Няма какво да си говорим глупости. От известно време насам поддържам с усилие равновесието в себе си. Какво правите в такива случаи? Какво правите, когато ви налегне самотата и когато се чувствате излишни навсякъде. Когато познатите ви ви избягват защото чувстват появилото се напрежение и не могат или не искат да поемат частица от него.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

За разлика от теб аз не поддържам никакво равновесие - направо се сринах като къщичката на Йори.

Имам чувството, че съм на доизживяване и очаквам с нетърпение момента, в който този кошмар ще свърши... по един или по друг начин...

давя се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо така бе човек? Какво е станало?
Мога да ти кажа какво става при мен, но за съжаление не можеш да се опреш на моя опит. Няма да ти свърши работа.
Какво става при мен? Бавно но настойчиво напрежението се покачва. Зная добре какво не ми достига, но няма как да го поискам без да го почувствам изпросено. Искам нечия усмивка. Искам нечия обич, но за момента я нямам.
Пред себе си имам два-три варианта, но те не ми харесват:
- Мога да призова тъмното у себе си и да го впрегна и това би свършило работа, но не така, както аз искам.
- Мога да направя нещо подобно на автохипноза, но и това не искам.
- Мога да се зарина в задачки, но работата по тях ще е адски неефективна.
- Мога да се оставя да потъна, което определено е извън приоритетите ми.

Какво ще ти кажа на теб: Опитай да послушаш малко руска музика - тя носи много емоции.
В същност не зная какво точно ти е за да ти давам съвет, но ако не ти достига нещо а не знаеш какво опитай с музика. Смени няколко стила. Душата ти сама ще реагира на това, което ти е нужно.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

Можеш просто да определиш преживяванията ми като тийнейджърски глупости, което от самосебе си оправя всичко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога... но не искам и не е редно. Един тинейджър има същата нужда от уважение колкото и един възрастен човек. А на моменти и повече. Единственото, което няма да направя е да те оставя да хленчиш повече от минимално необходимото... поне ако искаш моето уважение.
Дано останалите клубари не ме определят като жесток, но определено смятам, че в такъв момент човек трябва да бъде погален по главата... да му се подаде ръка да се изправи и да му се помогне да възстанови равновесието и след това с една твърда ръга на рамото му да бъде тласнат не грубо, но решително напред за да продължи борбата. Поне при мен това е вършило работа.
Ако имаш и други въпроси можеш и на бележки да минеш, но кю-то не ми се пуска в момента.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

Няма такива екстри. Всеки се оправя както може, сам. Ако не можеш - твой си проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма ви нищо. яжте по-силна храна и пийте витамини. налегнала ви е пролетната умора и депресии в нейно следствие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но темата за помощта я пусна ти...
Ти каза, че имаш нужда от помощ.
Не съм от слабите, но все имам нужда някой да ми помогне...
Мисля,че самоизолацията в определени моменти най-много пречи.
Колкото повече хора допуснеш в "своя" свят, толкова пъти повече се увеличава възможноста да се промъкне онова - малкото камъче което да обърне ситуацията...и за добро, и за лошо...

Помагали са ми. Повече от веднъж. В това отношение съм длъжник на живота. Това са дългове, които не се изплащат цял живот.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

И при мен е изолация. Десет минути ти писах отговор и накрая скапания дир ми го затри като се сецна в кръста точно когато го изпращах.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...