Да подкрепим Дим Дуков!!! / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Явно всяка дума, която не е словесно ръкопляскане, се приема за заяждане. Сигурно защото си права, че съм адски тъпа, понеже се занимавам с аеробика. Няма да споря. Както вече отбелязах, прекланям се благоговеейки пред интелекта на неспортуващите...

Едно нещо държа да стане ясно... За мен... за мои каузи... пряко засягащи ме по един или друг начин... аз не моля за подкрепа нито от теб, нито от някой друг извън пряко засегнатите от тези каузи. Мнението на хората не искам също да променям. Помолих най-после тази българска нация, да вземе да свикне българина да подкрепя българин... жена да подкрепя жената, хомосексуален да подкрепя своя събрат по съдба... и ей такива. Тоест... човек, който се чувства съпричастен към някаква обществена група, да вземе да подкрепя други представители на тази група. Не да спре да ги критикува... не да си затваря очи пред слабостите... не да крие язвите.... а при нужда да даде ръка на събрата...

Ти не принадлежиш на нашата общност и не знам какво те наведе на мисълта, че хомосексуалните искаме твоя или друга нечия подкрепа. Може би не си забелязала, но ние като цяло си стоим в тези клубове и не търсим външна подкрепа. Стоим си в организации и клубове.. в сайтове... Понякога отстояваме нашите позиции другаде, когато биваме нападани несправедливо според нашите критерии... и това е. От страничните хора искаме само едно - да не ни пречат. Да не се нахвърлят, да не воюват против нашите изконни права. Изконни наричам равните човешки права. Аз не искам ти да приемаш да се целувам по улиците... искам да не можеш да си против. Така както аз не приемам хетеросексуалните да се целуват, но не мога да изразя позиция против.

Твоята подкрепа не поисках дори за Виолета, трето лице без връзка с мен... която е жена - тоест, принадлежи на една група, обособена по полов признак. Поисках само да не изразяваш позиция против. поисках други жени да не четат твоите постинги и да не остават с впечатление, че това е възприето за правилно от всички. Искам да се знае, че има жени, които винаги ще подкрепят една жена, дори и да не са много съгласни с поведението й. Искам да се знае, че хомосексуалните трябва да се подкрепят едни други... защото сме с едни проблеми и едни цели и ако ние не се подкрепяме, то кой да очакваме да ни подкрепи? което не означава, че трябва да сме слепи за недостатъците си.

И накрая искам да изразя тъгата си, че ние в България сме склонни дори да не подкрепим роднините си, както примерно ти заяви, защото примерно мислим, че не са прави. Или че не ни изнася правотата им... Своята кръв ще изоставим...

Аз... и други хомосексуални също... сме на улицата. В медиите, по трибуните. Там изказваме разумно исканията си и отстояваме правата си. Никога никой от нас не е помолил за подкрепа. Защото може и да сме "извратени" и "болни" и "обратни" и каквото и да е там... според вас - другите... но едно не сме... плазмодии, които ще молят за нещо, КОЕТО ИМ СЕ ДЪЛЖИ!!! Защото едно проумейте.... дължите ни правата, които имате и вие! И ако очаквате да ви молим за правата си, дълбоко сте сбъркали. Ще си ги извоюваме с гордо вдигнати чела. Ако заради една изразено готовност за подкрепа очаквате да сме благодарни, също сте сбъркали... по същата причина... Не може да ни подкрепяте за нещо, което ни дължите по право и сте ни отнели безцеремонно! Извинение дължите! Изразено чувство за срам ни дължите! Вина носите! И не молба за помощ трябва да очаквате, а прошка... да ви простим! Защото за всички неща, които сте причинили и още причинявате на хомосексуални хора, за всички унижения, живот в срам и страх, преследване, обиди, подигравки... носите вина. И ще бъдете осъдени справедливо! За разлика от вашите присъди!

Ей това е една кауза, която поиска да ти кажа. Каузата да не ни пречите да си получим дължимото - РАВНИ ПРАВА! Както носим и равна отговорност...

добавка:
Чакай, че забравих.
Павлин примерно хич не го харесвам. Твърдя, че е вредител. Той пък от своя страна твърди, че аз съм враг на хомосксуалната общност. Къде е правото не знам. Мисля, че аз съм права... той мисли, че той е прав... Но какво значение има това, щом примерно на похода през центъра на София там бяхме и двамата. Рамо до рамо и със знамената. Снимахме се заедно... снимаха ни заедно... бяхме заедно за една кауза, която е по-голяма от нашите лични отношения... Пък после пак си се дракахме....
И въпреки всичко съм убедена, че в нкой утрешен ден пак ще сме заедно. Може да не си говорим, може да не се поздравим даже... но ще сме там, където се борим за дължимите ни права!
И така трябва да бъде.