Дали трябва и как да стане това?
На другите си приятели да кажа ли?
Омръзна ми да се крия, а ако спра да се крия ще се освободя от огромен товар, но пък мога да си навлеча и неприятности.

Не бързай, братле ! Това е наистина важен момент от живота ти - обмисли всички плюсове и минуси и постъпи както намериш за добре. Това е нещо за което няма "шаблон", няма "правилно" и "неправилно" - всичко е строго индивидуално, за съжаление...
А колко по-лесно щеше да бъде ако имаше написано правило - в тая ситуация се постъпва по този начин ...
Е, такова нещо няма - всичко зависи от теб. Просто не прави нищо прибързано, за което после може да съжаляваш.
Btw, ДОБРЕ ДОШЕЛ в нашата общност - всичко добро и попътен вятър !

Да,много е трудно.
Само ще ти кажа,че точно по тая причина,си съсипах живота,и се наложи да напусна България,от тайният живот който водих.Разбира се, сега съм добре,но далеко от българските хора,които не могат да разберат,че ние гей хората,по нищо не сме по различни.И това те никога не могат да го разберат.
С колеги тогава една роля,с близките друга роля,с гей приятелите ми трета роля,праволинейните ми приятели четвърта роля,и се криех ли криех.
Намери начин да споделиш това с майка си,това е много важно.

Ти съвсем наскоро си признал на самия себе си, че си гей.
Според мен е прекалено рано да се занимаваш с въпроса да кажеш ли на вашите. Изчакай, виж как ще се чувстваш, след година помисли пак -- ще имаш поне на какво да положиш мислите и чувствата си.

Редактирано от нopтвeн на 29.08.05 11:33.

наистина труден момент за всеки но си много прав че ще ти падне огромен товар от сърцето. Мога да ти споделя моят опит в това - малко е абсурдно обаче:))
Аз съм студент в софия а по принцип съм от сливен.Един хубав слънчев ден ми се наложи да прекъсна образованието си но трябваше да намеря начин да кажа и на майка ми /страхотен човек между другото/.Мислих мислих как да стане и накрая реших да и напиша писмо /хартиено/.И така и така бях почнал д а и признавам разни неща та писмото се получи нещо такова :
1 точка- прекъсвам
2 точка- аз съм гей.
3 точка- пробих си ушите
и т.н. :))))
След време получих отговор в който тя ме подкрепи във всичко което правя.Още пазя това писмо и едва ли ще се разделя с него скоро:)

Не те съветвам да постъпваш точно така а просто ти споделям:))

Живейте си живота - друг може и да няма.

Как да кажеш ли Мило? Ами най-лесният начин е да ползваш устата си за това! Тя освен да прави свирки трябва да може и да говори. Просто ей така им го казваш: "Мамо, тате, аз съм гей и се еба с мъже". Ще попищат неколко дена ма после ще им мине, споко! Колкото по-рано ги "десираш" толкова по-добре мило :-)))

не говори глупости на момчето. или поне не обобщавай, а говори за собствения си опит

--

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да благодаря на всички Ви за разбирането и донякъде ми помогнахте.
Още веднъж Ви БЛАГОДАРЯ.

знаеш ли, най-добре отиди в офиса на Джемини. там имат купища помощни материали за нещата, които те вълнуват. наистина ще ти бъде полезно

пп: изобщо не се притеснявай да отидеш. аз като бях като теб се притеснявах, но после като се запознах с тези чудесни хора разбрах, че няма никакво основание за тревога

--

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да разкриеш сексуалната си ориентация пред другите означава да се самоопределиш като гей. Първият човек, пред когото трябва да направиш това, е себе си. След това можеш да говориш с приятелите и семейството си. За много хора да кажеш, че си хомосексуален е ужасно трудно, но повечето рано или късно споделят с близките си, защото не могат да издържат на напрежението и стреса да се крият непрекъснато.

Да не криеш сексуалната си ориентация всъщност значи да си честен със себе си. Обикновено за един човек най-големият проблем да сподели за сексуалната си ориентация е страхът да не бъде различен.

Ето ти едно истинско писмо, което едно момче е написало до баща си:

--------------

Скъпи татко,

Чух разговора ви с мама, когато ти ме нарече “егоист”, “инат” и “боклук”. Ужасно боли да разбереш колко жестоки могат да бъдат родителите ти, когато не си това, което те искат да бъдеш. Причината, заради която не искам да се оженя е, защото съм хомосексуален. Ако се оженя за жена, това ще бъде преструвка и съзнателна обида срещу горката жена.

Ти може и да искаш да съсипеш живота на една жена. Аз не искам. За теб моята сексуалност може да е жесток шок, но за мен е факт, с който живея от 16 години. Всеки път, когато съм се опитвал да говоря с вас по този въпрос, вие просто сменяхте темата с отвращение и започвахте да говорите за ваши си неща, без да се съобразявате как се чувствах аз тогава.

Моята сексуална ориентация не е въпрос на избор. Господ ме е направил такъв. Това не е опит да ви нараня. И със сигурност не е дефект. Още през 1985-та, когато бях в 9-ти клас, разбрах, че съм различен. Не ме привличаха момичета, а момчета. Когато осъзнах какво се случва, ме обзе ужас и страх. Просто разбрах и приех, че съм гей. Тогава изчетох много материали на тази тема и разбрах, че няма нищо страшно в това: един на всеки 20 човека е гей.
До 1989-та не знаех какво да правя със себе си. Чувството на самота беше ужасно силно, а още по-страшното беше, че нямаше с кого да споделя. Тогава през 1990-та попаднах на серия публикации във вестниците и се срещнах с хора като мен. Чрез тях се свързах с доктори, психолози, учители и социални работници, които ми казаха, че има милиони хора като мен. Тези хора бяха моите приятели и близки, които вие толкова много мразехте. Мъжете, с които излизах, са с различен произход – богати, бедни, образовани, неграмотни, добри, лоши. Някои от тях живееха двоен живот – на работа се преструваха, че са хетеросексуални. Някои от тях бяха отхвърлени от семействата си. Други пък бяха приети и разбрани от близките си. Трети си намериха партньори и заживяха спокоен и щастлив живот с тях.

Имам пред себе си три избора:
1. Да се оженя и да живея двоен живот (това е неприемливо за мен)
2. Да остана сам до края на живота си (това е възможно, но дори вероятността звучи болезнено)
3. Да намеря някой като мен, с когото да споделя живота си (това искам)

В продължение на 10 години аз бях самотен и нещастен. Имам родители, които никога няма да ме разберат. Сестри, които няма да ме подкрепят. Приятелите ми живеят в друг свят. И други мъже като мен, с които споделях за сексуалността си. Тогава срещнах този човек. Той е програмист. Паснахме си като характери. Осъзнах, че съм срещнал човека, с когото искам да споделя живота си. Вече от една година сме заедно. Чувствам се пълноценен и щастлив. Дали ще сме заедно завинаги, това не зная. Вие знаехте ли съдбата на децата си в деня, когато те се родиха? Никой не знае какво ще му донесе утрешния ден.

Пред себе си имате три избора:
1. Да ме приемете такъв, какъвто съм и да бъдем отново семейство
2. Да се правите, че не знаете за живота ми и да кажете, че съм “блудния” син, черната овца на рода
3. Да се отречете от мен и така никой няма да е щастлив

Ти и мама изпитвате голяма болка, зная. Разбирам тази болка, но не мога да я променя. Аз съм това, което съм. Ако искате да се отървете от болката, трябва да приемете истината. Или да прекарате остатъка от живота си, мразейки ме за нещо, което не съм можел да променя.

Винаги ще ви обичам,
Вашият син.

запазвам си правото да не съм права и когато ми е удобно да съм неудобна