Здравейте момчета!
Бих искал да получа съвет от вас. Как най-лесно може да се разкриеш пред родителите си. Тежко е, когато няма никой в рода ти, който де е хомосексуален. Всички имат бракове и т.н. Постоянно се подмята за семейство и деца. Дразниш се, измъчваш се и т.н. Правиш опит да се разкриеш и получаваш ругатни и обвинения и след това мълчиш и остава само съмнението. Мисля, че е неподходящо да се обвинява индивида за сексуалността си. Това не се избира, а е вътре в теб закодирано. Дайте някакъв съвет. Проблема е в това, че не контактувам със себеподобни и обкръжението ми е с така наречените нормални хетеро хора. Интереса към мен повечко е от жени, защото съм нефеминизиран и не ми личи, но аз съм се осъзнал, че харесвам моя пол. Рядко влизам в клуба, но ми е приятно да го посещавам. Имам само едно приятелче, което има същия проблем и се утешаваме с него. Той пък абсолютно си трае пред родителите и разбира се страда. Благодаря ви предварително!

Имаш си съвсем "нормален" проблем. Тоест, с хората, които познавам къде виртуално, къде реално, все е имало такива неща. В известен смисъл и с мен. Не се чувствам достатъчно компетентен за да ти кажа: "направи това и ще решиш въпроса веднъж за винаги"! Не приемай мнението ми за вярно. Не пречи да го прочетеш, обаче.

Мисля, че си на път сам да решиш проблема си.
"не контактувам със себеподобни и обкръжението ми е с така наречените нормални хетеро хора" - започни да контактуваш, е моя съвет. Все пак не се хвърляй през глава в контактите...

А родителите... Моите не знаят. И не им трябва. Не е тяхна работа. Макар, ако някой им каже, няма да го приемат отрицателно. Те много ме обичат и ме уважават и каквото и да им кажат или аз да им кажа за себе си, ще го приемат. Но просто не е тяхна работа. Моят живот си е мой.

Нещо такова исках да кажа и на теб.

"Тежко е, когато няма никой в рода ти, който де е хомосексуален"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм от един град близо до Варна и ми е ясно колко са консервативни нравите и как целият род очаква да се ожениш и постоянно те питат имаш ли приятелка и кога ще е сватбата... Аз даже в чужбина избягах от това.

Имай предвид, че дори и да кажеш на родителите си, това не означава, че те ще спрат да очакват от теб да се ожениш. Може да ти кажат "не е вярно, някой ти е объркал акъла, ти всъщност трябва да се ожениш!" При мен така се получи. Затова добре си помисли защо искаш да кажеш на родителите си? Какво искаш да им кажеш? Готов ли си приемеш негативна рекация от тях? Може да е по-добре е да им кажеш, когато си финансово независим от тях, имаш работа, добра заплата и т.н. Не бързай!

За съжаление този проблем е може би най-трудният. Аз мога да ти кажа само собствения си опит, но не мога да ти дам истински съвет.
Аз съм казал на моите родители. И до днес смятам, че това беше едно правилно, но не много "умно" решение :) Оказа се, че те предпочитат да не знаят такива неща. Все пак на мен сега ми е по добре - не ме питат постоянно какво е това момче, дето вдига слушалката на телефона, нито задават въпроси, защо ходя на море само с мъжка компания. Освен това, когато човек е открит за такива неща, всичко му е наистина по лесно, няма го страхът или усещането, че някой може да разбере и да каже на този или онзи... Все пак признавам, че да кажа на родителите си беше най трудното за мен. Колегите и приятелите винаги са ме приемали много добре...

Моите родители/особено майка ми/ са с много консервативно възпитание и много трудно приеха факта, минахме през всички етапи - от "ще те лиша от наследство" до "ще скоча през балкона". Както и да е - сега всички сме живи и здрави и макар да правят някакви далечни намеци за женитба, никой не мисли сериозно, че ще се оженя :)

Моят съвет е, че преди да им кажеш нещо толкова генерално, трябва да имаш някаква основа на която да стъпиш, ако реагирта прекалено отрицателно и те изгонят от къщи. Надявам се, когато им кажеш, те да ти отговорят нещо от типа "Ти си наш син и ние сме с теб". Имам приятели с точно такъв късмет :) При мен нещата не бяха така, но накрая всичко се оправи...

Не знам дали и доколко ти стана ясно това, което искам да ти кажа, но съветът ми е - заради самия теб, кажи и на родителите си и на всичките си приятели, но го направи в подходящия момент и по подходящия начин. Така ти ще се чувстваш свободен и ще ти олекне, пък на тях ще им се наложи да те приемат какъвто си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен - готов ли си да понесеш отрицанието и загубата на безусловната родителска любов... защото в такива моменти често се оказва, че не е била безусловна, а напротив - здраво вързана за условието, че "си обичаме детето, понеже е тооооолкова нормално"...
Има и щастливци, но поради балканския манталитет ние често не сме сред тях...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

О ,приятелю,аз съм на 53 и все още никой не знае от роднините ми че съм
обратен.
На сцената в живота е много трудно да играеш три,четри роли едновремменно.
И как ми се иска да им кажа,че да ми олекне поне тая роля.

Като човек, сглупил да се разкрие пред роднините си преждевременно, бих те посъветвал така: независимо колко деца сте в семейството, продължавай да се терзаеш, все едно дали има кой да те утешава, ала не признавай пред родителите си, преди веднъж и завинаги да си скъсал -- ТИ да си скъсал -- връвта на зависимостта от тях. Иначе рискуваш да научиш най-важните житейски уроци по най-неприятния възможен начин.

Alternative Lifestyle. Alternative OS. Linux.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това беше умно (от моя гледна точка). Проблемът обаче е, че много момчета СА зависими от семейството си, търсят подкрепа от семейството (имам предвид родителите!) си, разчитат точно това семейство да ги разбере. Не зная историята и битието на момчето, задало въпроса, но мога да предположа, че Е зависимо от родителите си, че ги обича и иска точно от тях да получи подкрепа. В момента, в който се освободи, в който "скъса връзта на зависимостта си от тях", няма да му е толкова зор да споделя с тях...

Аз мисля, че най-голямата драма не е, че ще те лишат от наследство, ще ти спрат издръжката, ще те изгонят от вкъщи и прочее вариации по тема... най-голямата драма е да откриеш, че не те обичат така, както би трябвало - какъвто си, НЕЗАВИСИМО какъв си - защото си им дете, защото не си се променил, просто си бил искрен с тях, защото ти ги обичаш, защото искаш да престанеш да ги лъжеш и т.н.
И понеже тайно подозираме подобна реакция, но не можем да я понесем, по-добре да си мълчим, докато се усетим достатъчно силни... няма смисъл от излишен героизъм/мазохизъм.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова