са се оплели така, че е немислимо да живеете един без друг. Защото това е любовта. Любовта не е бездиханност. Не е възбуда. Не е желание да се любите всяка секунда от деня. Не да лежиш буден по цяла нощ, представяйки си, че той целува всяка част от тялото ти. Не, не се изчервявай. Истината ти говоря. Това е само началото на любовта, което ни помата да сме сигурни в нея. Самата любов е това, което остава когато влюбването премине. Не звучи много вълнуващо, нали? Но е истина. Можеш ли да си представиш?!

Луиз де Барниерес, Мандолината на Капитан Корели
Благодарности на Smara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мога да кажа за 25 годишно момиче, което е мъртво?
Че беше красива и брилянтна?
Че обичаше Моцарт и Бах?
Бийтълс?
И мен...


Love Story

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е от един филм, в който цялото действие се развива в едно денонощие. И през цялото време двамата герои си говорят. От всичко интересно и дълбокомислено, което си казват обаче най-голямо впечатление ми направи може би най-обикновеното:


Когато одеве спомена как след няколко години двойките се намразват защото предвиждат реакциите си или се уморяват от маниерите си... Мисля, че при мен е обратното. Мисля, че наистина мога да се влюбя когато знам всичко за някого. Начинът, по който ще си среши косата, коя риза ще облече този ден, коя история ще разкаже при определена ситуация. Сигурна съм, че тогава ще разбера, че наистина съм влюбена.

Преди изгрева (Before Sunrise)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, мисля, че при мен също важи до голяма степен този механизъм. Не че познаването на някого до такава степен е причина да се влюбя, но когато така или иначе съм, тези предвидими неша не дразнят, а са приятни.

Хубав филм е. Нали знаеш че има и продължение?
казва се Before Sunset (www.imdb.com/title/tt0381681/ )

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Не знаех че има продължение, благодаря :-)))