|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
....е ще трябва да ме четете,не знам дали ви се оплаквам,точно на тебе,който ме четеш сега,приятелите са ми отявлени фоби,не ги обичам,отучиха ме отдавна да им се оплаквам,да им споделям,предпочитат да мълча и да им се усмихвам глуповато,вярвам че ги плаша с неопределена странност,не се вписвам в тяхната матрица,искат да съм черно-бял,както са те отвътре.
Преди десетки месеци-сцената е-той се подхилква до мен на някакви глупости по телевизията а аз се реех в небесата,примрял от щастие,имаше онова откровение свише,че нещо се случва,нещо толкова сериозно,смърта не би ни разделила и ще изпия чашата му до дъно.Продължителната илюзия или очакване на развръзка броят ли се за връзка?Сега като малко намусено хлапе се зъбя на провидениеето от яд,скърцам със съби и стеня от жлъч,от обич,яд,съжаление,толкова бях свикнал с него,та знам във всеки момент той какво върши,дори сега,дори и след толкова време,Тя е неотлъчно до него,тя ме заличава от живота му микрон по микрон,ден след ден.той нищо не каза,не трепна на ултиматумите ми,нямаше колебание,дори му беше смешно,колко грозно се получи накрая,грозно поради липсата на някаква драматичност,която да запомня до сетния си ден.Нищо,пълно мълчание.От тогава,до сега.Все едно че не ме е имало толкова години.Обиден съм.Гласно,писмено се отрекох от него,но го искам още,ах,как го искам още,толкова време мина но го искам,искам,жив,мъртъв,искам го и продължавам де го сънувам всяка нощ и да чакам Чудо.Съвсем малко ми трябваше,останалото щеше да си го изфантазирам отвътре.Нямах право да се боря за него,нямах право дори да го мисля.Защо?Защо Тя го има всякак,какъв е този техен Бог,който им дава право на толкова любов.Техния Бог ми се присмива и ме сочи с пръст:къш куче,бягай и се крий в огромния си килер,заключи се отвътре и страдай за назидание....посегнах,но ми скършиха ръката,така,както беше увиснала на милиметри до единствения човек,когото съм обичал някога ....
Кажете,не е ли е прекрасен тоя свят.......
| |
|
Ясно. Заля ни с отпадъците си и ти олекна. Явно това е цялата идея на процеса.
| |
|
Толкова ли ти е трудно да разбереш, че хората не са кукли от дърво и по някакъв начин трябва да намерят израз на емоциите си?
| |
|
За съжаление... си прав. 'Процеса' мина в три части до сега.
В началото обърнах внимание на артистичното в текста му. Вероятно това е предизвикало в Linjack и jism импровизациите.
Аз пък асоциирах с "Мемоарите на Адриан" (М.Юрсерар). (..._poet ще трябва да се поласкае). Хем си пише мемоарите, хем собствено го свързах с Антиной.
Припомни ми и за един приятел с преживяването към едно хетеро с подозрението, нещо щяло да стане. Години ми говореше за него. Не поглеждаже никой. Нито секс, нито контакти. Буксуваше до изнемога. Приятел ми е и търпях. Какво ли не направих за да скъса спомена. Уви, не става. Стигна се до момента сам да си стане отегчителен. Ъхъ това да разбие вцепението... пак не стана. Затвори се, ограничи се и... само работа. Даже в един период го карах из БГ, дискотеки, заведения, предложих му и невероятни момчета - не и не. Уморих се и от мен си.
Какво прави сега не знам.
Остави лека горчивина и урока '...човек щом сам не може да си помогне, какво ли остава за другите...'. Вероятно самотата е изхода.
| |
|
Много кофти чувство предизвиква цялата тема. С импровизацията се опитах малко да променя вероятната й посока, но не се получи.
Сега и твоето мнение ми остана като тежка угарка на езика - не леко, ами бая си нагарча.
---
Але-хоп!
| |
|
Да, идейно се оформи минорно с горчиви нотки от ниския регистър. За жалост моята истинска история удари в левите акорди.
В един друг план долавам желание за финна настройка (С импровизацията се опитах малко да променя вероятната й посока,). Споделям такъв подход.
| |
|
здр, незнайни другарчета,не разбирам раздразнението и неудовлетвореноста ви,просто си пишем разни нещица без да си вярваме,right?Съжалявам че няма хардкор порно елементи в писанията ми,ако това е липсващата брънка м/у мен,вас или общия тон тук.Представи си че ти си тоя,който разби сърцето ми и за тебе пиша,почувствай се обект на обожание,всеки един от вас може да е на Неговото място.Хайде,напиши ми сега нещо хубаво,накарай ме да се усмихна....
| |
|
Абе явно скоро си ял банани и си забравил за боклука. Не се опитвай да го ползваш тук, 'right?'
Дръпни една водка... Веселото ти е готово.
Редактирано от Kurvoazie на 30.06.07 18:57.
| |
|
"общия[т] тон тук" или където и да било не оникновено включва човекоубийствени желания и закани, нали така. А и позволи ми да ти цитирам Отело, тъкмо ще стане още по-мрачна темата. По памет:
"Jealousy is a green-eyed monster which doth mock the meat it feeds on"
„Ревността е зеленооко чудовище, което плюе върху плътта, с която се храни" - пр. Валери Петров.
---
Але-хоп!
| |
|
Питам Ви за приятелите ви.Какви са те.Имаге ли straight приятели,истински близки хора,тази "участ" сполетя ли ви и вас?Говоря за това-да хлътнеш по най-близкия си приятел,говоря за невъзможната любов,еднопосочната такава,каква е рецептата,има ли начин да получиш нещо в замяна,без да се налага обекта да бъде упоен,отровен,бит,напит,в безизходица,умрял от старост,глад,безпаричие и пр.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|