Здравейте!

За първи път влизам в този клуб и много ми е интересно.
Разбира се както предполагате и аз имам пробем за който се надявам да
срещна вашата подкрепа. Убеден съм,че с този проблем са се сблъскали и други тук.Излизам с един мъж,който е над 30г.Лошото е,че от самото начало на нашето запознаване никой не признава на другия чувствата си. Много хора са ме съветвали да разкрия нещата,но това в директен разговор е невъзможно и двамата имаме добри професии и съществува някакъв страх.
Той дори понякога демонстрира хетеро връзки,но никога не са били продължителни и винаги се търсим като компания.
Понякога си мисля,че може просто да ме харесва като приятел и нищо повече.
Но след това се сещам за нещата които ми е казвал и вие сами си направете извода. "Липсваш ми" , "Не мога без теб" , "Обичам те" и т.н все неща които един хетеро мъж не би казал на друг нали? Освен това прекарахме и заедно почивката си и то по негово предложение само двамата не е имало никакви свалки там. Има и нещо като ревност например не харесва мой приятели
и не му е приятно да излизам с тях. Според мен има и някакъв момент на неосъзнатост у него сякаш , много е странно.
Всичко това продължава вече доста време. Как мислите какво да направя,кое би било най-удачното?Как мога да разбера неговите чувства?

Почти всеки се е сблъсквал с подобен проблем, и липсата на смелост винаги е пречела да се стигне до добър край. Защо не му намекнеш нещо за себе си, че ни си толкова "праволинеен", че си с по-широки разбирания за живота и т.н. Виж каква ще е неговата реакция и сам прецени дали да му кажеш. Като за начало може да му кажеш, че си гей, но не му казвай веднага, че си влюбен в него. Така ще можеш да си прецениш дали да се надяваш или не, на някаква развръзка във личните ви взаимоотношения.
Един път се живее. Няма време за губене! Повече смелост!

Завиждам ти на това което ти се случва.
Продължавай така до момента докато се излюбите.
Аз имах подобен момент в живота си,който момент осъществих след 11 години.
Бяхме щасливи и двамата,бяхме на седмото небе.

Незнам обаче дали ще си струва чакането след толкова много време, лично аз много бързо се отказвам

Благодаря Ви за разбирането.
Имам основание да смятам,че той е наясно за мойте чувства. Но в него има някакъв страх о такъв тип контакти,защото възпитанието му което е получил е доста консервативно.Странното е ,че когато има други хора тогава не се притесява да казва неща които са доста откровенни от рода на "без него не мога" , "той не ми дава да правя нещо" все неща показващи явна привързаност и повече.Но когато сме само двамата се притеснява сякаш. Опитах да не му се обаждам няколко дни, но тогава той започна да ми се обажда всеки ден. лудницата е пълна.Все по объркан съм

da,tova neshto mi se e sluchvalo i na men. Strahut beshe golqm i taka i ne znam vse oshte dali e imal nqkakvi chuvstva kum men. Znam samo edno- ako nqkoga pak imam takava vuzmojnost, nqma da q propusna, a shte deistvam ,puk kakvoto stane. Licniq mi suvet e da razkriesh neshtata, no ne rqzko i izvednaj, zashtoto tova moje da go stresira, a po-zaobikolno, na porcii. Haide, deistavi i oishi posle kakuv e rezultata

Доколкото разбирам, той също има чувства, но го е страх да признае. Ако наистина държиш на него, трябва да подходиш с много такт. Също подразбирам, че нямате сексуален контакт. Усещаш ли, че той има желание? Все пак тези неща се разбират - поглед, докосване. Как ви възприемат хората - като добри приятели или като двойка?

По мои наблюдения, аз мога да кажа следното...

Това да не разкрива чувствата си е някакъв вътрешен страх у прителя ти. Той се страхува да разкрие пред себе си, че "не може без теб", че "те обича" и т.н. При мен нещата бяха същите, но аз постъпих по следния начин. След като вече минаваше почти година от връзката ни, аз постепенно му "напомнях" за моите чувства и след като пак насила изтгръгвах нещо и от него, най-накрая го попитах: "Обичаш ли ме?" и той каза: "Разбира се!", а аз: "Защо тогава не ми го казваш? Имам нужда да го чувам, да го усещам" и отговорът: "Аз съм си такъв - адски чувствителен съм и се опитвам да го показвам по различен начин, не и да говоря затова". И колкото повече дни минаваха, аз усещах тази любов все повече и повече. Та съветът ми е ако човекът, с когото излизаш малко по малко чрез действията си продължава да затвърждава и така и неизказаните досега чувства, не бързай... Остави нещата така, като улегнат нещата между вас, ще дойде моментът да получиш и ти това, което искаш...

Между другото вече сме три години заедно и се обичаме, като не ни е "страх" да си го кажем :)

Съблечи моя страх и за грях дай ми таен знак...

Dano naistina da si prav.Tolkova mi se iska da sme zaedno. Po edno vreme se biah yadosul i se opitvah da izlizam s edin drug,no ne se poluchava az obicham nego.Toi mi e kazval che me obicha,kakto i az na nego.No toi e malko vlastna natura iska vinagi da se suglasiavam,kogato sme pred hora toi da govori glavno,a tova mi e dosta trudno zatova se i karame chesto.

Приятелю, загазваш!
Това чакане да се случи интимния момент не предполага идването му.
След като е хетеро, а ти гей, логичното е ти да предприемеш първата стъпка. Този платоничност в която все по-дълбоко навлизате от твое действие ще намести не чуствата ви, а незнанието му как и кога трябва да се любите.
Преди това трябва да си много наясно дали той знае за твоята сексуалност.
Явно, емоционалният му активитет отдавна не ти е достатъчен, искаш и сексуалния. Във връзките единия дава едно, другия друго.
Ако беше истинска жена, отдавна да си се справил!



пп
Тази латиница не дразни ли?

Редактирано от Kurvoazie на 08.09.05 13:25.