|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Културен шок?
|
|
| Автор |
Guardian_Hearts (кайсиево сладко) |
| Публикувано | 01.07.06 16:50 |
|
|
От близо два месеца живея в чужбина. Странното е, че едва снощи изпитах нещо като културен шок.
Кацането на летището, новите градове, места, хора, езика - нито едно от тези неща не предизвика дори и минимална доза културен шок в моя милост. Макар, че това е първото ми посещение в чужда страна и за пръв път виждам, явам и усещам нови неща, неясно как не бях никак, ама никак впеатлен. Дори и гей прайда, с последвалия го парад, не ме впечатлиха.
Гномео и петербио да не четат!
Съвсем очаквано и напълно нормално тук хората също се чукат като зайци, и то къде ли не. Гей, хетеро, лесбийки, всички те са в кюпа. Едните разнообразяват сексуалния си живот с любезното съдействие на другите, гледането е без пари - за удоволствие, а нощно време поклащащите се коли са напълно обиайна гледка. Но понеже това за мен си е естествено и напълно разбираемо, културния шок го няма и в тази насока.
Да си дойда обаче на думата. Снощи, докато ме водеха на вечеря, от колата видях нещо, което ме ошашави - напълно нормални, нормално симпатични, нормално изглеждащи, нормално облечени, нормално държащи се гейове и лесбийки, които отиваха на вечеря. Някои от тях леко държаха ръцете си, нищо прекалено показно или пък прекалено тайно, просто нормално.
Именно това - нормалността, бе причината за културния ми шок, това че държаха рацете си, примерно, не беше ошашавящото.
Свикнал съм в българските условия винаги да има нещо ненормално. Дали ще е възпитанието на мъжете, етикета по време на срещата, поведението, облеклото и каквото ви дойде на ум - винаги има нещо ненормално. Независимо дали в показна насока или в прикриваща такава. Може би просто аз не съм видял "напълно нормалното" в България - като се има в предвид социалния ми живот. Но така или иначе абсолютната непреувеличена или неподценена, "напълно нормална" картина на гейовете и лесбийките в България никога не е била видима за мен, ако приемем, че я има.
Много от вас са били или са в чужди държави. Ако не ви е проблем, бихте ли споделили вижданията си, има ли такова нещо - "напълно нормално" гей и лесбо общество. Смятате ли, че в други страни е по-добре(или пък по-зле) по отношение на средностатистиеското(вариация на напълнонормалното?) и можете ли да направите паралел с България? Изпитвали ли сте подобен културен шок?
Моля ви, отбележете си, че не става въпрос за признати права, толерантност и тем подобни глупости. Написал съм за какво става въпрос. Ако не знаете какво питам, не виждате смисъл в написаното, по-добре нищо не пишете.
И нещо като за финал - лично аз за себе си съм решил, че с български мъже няма да се занимавам повече. Това още отпреди да замина за чужбина. Просто абсолютната ненормалност на българските гей мъже, липсата на нормално общуване, нормален етикет за срещи, нормално поведение, разбиране и най-вече невъзможността за възприемане и оценяване, са ми дошли до гуша.
Та за тези дето цялото това писание им се струва познато, разбираемо, нормално - пишете.
| |
|
|
|
А да си дойдем на думата.
Шокът ти е породен от това, че досега в България не си виждал никой да се държи по такъв начин. Поради разбираеми причини.
Гей двойките се срамуват да се държат така в гей компания, камоли на обществени места.
Редактирано от [bbourgas] на 01.07.06 18:06.
| |
|
|
|
Здрасти,
Значи дотука си преживял първата половина на шока, ако останеш малко по-дълго извън България и се прибереш за малко идва големия шок. Тоталната липса на гей общество (или поне такова което да си заслужава да се говори за него), абсолютния фалш и/или прикритост.
Аз живея от повече от 5 години в Скандинавия, странното е че когато пристигнах изобщо не ме шокира "нормалността" на гей двойките (които както и ти си забелязал където и да си) нито се крият нито парадират - просто си живеят нормално и се държат по същия начин както и хетеро двойките без това да впечталява никого. Смешното е че това ми изглеждаше абсолютно правилно и нормално
Най-голямата комедия в цялата работа е, че аз съм един от онези "нещастници" които са се борили със себе си маса години за да се "променят" и т.н. само и само да угодят на ненормалното българско общество и трябваше да стана на 20+ и да се изнеса от България за да загрея каква глупост върша спрямо себе си
Та както и да е, идеята беше че трябваше да дойда тук за да осъзная че всъщност мога да си живея живота напълно нормално като себеуважаващ се гей без да ми се налага да се притеснявам или специално да се гордея или нещо от тоя сорт. С гаджето ми си имаме и str8 и гей двойки за приятели и никой не се обръща по улиците да ни гледа ако се държиме за ръце или седиме прегърнати някъде навън - на никой не му прави впечатление.
Е повярвай ми след като си живял няколко години в такава атмосфера посещението до България е истинския шок
Нямам представа кога България и т.нар. общество там ще се превърнат в нещо по-адекватно, но е направо болезнено когато видиш простотията и самозатриването на цялата нация да не говорим за гей-обществото.
Аре пак изписах цял роман.
Северни поздрави
Joskus se toimii joskus ei...
| |
|
|
|
Аз като ви разрлавям,че в България е ад,вие не ми вярвате.
И след 100 години,мандалитета на българина няма да се промени.
| |
|
|
|
Да, дойде и твоя ред явно:)
Вече 2 години живея в Германия, като заминах на 19. Когато заминах бях напълно наясно със самия себе си, а и вече бях от няколко години открит пред семейство и приятели. И макар че това далече не беше първото ми излизане в чужбина, нито пък първото ми отиване до Германия конкретно. а и въпшреки факта, че мнозина мои приятели и познати бяха или дълги години живели в чужбина или чужденци, също изпитах културен шок. За това, както и въпреки че по думите ти съдя, че си в Щатите, ще посмея да споделя своя опит с това явление "културен шок".
В началото беше прекрасно, месец-два се чувствах като турист. Бая време ми трябваше да загрея, че всъщност вече не съм точно това. Голям културен шок изпитах изпървом от взаимоотношенията между хората - спокойни, некомплицирани, без безкрайните български драми и трагедии. Това е обществото като цяло.
Впоследствие изпитах и своя т.нар. гей културен шок. Отидох за пръв оът на бар. Най-обикновен бар, петък 22ч вечерта, бира и лафче. Най-голямото си недоумение изпуитах, когато видях самото място - на ъгъла на една централна улица, с големи френски прозорци - малко и спретнато. Можеш да си предстваиш тихия ми ужас - ужасът на човек свикнал на тайните софийски подземия, където се събира нашата педерастия, за да не я утрепят или Господ знае защо. Така де, така нареченото ни гей-общество.
След което бях ошашавен, за разлика от теб, от свободните сексуални отношения. Може би не така, че да се клатят коли. Но самото наличие на няколко гей сауни и кина в самия център на града, както и самото отношение на хората към секса, като нещо, което не е повече отколкото да питаш колко е часа, бе в състояние да ме хвърли в туш. Май прекалено много бях свикнал на българската "дискретност" - нищо не съм чул, нищо не съм видял, а още по-малко казал....
След което дойде и другото впечатление - също като твоето. Мога да си ходя за ръка с гаджето из градовете, да се срещам, с хетеросексуалните си приятели с гаджето си, като всички знаят той какъв точно ми е. по улиците никой дори не те и забелязва. Е, може да се случат и проблеми вероятно, но това е по-скоро изключение...
И в крайна сметка едно стана ясно - няма такова нещо като гей общество. Да, има някакви си групи за гей теми, има гей хорове, има центрове за съвети, има събирания, има кръгли маси (щамтиш, както и да трябва да се превежда). Но няма някакво организирано общество, камо ли пък разделено на развратници и семейни типове. Всичко е въпрос на индивидуалности, които при това са динамични и променящи се. И никой не прави голяма трагедия от нищо, макар че в този форрум спецуиално има хора, които продължават да си фантазират за светото непорочно западно "гей-общество" и българсктоо долно и развратено "гей-общество". На това мога само да кажа: Ха-ха!
Във всеки случай, ако ми позволиш, искам да ти пожелая приятно изкарване там и, ако ти харесва, не бързай да пътуваш наобратно!.
| |
|
|
|
Не съм в Щатите. Само за справка. В Ирландия съм, в един град с население по-малко от 200 000 - Корк.
Благодаря ти за написаното. Всичко това е полезна информация и е добре да се прочете мнението/преживяното/впеатленията, но някак не е точно това, за което ми се искаше да поговорим основно.
Мен ме стресна нормалността на самите гейове. Не тяхната освободеност, не безпроблемното им ежедневие или, примерно, фактът, че могат да се хванат за ръка насред улицата в петък вечер. Шокът дойде от факта, че те са чисто и просто нормални. Няма как по-добре да го кажа. Ще се дообясня в отговор на друго мнение по темата, сори.
Но написаното от теб си остава много смислено четиво по другата част от въпроса.
| |
|
|
|
Ще си позволя да цитирам един твой абзац, защото именно той се доближава най-много до нещата за които ми се ще да говоря:
"Най-голямата комедия в цялата работа е, че аз съм един от онези "нещастници" които са се борили със себе си маса години за да се "променят" и т.н. само и само да угодят на ненормалното българско общество и трябваше да стана на 20+ и да се изнеса от България за да загрея каква глупост върша спрямо себе си. "
Знаеш ли какъв ми е проблема в България? Че е невъможно да бъда себе си. За да имам поне минимален шанс за приемане, или дори за щастие, аз трябва да направя компромис със себе си и да се променя. Един вид излиза, че за да бъда щастлив трябва да бъда нещастен. Българското гей общество за мен е ненормално, 99% от българските гейове са ненормални(тази дума да се разбира като обратното на нормално, а не като душевно заболяване, макр, е и като такова можем да го минем), но всъщност за тях аз съм ненормалния. Защото не желая да се слея с тях, не желая да променям вижданията си, поведението си, тялото си, живота си и всичко останало.
Затова и не желая да се занимавам с български мъже, нито да имам каквото и да било общо с българското гей общество, гей организации, заведения и т.н.
Културния шок е голям, както сам каза очаква ме още по-голям. Но никога не съм предполагал, е нормалността на няколко гея ще ме шокира толкова много.
Благодаря за романа, ще се радвам да изпишеш още един някой път като решиш.
| |
|
|
|
Нали знаеш - надеждата умира последна. Но все пак умира. Моята вее се пренесе във вечните ловни полета.
| |
|
|
|
"Мен ме стресна нормалността на самите гейове. Не тяхната освободеност, не безпроблемното им ежедневие или, примерно, фактът, че могат да се хванат за ръка насред улицата в петък вечер. Шокът дойде от факта, че те са чисто и просто нормални."
Аз след кратки разсъждения стигнах до извода, че второто е следствие от първото
Имам предвид, че те (та в двешно време и аз покрай тях) са си нормални, защото обществото така и ги приема. Я се опитай да си представиш следната ситуация: общество в която ти израстваш като гей и в доволно ранна възраст (когато и да се осъзнаеш) не се притесняваш от този факт, не ти се налага да го криеш има с кого да поговориш, родителите и приятелите ти не са стреснати като им кажеш (моите приятели и родителите ми доста добре го приеха всъщност но доколкото знам това не винаги е така в БГ) и т.н., общество в което от ранна възраст се опитват да ти набият в канчето, че да си различен е напълно нормално и че толерантността между хората е изключително важна, общество в което принципа "Отнасяй се с другите, така както искаш да се отнасят с теб" е напълно валиден...
Логичният извод е че ще израстнеш като нормална себеуважаваща се личност, няма да се опитваш да се правиш на това което не си нито ще се правиш на по-велик отколкото си - т.е. ще бъдеш нормален и спокоен.
Според мен това е основната причина на запад (и на север особено) да са толкова спокойни и "нормални"
А по въпроса за секса и "развратените" или "непорочни" гей общества... пфу, навсякъде има хора всякакви, някои предпочитат срещи за една (чат пат две) вечер (и), други предпочитат дълги връзки, не мисля че това може да бъде използвано като критерий за квалификация на едно общество.
Това че в БГ е по-трудно да се поддържат дълги връзки заради извратеното БГ общество (имам предвид хетеро натиска) не значи че те са невъзможни, а ако
на някой не му се занимава с връзки ... тогава къде е проблема , всичко това е много индивидуално според мен и изобщо не е на ниво общество.
... поредният роман
Joskus se toimii joskus ei... Редактирано от im2qt2bstr8 на 02.07.06 03:37.
| |
|
|
|
Мен ме стресна нормалността на самите гейове
И мен ме стряска всеки път, когато отида в чужбина. Ходил съм доста често на гей състезания и после ме държи цял месец усещането, че сме нормални хора, докато българската действителност постепенно не ни навре пак в дупките, макар че аз се опитвам да удържам фронта... Лошото е, че явно не мога да предам това чувство на гейовете в БГ, които не са изпитали усещането да са нормални, всички да ги приемат, не като гейове а като хора...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
