Здравейте. :)
Аз съм едно младо, съвсем обикновено момче, и искам да ви разкажа моята съвсем обикновена история.


Роден съм и живея в малък провинциален град. Като малък, много обичах да ходя на село при баба, защото всяка вечер преди да заспя, ми разказваше приказки. Най-обичах приказката за Леденчо. Нали се сещате? (Онази, дето на Леденчо баща му умрял, и втория му баща бил толкова зъл, че прогонил Леденчо. След това Леденчо заживява при седемте великанки, но втория му баща го открива, и се опитва да го погуби с една отровна круша. Но накрая идва един принц, който целува Леденчо и Леденчо се съживява, и двамата с принца се омъжват и заживяват щастливо заедно.)
И така след пубертета, и аз си мечтаех да срещна моя принц, или пък, да си имам моя малък Леденчо. Майка и татко всяка вечер вкъщи шегoвито ме подпитваха: - "Я кажи, синко, ти май си си намерил някой, скоро време май ще ни доведеш някой зет." (татко определено предпочиташе да си намеря някой на мойта възраст, докато майка, смяташе че ще е по-добре да е някой по-малък от мен). А леля ми от Перник, която веднъж годишно ни идваше на гости, всеки път ми казваше: -" Я-а-а, ми колко си ми пораснал. Ами, че ти си вече готов за омъжване. Слушай леля кво щ'ти каже, избери си някой батко. Сигурна съм, че таквоз хубаво момче кат' теб, си има куп ухажватели.!" (тя пък се надяваше, че ще е някой батко)
Ама аз си нямах никой. Защото бях срамежлив. Съзерцавах отдалече хубавите момчета, ама се срамувах да ги приближа. Моите приятели и приятелки все ми повтаряха: -"Ми не се притеснявай толкоз де, малко смелост, Отиди и го заговори, със сигурност нищо няма да загубиш..." Докато веднъж се престраших И така... малко след това... намерих моя принц. И сега съм толкова щастлив, че реших да ви го споделя! :)))

Редактирано от µ на 03.04.05 09:41.

Мхм, а това ще е тринайсетото ти мнение, което ще бъде "забърсано". Иди се забавлявай в някой бойлАвърски форум.

Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.

Явно тука още се трият постинги на поразия без да има защо де

Вгледай се в текста :). Няма чак толкова великодушни родители/роднини и определено няма такива деца, които да са сексуално осъзнати преди пубертета.

Познаваш ли родители, които до толкова приемат хомосексуалния си син?

Текста е писан с цел да провокира поредната война "Елия срещу Адам&Адам".

Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.

мислех че най-накрая и тя ни е оставила! След като толкова много известни КОЛКОТО НЕЯ личности ни оставиха... Емил, Папата...

Бог да ги прости!

Няма значение де. На мене текста ми харесва!
Верно е че такива родители и такова неосъзнато дете няма, но... ако обърнеш родът на избраникът му ще видиш, историята как звучи!

че защо трябва да е истина? Хубавите неща са приказки, а приказките не са истински... следователно истински хубави неща няма, но поне приказки можем да слушаме. Пък ти искаш и тях да трием

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз няма да коментирам че Елия пак ще се заяде
иначе историята ми харесва и не виждам нищо бойловерско.

Много объркано,
какви са тези измислици?
Ти за слушатели ли ни вземаш?

Имало едно време една жена...
По цял ден мечтаела да си има детенце.Галела в мечтите си русите му къдри,връзвала му ефирни панделки...Ето че съдбата я дарила с рожба-момченце,за чудо и приказ.Раснало то, а майка му го обличала тайничко с роклички, връзвала му панделки,радвала се като търнузело нейните остри обувки с високи токчета...По едно време се тръшкала и в нервни кризи,когато бащата на момченцето викал от ужас: "- Аз на тоя педал ще отрежа и пръстите на ръцете, барабар с маникюрите!"
Но дошъл щастливия миг, дъртия досадник станал началник на завод в съседен град и те заживели щастливо...Момченцето станало студент, освободили го от родната казарма, защото маминка имала познат чичко доктор...
Другите момчета опитали няколко пъти да го заведат на дискотека, но Маминчо все имал още малко да си доплете от плетката, или да си дофъка от гобленчето....
Маминка много се възгордяла,че като завършил, почнал работа в една телевизия като Гардеробиер.
Приказката обаче бързо свършва,защото от Телевизията го харесал един чичко и го завел в Англия.Сега Той живее с Него и са много щастливи, а Маминка непрекъснато плаче...за мъжа си, дето и все натяква:"- Няма да ти простя,че възпита сина ни така!"

Мдам, мамка му... написал си шибан хепиенд... Де да беше така...