Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жене, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша - беше определила и самата му професия. Но Люцкан продаваше цветя само през пролетта и лятото. В града нямаше никъде топъл цветарник и през зимата не без скръб и без мъка той трябваше да сменя занятието си с друго, не тъй почтено и красиво: продаваше семки, фъстъци и лешници. Малко усърдие влагаше той в тая работа и всеки път свършваше със загуба, защото, човек с меко и нежно сърце, не можеше да устоява на молбите на младите момичета, даваше им повече, отколкото трябваше, и тъй се разоряваше.

Йордан Йовков, Последна радост, ІІ глава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Туй нещо изучава ли се днес ? По мое време не се изучаваше.

Иначе си е съвършен образец за нещо просто и съвършено.

"Видях падаща звезда. Пожелах си всичко. Пожелах си теб."

(Валери Петров?)

Остаряваме рано, момчета
(още на двадесет)
ставаме по-твърди,
губим любимите си,
не опазваме приятелите си,
те се превръщат
просто в минувачи
А дните отлитат,
отминават дните.
И всеки от тях - като стон,
като беда,
объркване
в душа,
пълна с неизразходени сили,
като горчив упрек
за отминали съмнения
за нежност неотдадена.
И сякаш трябва тревожно
назад да се обърнеш,
да се гмурнеш в пръстена
на най-любимите ръце.
Но пак ни повеждат пътища, пътища
И пак заминава
единственият приятел.
А животът е кратък
и изненадващо тя слага равносметката
и с душата си ще разберем,
че по нашата кратка пътека
са минали край нас искрени,
верни приятели.

(автор - Ю. Е.).

Самота

Отиде си рибарят...
Тръгнаха си птиците -
от слънцето обжарени, летяха във редица...
Дъгата пи от лентата сребриста -
оставена след оговореното сякаш бягство...
Шипките за утеха продават червени мъниста
и ме приемат в бодливото братство.

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми спомен за криле.
Горчи сълза в зениците,
а в шепите мирише на море...

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми тишина -
от ничие присъствие неопетнена...
Как дълго плака във дъжда
една любов несподелена!

/Владимир Сугарев - 1989/

Когато си влюбен, това е временна лудост. Разлюлява те като земетресение и след това заглъхва. A когато заглъхне трябва да вземеш решение. Трябва да разбереш дали корените ви са се оплели така, че е немислимо да живеете един без друг. Защото това е любовта. Любовта не е бездиханност. Не е възбуда. Не е желание да се любите всяка секунда от деня. Не да лежиш буден по цяла нощ, представяйки си, че той целува всяка част от тялото ти. Не, не се изчервявай. Истината ти говоря. Това е само началото на любовта, което ни помата да сме сигурни в нея. Самата любов е това, което остава когато влюбването премине. Не звучи много вълнуващо, нали? Но е истина. Можеш ли да си представиш?!

Луиз де Барниерес, Мандолината на Капитан Корели
Благодарности на Smara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мога да кажа за 25 годишно момиче, което е мъртво?
Че беше красива и брилянтна?
Че обичаше Моцарт и Бах?
Бийтълс?
И мен...


Love Story

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е от един филм, в който цялото действие се развива в едно денонощие. И през цялото време двамата герои си говорят. От всичко интересно и дълбокомислено, което си казват обаче най-голямо впечатление ми направи може би най-обикновеното:


Когато одеве спомена как след няколко години двойките се намразват защото предвиждат реакциите си или се уморяват от маниерите си... Мисля, че при мен е обратното. Мисля, че наистина мога да се влюбя когато знам всичко за някого. Начинът, по който ще си среши косата, коя риза ще облече този ден, коя история ще разкаже при определена ситуация. Сигурна съм, че тогава ще разбера, че наистина съм влюбена.

Преди изгрева (Before Sunrise)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, мисля, че при мен също важи до голяма степен този механизъм. Не че познаването на някого до такава степен е причина да се влюбя, но когато така или иначе съм, тези предвидими неша не дразнят, а са приятни.

Хубав филм е. Нали знаеш че има и продължение?
казва се Before Sunset (www.imdb.com/title/tt0381681/ )

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Не знаех че има продължение, благодаря :-)))

Ми да ти кажа знам - гледах продължението преди този и разбрах изобщо че е било продължение едва преди два дни

Да си призная "Преди залеза" по ми хареса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е пролога на Красавицата и Звяра. Винаги, когато чуя последното изречение, ме побиват тръпки...


Имало едно време в една далечна страна млад принц, който живеел в бляскав замък. Въпреки че имал всичко, което си пожелаел, принцът бил разглезен, егоистичен и груб. Но една зимна вечер на вратата му почукала възрастна просякиня и му предложила една роза в замяна на подслон от щипещия студ. Отвратен от окаяния й вид, принцът се присмял над дара и отпъдил старицата. Тя го предупредила да не съди по външния вид, защото красотата се крие вътре в човека. И когато той отново я отблъснал, грозотата на старицата се стопила и се появила красива вълшебница. Принцът опитал да се извини, но било твърде късно, защото тя била разбрала, че няма любов в сърцето му. За наказание го превърнала в ужасяващ звяр и омагьосала замъка и всички, които живеели в него. Потресен от отвратителния си вид, Звярът се усамотил в обежището си заедно с едно вълшебно огледало - единствения му прозорец към света. Розата, която получил, също била омагьосана и щяла да цъфти докато той навърши 21 години. Ако се научел да обича и спечелел любовта на някоя девойка преди да е паднало последното листенце, магията щяла да се развали. Ако ли не, бил обречен да остане звяр завинаги. С годините той изпаднал в отчаяние и изгубил всяка надежда.
Че кой ли би могъл да се научи да обича... звяр?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Gnomeo на 22.02.05 12:08.

Ами намира се кой да обикне звяра и го обича точно защото е звяр и не му дава шанс да се превърне отново в красив принц... това е по-страшната версия на приказката.

В оригинал това изречение е малко по-различно:

for who could ever learn to love... a beast?

Буквално преведено "защото кой ли би могъл да се научи да обича... звяр?"
Има лека, но съществена разлика. Реших обаче, че другият превод звучи по-добре на български.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отивай си!

За да угася догарящите свещи
на романтичния ми порив...
Дали съм вече скучен?

Отивай си!

Ще свършат цигарите...
Кой ще забива фасове във раковината,
небрежно пусната на пода?

Отивай си!

За да не видиш,как със мокри шепи
ще захлупя часовника,
звънящ във седем...

Гледай "Фантомът от операта". Там това за човека и звяра е казано(и показано) много добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна съм си приготвил паричките за Фантомът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля те, не искай повече
не искай нищо ти от мен.
Бъди щастлив, животът е красив
и аз ще бъда някой ден.
********

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой е написал тези думи?

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

По - добре да не ти казвам че всичко ще се развали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не можем да постигнем вътрешна свобода, ако не разберем, че се намираме в съвсем реален затвор. Нито да разберем, че сме в затвор, ако се отъждествяваме с него. А мнозина се превръщат в свой собствен затвор и в затворници на самите себе си...

Човек се ражда почти изцяло вътрешно свободен. Само около една четвърт от него е запълнена от атавизми, наследственост, расова памет и най-различни физически и психически характеристики. Ако се абстрахираме от тях, за интелекта и чувствата остават цели три четвърти. Това пространство им е предостатъчно, за да се разгърнат напълно, стига да им разрешим...

Обратното на свободата, разбира се, е затворът. Нещата много отрано се объркват. Възпитанието, което ни дават родителите, обществото, училището, различните философии, религията и моралът, замесва непорочните три четвърти по рецептите на действащите социални системи. Животът си тече, около вътрешната свобода се заплита мрежа от измислени норми, появяват се мними примери за подражание, Азът се раздробява на множество малки „Аз-ове", в повечето случаи подправени или бледи копия на истинския.
Именно тогава човек се превръща в свой собствен затвор. И най-вече в загадка за себе си. Азът става неоткри-ваем. Отклонява се от магистралата и поема по пътища, които не водят заникъде. Отговорът, който сме могли да дадем на живота, остава неизречен или се деформира под натиска на всевъзможни безпокойства, притеснения, неврози, на опасението, „че не сме като другите", на сковаващия респект към чуждото мнение, към това, което „е прието". А най-отдолу се спотайват две чувства - гневът, че сме принудени да живеем в афективен затвор, и желанието да се освободим на всяка цена. Но това желание е блокирано от страх - какво ще кажат хората, какво ще си помислят за нас, ще ни „признаят" ли за едни от тях.
Ролята на възпитанието е да „информира", да предава послания, за да спомогне за изграждането на личността. Доколко успешно ще стане това зависи от степента на близост или на „разминаване" между възпитатели и възпитаник в областта на афективността. Факт е, че твърде много възпитатели (в най-широкия смисъл на думата) дезинформират и оттам разграждат афективността и интелекта на възпитаника.

Често пъти съм чувал да казват: „Как съм могъл да ги слушам? Защо толкова дълго съм им вярвал?" Защо? Защото е било необходимо, защото си се боял да не те отхвърлят, да не се превърнеш в „черна овца". Именно по тази причина толкова хора се правят на „нещо друго" и живеят изкуствения си живот, докато не станат жертва на собствената си невроза.
През детството и юношеството човек изцяло зависи от възпитанието, от информацията, получена чрез него. Това е даденост, която не може да се промени. Но не по-малко важно е как дълбоко в себе си отговаряме на живота, какво искаме от него.

Пиер Дако

РS: Това може да се отнася за всичко и за всички или за нищо и за никого. Или за някого. Няма значение. Хубавото е, че извадено от контекста, всеки може да го изтълкува както му е удобно/приятно.

Двайсет и четири часа по-късно.

Алис К. (истинска личност, измислен инициал) лежи в леглото си и се мята като гигантска пърхутка, обзета от задушаваща тревога.

Защото, нали разбирате, Алис К. лежи в болницата, с гипсиран ляв крак.

"Не, не, просто не мога да го повярвам! - мисли си тя. - В един момент си пътувам най-спокойничко и щастливо към залеза, като по филмите, а в следващия - Бум! Тряс! - колата ми се удря в телефонен стълб и се озовавам в болницата."

...

И точно в този миг Алис К. вижда нещо толкова удивително - нещо толкова животопроменящо, толкова вълнуващо, - че сърцето и замира!

Ето, точно тук, пред очите и, в "Глемър"! Алис К. вижда отпечатана с огромни букви причината да продължава да живее. Текстът пред очите и гласи: "Най-после! Безплатни обувки!"

Алис К. се усмихва широко и почти изписква щастливо:

- Ще успея! Ще успея!

Каролин Нап, Маниашки наръчник на Алис К.

...за неочакваните обрати и причините да продължиш напред...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много свежо!!!

Супер е ))))))))))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Из Дневниците на Бриджит Джоунс...

(мис Джоунс)
- Виж, да не би с Козмо да сте се наговорили? Имам предвид, започваш да прекаляваш в усилията си да ме изкараш пълен идиот всеки път, когато те видя, а няма нужда да си правиш труда. Аз вече се чуствам като идиот през повечето време - със или без пожарникарски прът. Това трябва да е таксито ми. Лека нощ.
- Виж, ъъ... Съжалявам, че бях...
- Какво?
- Не мисля изобщо, че си идиот. Вярно, че има елементи на абсурдност в теб. Майка ти е доста интересна. И наистина си отчайващ говорител пред публика. И каквото ти е главата ти е и в устата без да се замисляш за последствията. Разбирам, че когато те срещнах на пуйката с къри бях непростимо груб и носeх еленовия пуловер, който майка ми ми подари предния ден. Но все пак, ъм... Това, което се опитвам да кажа много заобиколно е че, ъъ...всъщност... може би, въпреки външния вид... Аз много те харесвам.
- Въпреки пушенето и пиенето и вулгарната майка и вербалната диария?
- Да. Харесвам те точно каквато си.

(на следващия ден с приятелите...)
-Точно каквато си?! Не по-слаба? Не по-умна? Не с малко по-големи гърди и малко по-малък нос?
- Ъхъ.
- Да си го начукам!


Обичам го тоя филм! Особено култовата сцена "Аll By Myself" ))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са обобщаващите мисли на Мери Алис от снощния епизод на "Отчаяни съпруги"...


Хората по своята природа са винаги нащрек за натрапници. Опитват се да спрат тези отвън да влязат вътре. Винаги има такива, които със сила си проправят път в живота ни, както и такива, които сами каним. Но най-страшно е за онези, които седят отвън и гледат навътре... онези, които така и не успяваме да опознаем.

Това е от Малката русалка - филмът носи идеята, която един американски социолог изказва така:

"Повечето от нас вярваме в стремежа да направим хората, които обичаме щастливи само ако могат да бъдат щастливи по начин, който ние одобряваме."


(Себастиан...)
Нервите ми не издържат! Това е катастрофа! Какво ще каже баща й?! Аз знам какво ще каже баща й. Ще каже, че ще убие някой рак, това ще каже! Връщам се в двореца веднагически и ще му разкажа всичко както трябваше да направя много отдавна. И не ми клати глава, млада госпожице. Може би все още имаме време. Ако успеем да накараме вещицата да ти върне гласа ще можеш да се прибереш у дома при всички нормални риби и да си бъдеш...

Да си бъдеш...

Да си бъдеш нещастна през остатъка от живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помислих си, че би било хубаво да си взема кученце. Тогава в главата ми изникна бъдещия спомен за загубата му и болката, която ще изпитам... Отказах се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В неделя случайно попаднах по телевизията на някакво предаване, в един отрязък но което говореше една възрастна жена. Говореше някак много прямо, истински... Ще цитирам грубо по памет (макар да не разбрах точния повод за думите, понеже се озовах насред тях):

Да, знам че си има цена. И сигурно тя няма как да не се плати. Но как можеш да постъпиш иначе -- в момента, в който започнеш (да се поддаваш) на цената, вече не си свободен. Сърцето ти е в капан.

на мен тези думи ми се виждат много истински...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сонет 153

Шекспир

Веднъж след лов,почувствал се без сила,
потънал Купидон във сън дълбок
и нимфа на Дияна угасила
главнята му във близкия поток.
От туй водата в него закипяла
и в нея забълбукал пламък скрит,
така че болни от страната цяла
привлича днес тоз извор лековит...
Но Богът пък, от твоя взор разпали
главнята си и с нея пална мен
...и ей ме край водите,но едва ли
ще бъда от мощта им изцелен -
вълшебен лек за болката ми има
пак само във очите ти, любими!

Редактирано от jism на 30.03.05 21:17.

Ако някой още не знае - обожавам Шекспир и сонетите му. И то не заради сексуалната му ориентация !

Ако си го заслужиш - имам специално кожено томче за ценители.

Това ми звучи много би-смислено.

Знаеш ли... когато сме малки, има моменти на такова щастие, че си мислим, че живеем на вълшебно място, точно каквото е била Атлантида.
После порастваме и сърцата ни се разбиват.

'Сърца в Атлантида' на Стивън Кинг

--
имам си една мечта... да ме няма

Обич

Ревнувам те...
Ревнувам те от чашата, която докосва устните ти.
Ревнувам те от погледите, които те опипват мълчешком.
Ревнувам те от въздуха, кото непрекъснато вдишваш...

Искам да те опивам, като виното от чашата.
Искам да те гледам - мълчешком и скришом.
Искам да съм съня, който те кара да се усмихваш в просъница.
Искам да съм глътката въздух, дето влиза там -дълбоко
и ти дава сила пак да ме погледнеш,
пак да се усмихнеш,
и да ме целунеш!

Искам да съм твой...
Само твой.

Владимир Сугарев 2002
"Съновидения"

Half an hour
Konstantinos Kavafis

I never had you, nor will I ever have you
I suppose. A few words, an approach
as in the bar yesterday, and nothing more.
It is, undeniably, a pity. But we who serve Art
sometimes with intensity of mind, and of course only
for a short while, we create pleasure
which almost seems real.
So in the bar the day before yesterday -- the merciful alcohol
was also helping much --
I had a perfectly erotic half-hour.
And it seems to me that you understood,
and stayed somewhat longer on purpose.
This was very necessary. Because
for all the imagination and the wizard alcohol,
I needed to see your lips as well,
I needed to have your body close.

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

Return
Konstantinos Kavafis

Return often and take me,
beloved sensation, return and take me --
when the memory of the body awakens,
and an old desire runs again through the blood;
when the lips and the skin remember,
and the hands feel as if they touch again.

Return often and take me at night,
when the lips and the skin remember....

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

Редактирано от WebMister на 15.04.05 10:55.

"Relationships - of all kinds - are like sand held in your hand.
Held loosely, with an open hand, the sand remains where it is.
The minute you close your hand and squeeze tightly to hold on, the sand trickles through your fingers.
You may hold onto some of it, but most will be spilled.
A relationship is like that.
Held loosely, with respect and freedom for the other person, it is likely to remain intact.
But hold too tightly, too possessively, and the relationship slips away and is lost."

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

........


Не слушай, Слънце, поетите,
че звездите са красиви!
Те търсят само стиховете
на огъня в отчаяните приливи...

Не вярвай,че всички влюбени
за свойте срещи чакат залеза
и в краткия му заник губели
красивите си думи недоизказани.

Не вярвай, Слънце, на тъжните,
че в залеза ще бъдат весели...
Една усмивка - недовършена -
ще им остане,тежка като есен...

Не вярвай, Слънце, на думите
родени в тихите ми длани.
Като поетите и вечно влюбен
аз търся...търся оправдание...

Владимир Сугарев
"Съновидения"

Благодаря ти за тези стихотворения! Не знаех за този поет и за мен беше откритие. Невероятен е. Тук има много негови стихотворения:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че ти е харесал . И благодаря за линк-а. Колекцията е доста пълна, макар че на някои от нещата съм виждал по-добри преводи (не съм експерт, познанията ми по гръцки са доста оскъдни, макар половината ми род да е оттам )

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

Господи,
защо си се опитал да ни направиш различни,
разнополови,
разноезични,
защо после си ни наказал да сме влюбени,
щастливи,
накрая безразлични...

Едно:
Повиват ни безобразно красиви,
пияни от мляко.
Две:
Гушкат ни ръце
и ни се радват от сърце...
Три:
В някакви "градини"
ни дават пясък,
за да развиваме
художествените си дарби...
Четири:
Захранват ни
в своята образователна система
с ограничена отговорност...
Пет:
Дипломираме се в школата по срам...

Мили,
Те се мъчат да ни подлудят!
Така достигаме до номер шест,
седем,
осем,
девет...
Телата се покриват с нещо като люспи...
Защото те дойдоха като мода
и люспите са сякаш броня...
И ето ни сега -
след тридесетте -
един до друг,
по-луди от когато и да е било.
Намираме по някой диамант
и го изгубваме...
Продаваме отпадъците си на тон...

Любими,
те се мъчат да ни подлудят!
Любов да правим!
По-добре любов да правим
вместо войни и пари.
Искам да прекарам живота си
в строеж на стихотворения,
където неопитомени
хора и животни се разхождат на воля,
лягат заедно на воля,
любят се на воля
в любвеобвилните завивки,
додето по таваните кръжат звезди...
Стихотворения като венчални халки...

Но времето лети!
Мили, те се мъчат да ни подлудят!
Хайде да полудеем!
Различни,
разноезични,
щастливи и никога безразлични.

2002
Владимир Сугарев
"Съновидения"

Редактирано от jism на 30.04.05 17:15.

дали имаш тази стихосбирка във виртуален вариант? страшно ми харесаха двете стихотворения от нея и умирам да я прочета (а аз рядко имам подобни желания )

--
имам си една мечта... да ме няма

Стихосбирката ми излезе през 2002.
Имаше 1330 броя и са изчерпани.
През август ще бъде преиздадена и ще излезе от печат втората ми стихосбирка.

Страхът изпълни Фродо. Той вече не мислеше за меча си. Не издаде нито вик. Затвори очи и са вкопчи в гривата на коня.

Дж. Р. Р. Толкин, Властелинът на пръстените

--
имам си една мечта... да ме няма

"Мълния в тъмната нощ на заблудата, надежда в най- дълбоката безнадеждност, безгрижно чудо на бели и черни магии. Бъди благословена, любов!"

Ремарк - "Сенки в рая"

"Животът е като влак. И той върви. И много добре, че е така, защото в края на краищата влакът стига до крайната си гара. А пътуването свършва там, където се срещат влюбените."

А.Кристи

“...все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта.”

Дж.Д. Селинджър - "Спасителят в ръжта"

Страхотна книга!

Thank you for the gold star and your leaving.
Blue car, gold star.
The leaving is a gift I will always hang on to.

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

=============
....Работех нощна смяна, 12 часа, а тя ме награбваше през деня...
Мъчеше се да ме накара да функционирам. Като лягах да поспя, онази ръка ме събуждаше с ласката си.Т огава бях длъжен да го правя. Бедната ми Джойс, беше откачена...
Веднъж след вечерята или обяда, или каквото беше там - след щурите си 12-часови нощни смени вече не знаех кое какво е - аз казах: - Виж, бейби, извинявай, обаче не можеш ли да осъзнаеш, че тази работа ме подлудява? Дай просто да си лежим, да се любим, да се разхождаме и да си говорим двамата. Да се позабавляваме, да отидем на конните залагания, в Музея на изкуствата... Да се смеем. Да си намерим приятели.Т ози начин на живот е като живота на ВСЕКИ друг:той ни убива.
- Не, Хенк, трябва да им покажем на другите...Ние трябва да им докажем...
Предадох се.
===================

"Post Office"
Charles Bukowski
1971

"До истината се достига през море от глупости"

Far out in the ocean, where the water is as blue as the prettiest cornflower, and as clear as crystal, it is very, very deep; so deep, indeed, that no cable could fathom it: many church steeples, piled one upon another, would not reach from the ground beneath to the surface of the water above. There dwell the Sea King and his subjects. We must not imagine that there is nothing at the bottom of the sea but bare yellow sand. No, indeed; the most singular flowers and plants grow there; the leaves and stems of which are so pliant, that the slightest agitation of the water causes them to stir as if they had life.

(Excerpt from H.C. Andersen's The Little Mermaid)


Неразбиращите английски биха могли да потърсят много по-достоен превод от този по-долу на цитатта от "Малката русалка" на Андерсен.

Далеч в океана, дето водата е тъй синя, като най-прекрасната метличина, и чиста като кристал, там е много дълбоко; тъй дълбоко, че ни един лот не може да я измери: дори множество църковни камбанарии една над друга, не биха достигнали твърдта под повърхността на водата отгоре. Там живееха Царят Морски и неговите поданици. Но да не си помислите, че на дъното на морето няма нищо, освен гол жълт пясък. Наистина, не бива; там растат най-чудати цветя и растения; листата и стъблата им са тъй чувствително нежни, че и най-недоловимото движение на водата ги кара да трептят като живи.

Редактирано от Hopтттчe на 13.06.05 06:57.

"То като си няма за какво да се хване..."

Росица Деянова от гр. Омуртаг, участничка в конкусра "С едни гърди напред", в интервю с Венета Райкова

Всеки мъж в живота си е забождал по един змей.

от официално изявление на мормонската църква относно хомосексуалността:

"We realize there may be great loneliness in their lives but there must also be recognition of what is right before the Lord."

"Разбираме, че сигурно има много самота в живота на тези хора, но трябва също така да има и почитане на божиите закони."

--
имам си една мечта... да ме няма

можеш да изтриеш някого от ума си. да го заличиш от сърцето си е друга работа.

това са плакатните думи на Блясъкът на чистия ум. всеки път когато се замисля въру тях стигам до извода, че те са или най-вярното нещо на света, или съвършената лъжа...

--
имам си една мечта... да ме няма

Думите звучат добре, но какво ли означават? Как така ще го изтриеш от ума си, а ще остане в сърцето? Нещо не ми се връзва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересното е, че текстът може да съществува в контекста на филма по един буквален начин и в контекста на живота по един по-скоро образен начин. във втория случай под "изтриеш" трябва да разбираш "забравиш". тези идеи за истинска любов и други такива глупости съществуват от както свят светува, но по мое мнение никога не са били така концентрирани в нещо толкова абстрактно, абсурдно и красиво като този филм... просто е невероятен и неслучайно взе оскар за оригинален сценарий

--
имам си една мечта... да ме няма

a защо мислиш че разликата между съвършената лъжа най-вярното нещо на света е толкова голяма? и двете са от един дол дренки...

When will the flames at last consume us?

"The Life is very dear and too short for us not to reach hand out and touch the next one to us with Love"

В приблизителен превод:

"Животът е твърде хубав и кратък за нас за да протегнем ръка и да докоснем човека до нас с любов!"

Перифразирам едно старо Българо-хипарско парче, което аз много обичам да пея, като се напия. Та ... :

Решат ли двама, да се ****,
легло да няма, не ще се спрат.
Ще легнат голи, на таз земя,
и ще се ***** до сутринта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от martyr на 22.06.05 23:44.

по-скоро нещо такова: "Животът е твърде хубав и кратък за да не протегнем ръка и да докоснем човека до нас с любов!"


в последно време се наслушах на всякакви мъдри сентенции за това колко хубав е животът, та започвах да се питам... абе няма ли един човек, който да е бил честен?!

--
имам си една мечта... да ме няма

От последната 13-та серия на филма "Космос" на Карл Сейгън (преводът е отдолу):

...Alexandria was the greatest city the western world had ever seen. People from all nations came here to live, to treat, to learn. And given they this harbors were fraught with ..., scholars, tourists... It's probably here the word "comsopolitan" realized its true meaning of a citizen not just of a nation, but of the Cosmos. To be a citizen of the Cosmos. Here were clearly the seeds of our modern world.

But why didn't they take root, flourish; why instead to the west, they slumbered to a thousand years of darkness, until Columbus, and Copernicus, and their contemporaries, rediscovered the work done here? I cannot give you a simple answer. But I do know this: there is no record in the entire history of the library that any of the lustrious scholars, and scientists that worked here, ever seriously challenged a single political, or economic, or religious assumption of the society in which they lived. The permanence of the stars was questioned. The justice of slavory was not.

По онова време Александрия е най-великият град, виждан дотогава на западния свят. Хора от всички народи идвали тук, за да живеят, работят, учат. Тези пристанища били пълни с..., учащи, туристи... Вероятно именно тук думата "космополит" е добила истинското си значение на гражданин не просто на една нация, а на Космоса. Да бъдеш гражданин на Космоса. Явно тук са били налице семената на нашия модерен свят.

Но защо не са пуснали корени, не са разцъфнали; защо вместо вместо това те потъват в хилядолетен мрак, докато Колумб, Коперник и съвременниците им преоткрият наново постигнатото тук? Не мога да ви дам прост отговор. Но едно знам: в цялата история на библиотеката няма нито едно записано сведение някой от лъскавите студенти и учени, работили тук, да е поставял под сериозно съмнение макар и едно политическо, икономическо или религиозно положение в тяхното общество. Поставяли са под въпрос вечността на звездите. Но не и справедливостта на робството.

Ето малко и друго инфо за Александрия
Александрия (Египет)


Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 4,1 млн. души.
История
По време на похода си до Египет през 332–331 г. пр.н.е., Александър Велики поръчва на гръцкия архитект Динократ да издигне на това място град, проектиран ортогонално (с пресичащи се под прав ъгъл улици), наподобяващ шахматна дъска. Новият град поглъща в очертанията си старото египетско селище Ракотис, което се превръща в квартал, събрал завареното население. Градът придобива значимост едва пpи Птолемей, син на Лаг. Основателят на династията на Лагидите се установява там и го превръща в столица на Египет. Птолемей получава Египет при подялбата, последвала смъртта на Александър Велики през 323 г пр.н.е. В първата половина на 3век пр. Хр., при управлението на двамата първи Птолемеи, градът се изпълва с великолепни паметници, с градини и монументи, изградени по гръцки маниер и приема оня вид, който ще запази до края на Античността: царски дворец с изглед към морето, музей и библиотека, Сома (гробницата на Александър Велики), Серапеум (храм, посветен на гръко-египетския бог Серапис), храм на Изида, пазари, театър и най-вече прочутият фар-кула, издигнат от Сострат от Книда на остров Фарос, дал името на този вид постройки. След като през трите последни столетия на елинистическия Египет Александрия е неизменна негова политическа столица, повече от хилядолетие, чак до завоюването от арабите през 641 г, тя остава интелектуалния и духовен център на част от средиземноморския свят.

С основаването на Александрия и началото на гръцкото владичество Египет се превръща в провинция на елинистическия свят и неговата администрация. Макар че успява да запази някои от белезите на старата административна машина на фараоните, тя вече е силно повлияна от разбиранията на гърците. Гръцкият става официален език, въпреки че древноегипетският, в неговата демотическа форма, продължава да се говори в селските среди, а жреците съхраняват старите религиозни доктрини и продължават да покриват храмовете с все по-сложни йероглифи, обогатявани с нови символи. Дори изградените според традиционните образци храмове търпят промяна само в детайлите. Това е епохата, в която както самостоятелни постройки се появяват мамизите; разнообразието от капители на колони расте, а формите им се утежняват; в пространството между редиците от колони се издигат преградни стени. Най-добре запазените храмове в Египет, тези, на които туристите се дивят до днес, са все от гръцката епоха: Дендера, Едфу, Есна, Ком Омбо и Филе.

Информацията е от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ГoлeмДзвep на 23.06.05 10:20.

<quote>в последно време се наслушах на всякакви мъдри сентенции за това колко хубав е животът, та започвах да се питам... абе няма ли един човек, който да е бил честен?!</quote>


И аз се чудех нещо подобно докато не осъзнах че хората са различни, и се чувстват по множество различни начини... И щастието е наистина достижимо поне в определени моменти почти за всеки... Някои го постигат по лесно, някои много трудно...

When will the flames at last consume us?

Сетих се за една мисъл която мисля важи и за щастието...

"Intimacy happens in moments. The mistake we make is in wanting it all the time"

When will the flames at last consume us?

Ами сигурно всеки от тях е бил честен /поне пред себе си/, само че и всеки гледа на живота от своя си ъгъл...
Колкото хора - толкова различни определения за щастие и хубав живот...

из "The Happy Prince" - "Щастливия принц":
"The eyes of the Happy Prince were filled with tears, and tears were running down his golden cheeks. His face was so beautiful in the moonlight that the little Swallow was filled with pity."

"Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и сълзи се стичаха по златните му бузи. В лунната светлина лицето му бе тъй прекрасно, че малкото лястовиче се изпълни със съжаление."

Из "The Caneterville Ghost" - "Кентървилският призрак":
When a golden girl can win
Prayer from out the lips of sin,
When the barren almond bears,
And a little child gives away its tears,
Then shall all the house be still
And peace come to Canterville


Английският текст е от
http://www.planetmonk.com/wilde
а българският от:
http://story-teller.hit.bg/wild.html
Не можах да намеря превода на Стихчето, а не се наемам да го преведа сам...

Редактирано от linjack на 24.06.05 01:16.

People's minds, particularly the minds of children, are like wells -- deep wells full of sweet water. And sometimes, when a particular thought is too unpleasant to bear, the person who has that thought will lock it into a heavy box and throw it into that well. He listens for the splash... and then the box is gone. Except it is not, of course. Not really... even the deepest well has a bottom, and just because a thing is out of sight doesn't mean it is gone. It is still there, resting at the bottom. And he knew that the caskets those evil, frightening ideas are buried in may rot, and the nastiness inside may leak out after awhile and poison the water... and when the well of the mind is badly poisoned, we call the result insanity.

Мёртвые с косами сбросили царя...

звучи сякаш някой умира...

--
имам си една мечта... да ме няма

Да, едно разбито сърце...

"Мъжете отдават душите си както жените телата си -- бавно, на етапи, след упорита съпротива"

Андре Мороа, "Климати"

За разрушаването на Александрийската библиотека:

[пропуснат пасаж за частичното изгаряне вследствие на пожар при военни действия]

...През 391 г. от н.е. тълпа от фанатици християни, насъсквана от патриарх Теофил, в ожесточена схватка с привържениците на старите вярвания изгорила още една част от библиотеката, особено тази към храма на бог Серапис. През 641 г. от н.е. Александрия пада под властта на арабите. Войските на халиф Омар попитали военачалника си какво да правят със свитъците а библиотеката. "Да се изгорят -- им отговорил той. -- Ако писаното в тях го има в Корана, те са излишни, защото то вече е писано в свещената книга. Ако го няма в нея -- те са вредни, защото писаното в тях е еретично." Така престанала да съществува най-голямата на времето си библиотека. Фанатизмът -- това недоносче на мозъка, както го нарича Еразъм Ротердамски в книгата си "Възхвала на глупостта" -- лишава следващите поколения от научните и литературни ценности на древността. Християни и мохамедани настървено се надпреварват в това аутодафе. Само случайно преписаните екземпляри от произведенията на древните автори, пръснати по различни части на света, днес ни говорят за науката, литературата и изкуството от времето на Архимед, Епикур и Менандър.


От "Звездобройците на древността", Н. Николов и др., изд. "Наука и изкуство", София 1986

Редактирано от нopтвeн на 31.07.05 19:50.

Със очи те прегръщам, море,
и с душата си пак те целувам,
а от болка дъхът ми ще спре,
че съвсем не умея да плувам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...
Letting go, it’s so hard
The way it’s hurting now
To get this love untied
So tough to stay with this thing
’Cause if I follow through
I face what I denied
I get those hooks out of me
And I take out the hooks that I sunk deep in your side
Kill that fear of emptiness, loneliness I hide
...

Редактирано от WebMister на 26.09.05 12:34.

Данте е написал в "Божествена комедия" следното: "В деня, когато човек позволи на истинската любов да се прояви, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно, за истина."
Paulo Coelho е написал в "O Zahir" пък следните изречения: "Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, и въпреки това ЗАРАДИ начина по който обичаме ДНЕС, изкупваме всяка минута щастие с един час тревога."
Така и аз...Срещах много жени и мъже, влюбвах се и обичах...После идваше разрушение. Само любов може да свързва двама. Но всички ние насилваме нещата - само за да чуем фразата, която никога не бихме искали да чуем:"Върви си!"

Али Макбил върви по улицата след като е защитила успешно репотацията си пред дисциплинарен съд и си мисли:


Вече всичко е наред. Имам страхотна работа, добри приятели, любящо семейство и пълна свобода. Какво повече бих могла да искам?


Али върви по улицата, а сълзите й се стичат по двете бузи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо ме остави?

Все едно да питаш – защо бие сърцето ти, и защо дишаш?
Защо бие сърцето ти, и защо плачеш?
Защо дойде?
Не си желан тук.
Беше навън – остани си навън.

За съжаление се включвам малко късно,но няма значение.Прочетох всички мнения в темата,но никъде не видях най-нежните стихове в българската литература.Толкова,нежни,прости и същевременно гениални.


Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа не се обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

So I felt this burning summer. In form I might
belong to humankind; in reality I seemed one of a
ravenous self-destroying horde of rats.
I am glad there is no God. If there were,
I cannot imagine that we rampant, myopic, and
insatiably self-centred creatures should
be allowed to survive a single day more
John Fowles

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в тъмните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта?
Ти виждал ли си как се бори диво,
за лъч едничък, за капка светлина,
как в синьото потъва и изстива
последната искрица топлина?
Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отиват много скоро,
като след първа истинска любов!
Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента!

Sigurno sa ti kazali, da izuchava se, v 12ti klas. Obrazyt na Liuckan e mnogo silno zastypen, ili pone bi trqbvalo da e taka, v 12ti klas. :)

О-ХИ-КУ-САН

от Ал. Вутимски

Бездомна котка в тъмното пълзи
по стъпките на синьото момче.
Лицето му е тъмно от сълзи.
Плачи, момче...

Момчето под дъжда безмълвно плаче.
То търси своя ангел в тъмнината.
Но неговият ангел е пиян;
със златни къдри пее той във здрача -
О-хи-ку-сан, О-хи-ку-сан.
Развратен ангел, със очи от злато
танцува в кръчма черен и прозрачен.

Момчето плаче.

- - -

Танцувай румба, трепери.
С пияно гърло пей, подай бедро.
Звънти с червени гривни като негър. Румба.

По твойте пръсти въздухът гори.
Подай пламтящи рамене под лъх от ром.
Разтваряй колене под алчни устни като негър.
Румба, румба.

- - -

Момчето казваше: О-хи-ку-сан,
мой ангел от сребро. О-хи-ку-сан.

Но ангелът е гол,
върху паважа пред една врата.
Разяден е от танц и алкохол.
Със колене да съблазни нощта
О-хи-ку-сан е гол.

- - -

Но ти си проститутка или звер,
хермафродит си ти, О-хи-ку-сан.
И котката под стария фенер
от теб се отврати, О-хи-ку-сан.

- - -

Аз, синьото момче, не плача вече.
Но днеска аз живея във Китай.
Хо-клу-сай.
Мъглата тънка риза ми уши.
Чинг-ши, чинг-ши.
Пътувам във море под връх далечен
и месеца докосвам със ръце.
В страната на умрелите, О-хи-ку-сан,
сънувам мъртво, ледено лице.

Чанг-чан, чунг-чан.
Такава мъдрост учи Тао-це.


----
бял подпис на бяло поле