Интересно ми е как мислите,натрупаният с годините жизнен опит помага ли да имаме стабилна връзка ?Някой казват,че когато сме преживели разни неща с течение на годините,разочаровали сме се много пъти,постъвали са с нас добре или зле когато срещнем подходящия за нас човек можем да оценим подобаващо достойнствата му.С една дума-жизненият опит дава ли ни разум в действията.Според мене,всичко зависи от характера на конкретния човек.На 17 можеш да се влюбиш истински за половин живот,както и на 50 да се държиш като животно.Преживяното с годините,май просто ни помага да бъдем по-внимателни в началото на връзка и да не бъркаме любовта с наивност.

borealiss: Не се бой,че ще те стъпчат,стъпканата трева се превръща в пътекa!

Определено смятам, че е необходимо да имаш опит, за да създадеш сериозна връзка. Това не означава, че на 18 не можеш да се влюбиш силно. Въпросът е, дали тази любов ще прерасне във връзка или не и колко ще продължи.

Аз като се вгледам в миналото си, трябва да ти кажа, че виждам защо предишните ми връзки не са изкарвали много дълго и трябва да ти кажа, че това не е защото ми е липсвало желание. Просто всичко трябва да става бавно и полека...и това е само едно от нещата.

Когато бях по малък и хлътнех по някое момче, особено след като сме спали заедно/знаете че сексът при гейовете не е проблем :§/та така, след като хлътнех, свалях всички карти на масата - с една дума ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ и прочее простотии... Предполагам, че тази емоционална вълна просто е идвала в повече на другото момче, което просто бягаше...

Имам и други неща, но тях ще си ги запазя за себе си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек, казват, се учел цял живот И цял живот събира опит. Акъл всеки и за всичко дава, независимо дали някой го поисква или не (неисканите съвети обикновено много са дразнещи). Мисля, че всеки събира своя опит само ако преживее нещата на собствен гръб. Бавно и постепенно формира свои ценности, приоритети. И уж всичко е ОК срещайки "Партньора-Покрил-Очаванията"....Еуфория, влюбеност...любов...земята чак се завърта по-бързо...И когато най не очакваме - о,боже!...нещо се е пропукало, нещо не е така както преди. Май не се обичаме както преди. Защо? Какво се случи във времето, къде изпуснахме нишката или допуснахме тя да се изтъни опасно. Нали бяхме подготвени, нали се бяхме поучили от предишните си грешки, нали имахме някакъв опит? Въпроси, въпроси....Нямам отговор, освен един единствен: В протежение на цялата връзка сме започнали да се идентифицираме с партньора (или сме оставили да ни погълне той), обсебили сме го или той нас....ИЗГУБИЛИ сме своята индивидуалност и вече не сме това, което ни е привлякло един към друг в началото. Ако е писано(?) се разделяме и ставаме внимателни, по-наблюдателни следващия път...или завинаги се усамотяваме....но пак до следващия път. Какво ще се случи тогава? Непременно ще е нещо различно, което ще добави към гърненцето с опитност нещо друго и ще има да се чудим...."как така се случи, а толкова опит имах"...Нима не е важно да се научим на самоуважение, за да можем да уважаваме и другия до нас? Това според мен е един основен житейски урок, който би ни спасил от опитности носещи разочарования и болки, бележещи сърцата и душите ни задълго...
Тъй като гледам - май съм се увлякла и съм "изместила опорния кварц", ама ми се прииска да споделя.

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Мдам. Можех и аз да го напиша така. Звучи много разумно и почти ясно.

Има и още, нали?!!!

Бъзикаш ли ме? Ами като влезна в резонанс със себе си ...неам спирка... Все пак...мерси,мерси. Шуменско?

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Ми не знам дали те бъзикам. Първо написах тези изречения, после още един килограм критики, после се замислих и изтрих критиките и това остана. И ми се видя по-смислено от критиките. И го пуснах.

Каменица.

А понякога, ако с годините натрупваме само болка в един момент може да ни направи груби и брутални.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Отварям втора. Наздраве....Малко тънки мезенца...

М-дааам, критика, но градивна, нали? Не носиш резачката. Умняга!

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Не може. Ако годините са ни донесли само болка, трябва да се сетим, че грешката не е извън "нас".

И е трудно да стане брутален и груб човек, който не го носи в себе си.

За жалост болката е учител. И в една дебела книга го пише. Сещаш се, нали?Никога ли не ти се е случвало една болка да омекоти сърцето ти? Да събуди още добродетели в теб?

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда