Прекрасна нощ е, а аз съм сама

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

martyr: Порасни!

Редактирано от martyr на 07.08.06 10:45.

Харесвам играта на думи с основа 'сам'.
Сам съм, но не се чуствам самотен.
Самотен съм и между много хора.

Обичам да съм сред хора. В даден момент имам нужда от осамотяване. Тогава премислям, строявам мислите, търся рашения.

Също обичам вътрешното осамотяване. Получавам го между много хора във вид на вътрешен глас, а като съм сам - леко, не насилствено търся тънките мисли.

Аз също съм сам... :( Лягам си на празно легло. Няма кой да ме гушне и да си играе с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесва ми да съм сама. Даже почвам да се плаша. но вчера бях наистина самотна. Сигурна съм, че долавяш тънката разлика.

Ще излъжа ако кажа, че не съм бил и самотен.

Нещо подобно е, но на макс, когато приключвам връзка. Знам си ада в който влизам.

Не искам да мисля, че сега си в нещо като приключване. Но, ако можеш погледни го и така. В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

И защо да си самотна! Ти, щом обичаш усамотението, значи обичаш да чуваш мислите си. Да ги следиш и да се съобразяваш с тях. Нали не говорим за изолация или друго...
Може да си прекалила. Ей Богу, това не е добре.
Тъпо е да ти казвам, гледай филм, прочети нещо, препрочети друго любимо или изчисти къщата, изглади, чисти гадни кюшета или оправи нещо което отдавна чака. Ама знаеш ли, в тъпите и банални неща често има отдушник. Проза, която приковава към дребни и несъществени действия, които вадят.

Ето, аз сега ти пиша глупост до глупост и като ме четеш помисли си тоя не е у ред. Да, обичам да изглупявам, да изтъпявам. Това ме разтоварва, освобождава нещо.
След като ти прочетох последното... имах нужда да направя така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май и със самотата е като с всяко друго нещо. Цениш я, когато а нямаш. А когато останеш сам, виждаш колко ти липсва безмисленото суетене, празните приказки и др. Мечтая да остана сама точно за да свърша 1000 неща, та дори и да си легна с книжка. А накрая се чувствам точно празна.

Май и със самотата е като с всяко друго нещо. Цениш я, когато а нямаш.

Дааа, когато изгубим, тогава ценим.
Не я обичам тази логика. Гадна е. Един път ми се случи.
И не ми свърщи работа антидота 'Таке е било писано!'

Редактирано от Kurvoazie на 07.08.06 20:50.

Добре, след като се почувстваш "празна", не ти ли хрумва, че точно в един празен, добре измит и подсушен съд можеш да сипеш вкусно ястие, приготвено с много Любов?

Хубаво ти казва Курвоазие -
В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

Тоест, ако в теб има разни горчивини и хаотични мисли се блъскат като електрони, то тази самота ти е необходима, за да се прочистиш от всичко, преди да започнеш каквото и да било ново - нова връзка, ново приятелство и т.н. Дай си време. Не се изнервяй. Слушай си вътрешния глас. Остави емоциите да си се набушуват. Усмихни им се, сякаш си страничен наблюдател. Търпение му е майката! И кураж, и надеждата, че когато ти се случи нещо Красиво в бъдеще, ти ще си готова да му се насладиш и отдадеш изцяло, ще можеш да започнеш "на чисто"!

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от толкова позитивизъм ми се догади... а не, чакай, може да е защото съм болен.

--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.