по-скоро нещо такова: "Животът е твърде хубав и кратък за да не протегнем ръка и да докоснем човека до нас с любов!"


в последно време се наслушах на всякакви мъдри сентенции за това колко хубав е животът, та започвах да се питам... абе няма ли един човек, който да е бил честен?!

--
имам си една мечта... да ме няма

От последната 13-та серия на филма "Космос" на Карл Сейгън (преводът е отдолу):

...Alexandria was the greatest city the western world had ever seen. People from all nations came here to live, to treat, to learn. And given they this harbors were fraught with ..., scholars, tourists... It's probably here the word "comsopolitan" realized its true meaning of a citizen not just of a nation, but of the Cosmos. To be a citizen of the Cosmos. Here were clearly the seeds of our modern world.

But why didn't they take root, flourish; why instead to the west, they slumbered to a thousand years of darkness, until Columbus, and Copernicus, and their contemporaries, rediscovered the work done here? I cannot give you a simple answer. But I do know this: there is no record in the entire history of the library that any of the lustrious scholars, and scientists that worked here, ever seriously challenged a single political, or economic, or religious assumption of the society in which they lived. The permanence of the stars was questioned. The justice of slavory was not.

По онова време Александрия е най-великият град, виждан дотогава на западния свят. Хора от всички народи идвали тук, за да живеят, работят, учат. Тези пристанища били пълни с..., учащи, туристи... Вероятно именно тук думата "космополит" е добила истинското си значение на гражданин не просто на една нация, а на Космоса. Да бъдеш гражданин на Космоса. Явно тук са били налице семената на нашия модерен свят.

Но защо не са пуснали корени, не са разцъфнали; защо вместо вместо това те потъват в хилядолетен мрак, докато Колумб, Коперник и съвременниците им преоткрият наново постигнатото тук? Не мога да ви дам прост отговор. Но едно знам: в цялата история на библиотеката няма нито едно записано сведение някой от лъскавите студенти и учени, работили тук, да е поставял под сериозно съмнение макар и едно политическо, икономическо или религиозно положение в тяхното общество. Поставяли са под въпрос вечността на звездите. Но не и справедливостта на робството.

Ето малко и друго инфо за Александрия
Александрия (Египет)


Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 4,1 млн. души.
История
По време на похода си до Египет през 332–331 г. пр.н.е., Александър Велики поръчва на гръцкия архитект Динократ да издигне на това място град, проектиран ортогонално (с пресичащи се под прав ъгъл улици), наподобяващ шахматна дъска. Новият град поглъща в очертанията си старото египетско селище Ракотис, което се превръща в квартал, събрал завареното население. Градът придобива значимост едва пpи Птолемей, син на Лаг. Основателят на династията на Лагидите се установява там и го превръща в столица на Египет. Птолемей получава Египет при подялбата, последвала смъртта на Александър Велики през 323 г пр.н.е. В първата половина на 3век пр. Хр., при управлението на двамата първи Птолемеи, градът се изпълва с великолепни паметници, с градини и монументи, изградени по гръцки маниер и приема оня вид, който ще запази до края на Античността: царски дворец с изглед към морето, музей и библиотека, Сома (гробницата на Александър Велики), Серапеум (храм, посветен на гръко-египетския бог Серапис), храм на Изида, пазари, театър и най-вече прочутият фар-кула, издигнат от Сострат от Книда на остров Фарос, дал името на този вид постройки. След като през трите последни столетия на елинистическия Египет Александрия е неизменна негова политическа столица, повече от хилядолетие, чак до завоюването от арабите през 641 г, тя остава интелектуалния и духовен център на част от средиземноморския свят.

С основаването на Александрия и началото на гръцкото владичество Египет се превръща в провинция на елинистическия свят и неговата администрация. Макар че успява да запази някои от белезите на старата административна машина на фараоните, тя вече е силно повлияна от разбиранията на гърците. Гръцкият става официален език, въпреки че древноегипетският, в неговата демотическа форма, продължава да се говори в селските среди, а жреците съхраняват старите религиозни доктрини и продължават да покриват храмовете с все по-сложни йероглифи, обогатявани с нови символи. Дори изградените според традиционните образци храмове търпят промяна само в детайлите. Това е епохата, в която както самостоятелни постройки се появяват мамизите; разнообразието от капители на колони расте, а формите им се утежняват; в пространството между редиците от колони се издигат преградни стени. Най-добре запазените храмове в Египет, тези, на които туристите се дивят до днес, са все от гръцката епоха: Дендера, Едфу, Есна, Ком Омбо и Филе.

Информацията е от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ГoлeмДзвep на 23.06.05 10:20.

<quote>в последно време се наслушах на всякакви мъдри сентенции за това колко хубав е животът, та започвах да се питам... абе няма ли един човек, който да е бил честен?!</quote>


И аз се чудех нещо подобно докато не осъзнах че хората са различни, и се чувстват по множество различни начини... И щастието е наистина достижимо поне в определени моменти почти за всеки... Някои го постигат по лесно, някои много трудно...

When will the flames at last consume us?

Сетих се за една мисъл която мисля важи и за щастието...

"Intimacy happens in moments. The mistake we make is in wanting it all the time"

When will the flames at last consume us?

Ами сигурно всеки от тях е бил честен /поне пред себе си/, само че и всеки гледа на живота от своя си ъгъл...
Колкото хора - толкова различни определения за щастие и хубав живот...

из "The Happy Prince" - "Щастливия принц":
"The eyes of the Happy Prince were filled with tears, and tears were running down his golden cheeks. His face was so beautiful in the moonlight that the little Swallow was filled with pity."

"Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и сълзи се стичаха по златните му бузи. В лунната светлина лицето му бе тъй прекрасно, че малкото лястовиче се изпълни със съжаление."

Из "The Caneterville Ghost" - "Кентървилският призрак":
When a golden girl can win
Prayer from out the lips of sin,
When the barren almond bears,
And a little child gives away its tears,
Then shall all the house be still
And peace come to Canterville


Английският текст е от
http://www.planetmonk.com/wilde
а българският от:
http://story-teller.hit.bg/wild.html
Не можах да намеря превода на Стихчето, а не се наемам да го преведа сам...

Редактирано от linjack на 24.06.05 01:16.

People's minds, particularly the minds of children, are like wells -- deep wells full of sweet water. And sometimes, when a particular thought is too unpleasant to bear, the person who has that thought will lock it into a heavy box and throw it into that well. He listens for the splash... and then the box is gone. Except it is not, of course. Not really... even the deepest well has a bottom, and just because a thing is out of sight doesn't mean it is gone. It is still there, resting at the bottom. And he knew that the caskets those evil, frightening ideas are buried in may rot, and the nastiness inside may leak out after awhile and poison the water... and when the well of the mind is badly poisoned, we call the result insanity.

Мёртвые с косами сбросили царя...

звучи сякаш някой умира...

--
имам си една мечта... да ме няма

Да, едно разбито сърце...