Аз само болка ли съм написал? Отивам да погледна...
Дааа. Не е трябвало само да напиша. По-правилно би било да напиша много болка. И повярвай ми, има ситуации при които си невинен за болката, която ти причиняват. В това отношение аз и вие си приличаме. Не ме питай обаче публично какво точно искам да кажа с това за болката.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Книгата на живота ли имаш предвид Халфи? В нея всички уроци са свързани с болка и/или унижение. Да не забравяме и срамът. За тези, които го имат.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

М-даам има нещо което не изказваш...Боли те още....ще говорим утре.

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Не Халфи. Вече не ме боли така, както ме болеше някога. Но бяха много години, когато някой можеше да ме накара да се сгърча само с едно невнимателно докосване. И после за най-голяма негова изненада биваше изяден със се парцалките или биваше разкъсан методично парченце по парченце докато му се отще да ме вижда.
Доволен съм, че не познаваш онзи Албатрос. В същност когато се запознахме с теб той все още беше тук, но вече го няма.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Което не ни убива, ни прави по-силни !

Преди 3 години, когато започваше връзката ми с небеса и цигулки и аз бях на 20 - самонадеяно щях да кажа, че това са глупости, че е напълно достатъчно да се обичате. Да, ама не. Понякога не е достатъчно. На 20 още нищо не знаеш. И на 23 не знаеш много, но тази връзка не пропусна да ме научи поне на основните неща... колкото и болезнено да беше на моменти, го смятам за нещо като благословия. Колко често се случва така, че след това не сме по-мъдри от преди това и не разбираме кое как е дошло...

Отношенията между двама, особено интимните, са сложна плетка от характери, съдби и история... Опитът е задължителен, за да можеш да виждаш, да разбираш и да диференцираш. Трябва време, за да опознаеш себе си и да можеш да отграничиш кое е твое, кое не е... кое е проекция, кое е реакция, откъде произлиза, кое ти е приоритет. Аз не съм фен на компромисите във връзките. Не искам никой да прави компромис заради мен, но и не искам да го изисиква. Когато си с такава нагласа, се научаваш, че личната сфера на другия е неприкосновена и че можеш да влизаш там само, ако я отворят за теб и да стоиш само, колкото си допуснат. Стига да можеш да го приемеш. Че не сте симбиотични създания, че не сте пасващи половинки, а цялостни същества... за мен това е същността на една "зряла любов" - цялото да прелива в цялото. Но за да стигнеш дотам се иска опит... да устоиш на рушащите се излюзии и да не се отчаеш.

За мен една връзка трябва да се гради на доброволни начала, а не на някакъв вид взаимна зависимост. Проблем има, когато сме научени от родителите си или обществото, че най-сигурната форма на отношения е зависмостта. Всички попадаме в този капан, а някой и цял живот не се измъкват от него. Иска се време и опит, за да разчистиш предразсъдъците, очакванията, претенциите и да имаш любов в чист вид. Просто любов.
Трябва много неща да ти се случат и да направиш усилие да ги разбереш...

Мисля, че всяко разочарование идва от несъразмерно очакване.
Всяка болка всъщност е вътре в нас, отвън е само "отключващият фактор". Мисля, че най-голямата грешка във връзките е да държиш другия отговорен за собствената си недостатъчност.
Но всичко това без опит няма как да го разберем. Проба - грешка и евентуално някакво осъзнаване.
Слава Богу моята връзка преживя всички тези катаклизми на моето порастване. Но това се дължи на наличния опит от другата страна. Много по-лесно е, когато другият вече е минал по този път и не се чуди какво ти става, а търпеливо те изчаква. Понеже знае, че рано или късно ще ти просветне.

...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Звучи адски трудно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е адски трудно... обаче как си заслужава!
Може би при мен са ускорени нещата... гаджето има такова свойство да ми вади отнякъде трудните теми и да ме кара да си ги отработвам. Случайно, не съзнателно. Пък аз съм се хванала на хорото... И тъкмо си помисля - готово, "пристигнах" и хоп - нещо ме връща метри назад... Но е благодарно, наистина усещаш, че растеш. А той е доста по-голям от мен (18 години) и хич не ми се връзва и не ми позволява да минавам метър.
Всъщност имаме едни страхотни приятелски отношения - не си придиряме, не си изкарваме на другия проблемите, чак не знам дали не си изпреварвам времето... да съм толкова спокойна и целомъдрена по отношение на него.
Обаче, знаеш ли, питам се друго - как ли би било с друг човек? С който не сме имали този общ път? Дали опитът важи за всички, така да се каже или може да бъде използван само с конкретния партньор?

А иначе мисля, че всички връзки са хубави, не само тези, дето ги усещаш като "съдбовни" - и съвсем безобидните връзки - учиш се неусетно, с по-малко сътресения... и всичко по реда си...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Сигурно си права, но на мен все още ми се иска да вярвам в съвършената симбиоза .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На всички ни се иска Да не вадя сега чичко Фройд, ама разбираш накъде бия, нали?
Мисля, че в това се състои порастването - да се откажеш от "иска ми се" и да приемеш нещата такива, каквито са. Да си носиш отговорностите и да не очакваш друг да ти ги носи.
Аз не съм се засилила мнопго да бъда голяма, ама с този човек до мен не ми остава избор. И си мисля, че по-добре така, отколкото да започвам от а-б с някой, който е на същия акъл като мен... че кой знае къде ще се озовем...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова