|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
а утре той се жени...
|
|
Автор |
[bbourgas] (дзверо) |
Публикувано | 08.09.06 23:34 |
|
не азис, както биха си помислили болшинството.
най-добрият ми приятел.
не искам да оставате с погрешни впечатления-той не е гей, но знае за мен и винаги ме е подкрепял в трудни моменти. красавеца ми той!
...спомням си как съм ревал на рамото му и как ми е слушал любовните ист[e/o]рии, а той - гушнал ме и слуша...къде ще ходи, нали е приятел!
тъжно ми е.
имам чувството, че ще го загубя, ако ли не ще се отдалечи, няма да е същото. никога няма да е същото-дискотеки, запои, купони...
чувствам я като крадла, въпреки че момичето е доста сносно и ми харесва и като характер и визия, интелигентна е. одобрявам я. не го ревнувам, но...
...уви, чувствам я сякаш ми го отмъква! но се радвам, защото са щастливи.
мъчно ми е, много мъчно.
и сега, като няма до кого да се утеша, се сгушвам при вас.
слушам една песен на Деси Тенекеджиева и Миро/от Каризма/ - Когато всичко свърши, макар че не се вмества много добре в случая, ми действа... баси!
утре е денят!
| |
|
Ами мене ако питаш - остава само да се понапиеш културно от радост за тяхното щастие /и мъничко от мъка - за своята "загуба"/ и да се надяваш, че тя наистина няма да успее да ти го "отмъкне"! Наздраве и успех!
| |
Тема
|
Re: а утре той се жени...
[re: [bbourgas]]
|
|
Автор |
Linjack (sine nobilitate) |
Публикувано | 09.09.06 05:30 |
|
Какво излиза?
Че въпреки всичкото драчене и кълвене, бавно и неустено тук се е заформила накаква приятелска общност, в която човек може да потърси утеха.
Ицо, ти беше човекът, който накара този форум да проходи - нашият клуб на разбитите (и не чак толкова) сърца. Още преди да чуя за някоя гей-организация знаех за един дзвер от Бургас, който предлагаше някаква форма на подкрепа... Сега е редно и да ти го върнем
Е вярно е, че на определени моменти, типично по педалски, си бил и дразнещ - ама кой пък от тук пишещите не е бил за някого?! Това за да не се превъзнясаш много, не от лоши чувства, де
Бъди рахат и се надявам винаги да имаш приятели, при които да се сгушиш. Като някоя котка - и тя е дзвер, ама понякога бая може да се стресира. Тогава ако има кой да я сгуши, погали и да й каже две-три топли думи - говедото недно мирясва и почва да мърка - чак ти става приятно
Т'ва е от мен.
---------
e^(i*pi)+1=0
Euler
| |
|
Дано не се промени и пак да ти е същия приятел, неприятно е, но щом си е намерил щастието нека да си го изживее. Не тъгувай, подаваме ти приятелска прегръдка и имай вяра че скоро всичко ще бъде наред
| |
|
еми като питат там "ако някой има нещо против този брак да говори сега или да замълчи завинаги" (поне по филмите питат така,де) ти може да изкажеш доводите си,ама....не знам да не се сдушите със свекърите нещо.
ама споко де той като ти е истински приятел винаги ще ти остане такъв дори и да не се виждате толкова често,живота е такъв че пътищата на хората винаги се разделят....
| |
|
Може би е мястото тук да се включи човек, който има опит вече в това:
1. В деня, в който научих новината се напих зверски. Много. Бях бесен, недоволен, ревнив, самосъжаляващ се, чувствах се обиден... Имаше момент в тая вечер, в който забравих, че това е човекът, който винаги е бил до мен, помагал ми е... А за девойката да не говорим - трудно прих новината, че му е гадже, още по-трудно приех новината, че ще се женят. Е, бях щастлив поне от факта, че той е щастлив.
2. После почнаха ходения за костюми, проби, избиране на халки и прочие... Бях като сянка на бъдещото младо семейство, а и те го искаха.
3. Вечерта преди сватбата се събрахме само двамата и се натряскахме, говорихме за миналото, абе общо взето все едно умира, а не се жени. Ходихме в пийп шоу, ТОЙ гледаше момичетата, накрая мърсува...
4. В деня на сватбата се почувствах облекчен. Разбира се, преди церемонията щях да се пръсна от напрежение. Забравих да отбележа, че бях кум.
5. След сватбата всичко е по старому, като изключим купони, не се виждаме често, роди му се син, който се казва Александър, на когото аз съм кръстник. Но това не пречи да чувствам липсата му, въпреки, че той винаги е тук, когато ми трябва.
6. Не мога да се оправя с леката, ненатрапчива, но разбираема ревност на жена му, която много харесвам.
Е, това е.
| |
Тема
|
Re: Тва е положението... :)
[re: MrAlexander]
|
|
Автор |
vj (boy toy) |
Публикувано | 09.09.06 20:44 |
|
Да,истината май е такава.Няма да е същото,но пак оставате приятели.
Повечето ми приятели се изпожениха.Може би свикнах.
Но поне знам едно.Винаги мога да разчитам на тяхната подкрепа,както и те на моята.И,че един ден каквото и да стане те ще се върнат при мен.
Затова,забавлявай се утре.Яко.
Наздраве!!!!
| |
|
Голяма работа,мойте съболезнования,
един разведен в повече!
Ма,хайде стига,грешки правят и после съжеляват.
Когато бях на 24 ,имах подобен случай,
той,
създаде семейство,деца,
тази година се разведоха,брак след почти 25 години.Целият им съвместен живот,бе една игра,заблуди,лъжи и оправдания.
| |
|
Я малко по-ведро!
Мъжките приятелства неслучайно са се превърнали в символ на нещо трудно разрушимо, дори и от "тайфуни с нежни имена".
Само дано бъдещата съпруга на твоят приятел да е точно такава, каквато я описваш, а не социално зло като мен. Че аз тактично (и не чак толкова) успях да огранича влиянието на един от неговите приятели. Но при вас няма такава опасност, до сега щеше да си разбрал, аз тази мизерия успях да я свърша много преди да го оженя за себе си.
Понеже съм жена и имам претенции да познавам и разбирам поне малко от малко нежната половина на човечеството, се чувствам длъжна да ти напомня, че рядко се случва, но се случва, да сме... непостоянни в поведението си. Хормони, приятелки, " женска интуиция" ... и още каквото се сетиш. Всъщност всичко, за което можеш да се сетиш. К'во да ни правиш- жени! Та си имай едно наум все пак.
Пак повтарям- Така както си описал нещата, не виждам от какво можеш да се притесняваш.
Успех и приятни емоции ти пожелавам!
“Само прекараният неразумно живот е приятен.” Софокъл
| |
|
благодаря на всички,
наистина бяхте много мили :-)
за награда ще ви покажа снимка на секси фотографа от сватбата. ама няма да я покажа сега, ами по-късно, като се прибера от работа, че кабела за телефона ми остана в нас...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|