Той е на 58. Несемеен, неосъждан, няма деца или ако има, те отдавна са израстнали и не го търсят много-много. През целия си живот се е разбирал с всички, всички колеги са му завиждали за отдадеността към работата и за добрите пари, които взима. Родителите му са починали преди години още, а близките му роднини - улисани в тревогите и проблемите първо около децата, после около внуците, отдавна са се отчуждили от него. Заобиколен от много смях, купони, приятни вечери, свещи, романтика и секс на 22, смях, купони, приятни вечери и секс на 33, приятни вечери и секс на 40, секс на 50, сега единственото, което го заобикаля са многото вещи, събирани през всички тези години съзнателен живот. Вещите и евентуално - кучето или котето. Кожата му е повяхнала и има бръчки, косата му отдавна не е гъста, има коремче и онези-там-хронични проблеми със сърцето, появили се за първи път на 45.
Той още ходи на работа, защото възрастта за пенсиониране още не е дошла и вижда всеки ден повечето от своите колеги - семейни, с по 10, 15, 20 години съвместен живот. Те има при кого да се приберат, има кой да ги попита "как си" и наистина да се интересува от това, има и с кого да се скарат, ако кучето пак е разсипало онези-там-неща. Има при кого да се гушнат вечер, макар че сигурно отдавна им е писнало да правят секс с този човек - пък и той или тя ги обича такива, каквито са - променени с възрастта, погрознели и може би леко оглупели.
Самотен е. Колко самотен е, по дяволите ! Понякога му се иска да вие като куче от самота, но няма кой да го чуе и затова не го прави.
В живота му е имало много, много секс и толкова, толкова малко обич. Той се опитва да не мисли за това - или прекалява с алкохола, или пък продължава да търси удоволствието от секса, но в платената му форма. Направил си е 4 профила в различни сайтове за запознаства, но никой, естествено не му пише - старостта плаши. Единственото, което получава в отговор на някои свои плахи предложения за една най-обикновена среща за по кафе са "Ходи се шибай, дъртак" или "50 лева на час". Един гей на 58 в България.*

Та, другари, какво правим, накъде отиваме ?

И предвид отново засилващата се вълна от хомофобия, на която сме свидетели последната година (нещо очаквано от Елия и мен преди 2-3 години) - тези от нас, които са от 20 до 30 годишни - считате ли, ама без розовите очила, че масовото българско съзнание ще може до 10-15 години да се промени така, че когато станем на 40 или 50 години, съвместния живот с друг мъж да не е нещо, заради което хората ще се подиграват (като най-"неувреждащо" психиката и физиката действие), а нещо - "нормално" ?
А за тези, които се чувстват представители на гей-организации - имате ли идеи за проекти, с които да намалите ужасната социална изолация, в която гей-мъжете над 55 са (само)поставени СЕГА?


*Въпросния събирателен образ не е измислен. Това е събирателно описание на житейската ситуация на поне 25 реални гей-мъже на възраст 55-65 години от София, Пловдив и Варна, с които съм провеждал лични, но предимно онлайн разговори в последните 3 години.
(Ей-така - за да си дам отговор на въпроса "а какво се случва на 58?", а не за да си уговарям секс с тях, както очаквам някой злобничко да подхвърли :)
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от peterbio на 01.02.06 16:18.</EM></FONT></P>

Редактирано от peterbio на 01.02.06 16:20.

Честно не знам какво да напиша.
Все пак отиди да видиш в [url=http://www.daddyhunt.com/]http://www.daddyhunt.com[/ur] за какво става въпрос...

Aз забелязвам нещо друго. Нашето гей общество в България се е извратило. Младите гей момчета са мале мила! Облечени са в стил "обрали сме парцалите на главната улица за да сме "фешън", прически ала "личи ми от 20 км". Ах тоя метросуксуализъм...
Изчисляването на шанса да ти обърнат внимание е сложно математическо уравнение, което основно състоящо се в функция от геометрична регресия спрямо финансовия статус на партньора на квадрат, чиито резултат показва възрастта на обекта. Колкото крайният резултат е по-нисък, толкова по-добре.
Всичките са принцове и принцеси, а ако не са, значе са звезди.
Някои от вас ще кажат-"ами то това си го има навсякъде". Да така е, обаче на мен в България ми сякаш ми се губи някъде останалата мъжествена група...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

старостта плаши, независимо от сексуалността, старостта е период на изолация, дори и да си извънземен, а хората се подиграват на съвместния живот на двама мъже, ако ще и на 23 да са, а иначе, събирателният ти образ има късмет, че живее в София, Пловдив и Варна, `щото можеше да живее и в Полски Тръмбеш, например, а тогава изобщо нямаше да му е толкова трудно, щеше да му е много по-трудно...

Всъщност ти отваряш една подтема, за чичковците-паричковци.
Те са разновидност на "50 лева на час - "любовта"" - но докато има кой да прави салам, ще има и кой да го яде. Разговарял съм с няколко такива мъже, които "подкрепят" материално младите си "гаджета" с ясното съзнание, че не са обичани /въпреки лекотата, с която описаните от теб момченца казват "обичам те" на въпросния чичко-паричко/, а само и единствено заради техните пишки/задници/тела/усмивки-или-квато-там-част-от-тялото.
Когато говорят за това, тона е "знам, че това, което правя е унизително и кофти за мен самия, ама кво да направя, мъж съм, имам нужда от секс все пак".
Не ги укорявам с нищо.

Редактирано от peterbio на 01.02.06 18:34.

не. погрешно си ме разбрал.
дадох страницата за пример, за да видиш какво се случва с мъжете над 40-те аутсайд. че те също имат шанс и за тях не е късно.

в нашата китна държавица, обаче, всичко е криворазбрано копирано отвън, младите ни гей издънки не са си отваряли очичките достатъчно. нека да не го определям като модно, но не мога да се сетя за подхдящата дума... та докато навсякъде по света гей мъжете се опитват да изглеждат колкото се може по естествено, мъжествено и срейт лукинг, то при нас е точно обратното.
дразни ме когато чуя някой коментар от рода на "-тоя на колко е?", "-на 24/примерно/"," ау той за пенсия...". мисля, че "възрастовият проблем" е малко изкуствено проблемен, плод на фемин шегички и закачки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е, че в България повечето неща се преиначават и изкривяват, но спецялно за това дето се обличали гейско на мен не ми пречи и немисля, че е лошо. Даже напротив съм забелязал стандартната мъжка мода колко е изтъпяла всичките им модели са в някакви кремави отенаци на кафяво, сиво, или тъмнозелено. Тук - таме нещо интересно и обикновенно нямат моя номер...

Тъжна картинка. Влязох в А&А повече за да видя как се коментира аферата "Кузов" и попаднах на този постинг. Истината е, че тази самота не е проблем на сексуална ориентация, а подобни отчуждени хора са все повече...

В отговор на:

---

... считате ли, ама без розовите очила, че масовото българско съзнание ще може до 10-15 години да се промени така, че когато станем на 40 или 50 години, съвместния живот с друг мъж да не е нещо, заради което хората ще се подиграват (като най-"неувреждащо" психиката и физиката действие), а нещо - "нормално"?

---

Проблема на много от мъжете на средна възраст днес е че по тяхно време не е имало такава благоприятна (горе-долу) среда за изява на личността както сега и избора да водиш гей живот никак не е бил лесен и от емоционалната (връзки) и от физическата (секс) му страна. Тогава не е имало гей чатове, клубове, гей организации и др. Имало е едни градинки и тоалетни и реалната опасност милицията да ти влезе в дирите ако ходиш по такива места. В резултат на което много гей мъже са поддтискали чувствата и желанията си, една част са възприемали хетеросексуален начин на живот, други са се осамотявали, а на трети, въпреки че не им е пукало и са си търсили гей контакти, не са намирали сериозни партньори за трайни връзки (естествено, имало е и изключения сигурно).

И сега изведнъж те са на по 50-60 г., нещата са се променили, виждат млади гей двойки, виждат освободени момчета и момичета и изпитват нуждата да си наваксат пропуснатото. И откъм секс и откъм чувства дори. Човешко е. Обаче за много от тях е вече късно и затова се чувстват самотни и се налага да си осигуряват компания срещу заплащане. Малко е тъжно защото ако някога са имали свободата да си осигурят нормален начин на живот според предпочитанията си може би са щяли да си намерият спътник в живота с когото да споделят старините си. Може би не - кой знае. Това поне е моето мнение. Ето, за себе си мога да каже че все още чакам моя принц въпреки че от тийнейджър общувам с гей хора. Надявам се преди да наварша 30 (ако не и по-скоро) да съм "семеен"

Тъжно е,наистина!
Въпреки,че и аз по-скоро съм оптимист,че нещата ще се пооправят докато станем на ..58.Убеден съм,че ние няма да сме като сегашните 58 годишни
Решение..? Да се махаме оттук докато все още можем и е време;
Да се оженим,за да не сме самотни(е,така вече се "обръща резбата",а може би и това е част от ..метросексуалността?);

"the truth is out there!"