Тези дни покрай повишената активност на Елия се замислих за доста неща. Нека не ви заблуждава това, че почвам темата с Елия. Темата не е за нея. Тя просто предизвика поредица от събития, някои от които ми припомниха един стар въпрос. Искам да ви го задам и на вас.

Въпроса в същност е самото заглавие на темата. Доколко познаваме познатите си?

Миналата година прочетох Малкия принц. За първи път. Честно казано съжалявам, че не съм го прочел по-рано. Тези от вас, които са го чели си спомнят неговите размисли: Защо възрастните си мислят, че познават някого като научат кога е роден, колко тежи и каква шапка носи? И съвсем не претендирам за точност на цитата. Претеднирам само за достоверност на идиотизма в ситуацията да си мислиш, че познаваш някого само защото знаеш нещичко за него.

Ще спра дотук. Продължението го очаквам от вас, ако сметнете, че си струва да поговорим на тази тема. А ако сметнете, че не си струва... Сам, Джей... знаете, нали?

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

За "Малкия принц" -- аз съм го чел няколко пъти досега през живота си и смятам още да го чета. Щото все е силно и различно.

Иначе и аз мисля, че е смешно да си мислим, че познаваме някого, само защото знаем "нещичко" за него. Познаваме донякъде може би по-близките си приятели. А поне аз за някои неща съм изненадвал себе си в критични моменти, така че човек и от себе си може да очаква изненади. Случва се също хората понякога да се променят и аз обичам да оставям (и да ми оставят) това право. И когато си мислиш, че си сигурен в нечия реакция или предпочитание за нещо, да останеш изненадан (понякога приятно) от внезапна промяна.

Редактирано от Hopтттчe на 11.01.05 18:31.

Под познати,какво имаш предвид?
Ако става дума за познати,не е нужно да ги познавам дабре.
Ако става дума за приятели,о разбира се,че трябва да ги познаваме,
приятелите не са чак толкова много,и не е трудно в течение на годините
да си изградим взаимноотношенията.
По някога(например кадето работим)някои си мислят,че сме големи приятели,
но не е така,
На работа сме добри колеги,но не приятели,та има колеги,които не ги знам,
каде живеят,а те си мислят , че сме приятели.
Приятелят е нещо много различно от познатият.
Приятелството не се взема,и не се дава,
то идва от самосебеси.
Може ли да кажеш на някого,ще ми станеш ли голям приятел?

Няколко неща в последните дни ме накараха да пусна темата. Едно от тях беше, че момиче, не е важно кое, ме нарече приятелю а с нея сме се виждали на живо само веднъж за около 20-30 минути.
Друго подобна случка беше, когато момиче, което дори не ме е виждало на живо ми заяви, че ме познава и че съм и прозрачен.
За мен лично това е наглост. Нека все пак не бъда толкова остър, за да не бъдат остри и с мен.
Това си е едно недомислено изказване. Така по-добре ли звучи?
За себе си не мога да кажа, че имам приятели. Поне не много. Добри познати, с които си правим услуги имам, но приятелите ми са малко. Има двама души, които смятам за приятели в момента, но и за това не съм сигурен.
Все пак за да не ме питате какво разбирам под приятел ще поясня. Ако си приятел на някого и в един момент ти звънне да речем в два през нощта и ти каже, че му трябваш да си дигнеш д-то и да отидеш без да задаваш въпроси та ако ще да се наложи трупове да копаете.
Та в крайна сметка въпроса мога да го задам и по друг начин: Аз ли искам много или хората са се овълчили и охладняли във взаимоотношенията си?

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Аз имам такива приятели, които ще изпълнят поставеното от теб условие, без да им мигне... Но пък аз не подлагам приятелите си на проверки и не ги карам да ми се доказват. Ако си ми приятел, по всяка вероятност имаш правото да ми се качиш на главата, аз си знам ЗАЩО си ми приятел...
Мисля, че съм наистина благословена...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Не съм оказвал честта на никого да пускам специално заради него тема. И не съм поставял условия на приятелите си. Кога един човек е готов да направи нещо за теб и кога не е се чувства и без да го проверяваш.
А кой е благословен и кой - не... Това знае само онзи горе

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Ъ? Нещо не се разбирме май... :)
Въпросът беше дали хората са се овълчили и отношенията са охладнели.
Ми не, не са. Поне не в моя живот.
А ти напоследък някъде спомена нещо за "спечелване" на доверието... това как точно става - ако не с "доказване", че някой заслужава доверие?
Мисля, че там е съществената разлика. Моето доверие го има - до доказване на противното - и никой не трябва да го печели...

Понякога и тук на земята знаеш, че Бог се е забравил да ти дава - гледаш да не го пропилееш, но обикновено и без това ти е взел на друго място за компенсация...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Това, че не се разбираме с теб го зная поне от преди няколко месеца. Зная също така, че с теб никога няма да заговорим на един език. Не е важно защо.
Друго е интересно. Мъдри слова си написала, но те не важат само за мен. Те могат да бъдат отнесени с успех и към доста други хора.
Умна си. Ще се сетиш какво искам да кажа.
А що се отнася до доверието - доверието на тези, на чието доверие държа намирам начин да го спечеля. И не го предавам. Всички останали могат да вървят на КЮ (гледай Кин-дза-дза)

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Хм...действате май на различни принципи, така като Ви чета и двамата.

За Марта знам - тя "предоставя" /ако това е точният глагол/ своето благоразположение, доверие... Не искам да знам какво става ако ... нещата се объркатв по-късен момент...

Но пък твоят отговор към нея ме кара да се замисля над това - кое доверие е по-лесно да се изгуби - онова, което тя дава...или "спечеленото", за което ти говориш?

Поздрав

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!

Далече съм от мнението на ония, които познават "всеки" и "всичко".
Някой загатна, че не познаваме сами себе си дори.
Не са нужни нравоучения.По-скоро ако си говорим без "умнотии" ще е по-лесно.Ще е по-лесно да се чуем, да осмислим какво иска да каже другия, да не го засегнем с неразбираеми думи и постъпки.
Хората не са се овълчили.Нека не пренасяме нашите "кривици" в животинския свят.По-студени?Това - да...
Хлад вее във взаимоотношенията на по-зрелите.Още по опустошен е света на по-малките,където язвителността и агресията запълват "свободните" пространства.