Интересно ми е как мислите,натрупаният с годините жизнен опит помага ли да имаме стабилна връзка ?Някой казват,че когато сме преживели разни неща с течение на годините,разочаровали сме се много пъти,постъвали са с нас добре или зле когато срещнем подходящия за нас човек можем да оценим подобаващо достойнствата му.С една дума-жизненият опит дава ли ни разум в действията.Според мене,всичко зависи от характера на конкретния човек.На 17 можеш да се влюбиш истински за половин живот,както и на 50 да се държиш като животно.Преживяното с годините,май просто ни помага да бъдем по-внимателни в началото на връзка и да не бъркаме любовта с наивност.

borealiss: Не се бой,че ще те стъпчат,стъпканата трева се превръща в пътекa!

Определено смятам, че е необходимо да имаш опит, за да създадеш сериозна връзка. Това не означава, че на 18 не можеш да се влюбиш силно. Въпросът е, дали тази любов ще прерасне във връзка или не и колко ще продължи.

Аз като се вгледам в миналото си, трябва да ти кажа, че виждам защо предишните ми връзки не са изкарвали много дълго и трябва да ти кажа, че това не е защото ми е липсвало желание. Просто всичко трябва да става бавно и полека...и това е само едно от нещата.

Когато бях по малък и хлътнех по някое момче, особено след като сме спали заедно/знаете че сексът при гейовете не е проблем :§/та така, след като хлътнех, свалях всички карти на масата - с една дума ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ и прочее простотии... Предполагам, че тази емоционална вълна просто е идвала в повече на другото момче, което просто бягаше...

Имам и други неща, но тях ще си ги запазя за себе си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек, казват, се учел цял живот И цял живот събира опит. Акъл всеки и за всичко дава, независимо дали някой го поисква или не (неисканите съвети обикновено много са дразнещи). Мисля, че всеки събира своя опит само ако преживее нещата на собствен гръб. Бавно и постепенно формира свои ценности, приоритети. И уж всичко е ОК срещайки "Партньора-Покрил-Очаванията"....Еуфория, влюбеност...любов...земята чак се завърта по-бързо...И когато най не очакваме - о,боже!...нещо се е пропукало, нещо не е така както преди. Май не се обичаме както преди. Защо? Какво се случи във времето, къде изпуснахме нишката или допуснахме тя да се изтъни опасно. Нали бяхме подготвени, нали се бяхме поучили от предишните си грешки, нали имахме някакъв опит? Въпроси, въпроси....Нямам отговор, освен един единствен: В протежение на цялата връзка сме започнали да се идентифицираме с партньора (или сме оставили да ни погълне той), обсебили сме го или той нас....ИЗГУБИЛИ сме своята индивидуалност и вече не сме това, което ни е привлякло един към друг в началото. Ако е писано(?) се разделяме и ставаме внимателни, по-наблюдателни следващия път...или завинаги се усамотяваме....но пак до следващия път. Какво ще се случи тогава? Непременно ще е нещо различно, което ще добави към гърненцето с опитност нещо друго и ще има да се чудим...."как така се случи, а толкова опит имах"...Нима не е важно да се научим на самоуважение, за да можем да уважаваме и другия до нас? Това според мен е един основен житейски урок, който би ни спасил от опитности носещи разочарования и болки, бележещи сърцата и душите ни задълго...
Тъй като гледам - май съм се увлякла и съм "изместила опорния кварц", ама ми се прииска да споделя.

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Мдам. Можех и аз да го напиша така. Звучи много разумно и почти ясно.

Има и още, нали?!!!

Бъзикаш ли ме? Ами като влезна в резонанс със себе си ...неам спирка... Все пак...мерси,мерси. Шуменско?

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Ми не знам дали те бъзикам. Първо написах тези изречения, после още един килограм критики, после се замислих и изтрих критиките и това остана. И ми се видя по-смислено от критиките. И го пуснах.

Каменица.

А понякога, ако с годините натрупваме само болка в един момент може да ни направи груби и брутални.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Отварям втора. Наздраве....Малко тънки мезенца...

М-дааам, критика, но градивна, нали? Не носиш резачката. Умняга!

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Не може. Ако годините са ни донесли само болка, трябва да се сетим, че грешката не е извън "нас".

И е трудно да стане брутален и груб човек, който не го носи в себе си.

За жалост болката е учител. И в една дебела книга го пише. Сещаш се, нали?Никога ли не ти се е случвало една болка да омекоти сърцето ти? Да събуди още добродетели в теб?

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Аз само болка ли съм написал? Отивам да погледна...
Дааа. Не е трябвало само да напиша. По-правилно би било да напиша много болка. И повярвай ми, има ситуации при които си невинен за болката, която ти причиняват. В това отношение аз и вие си приличаме. Не ме питай обаче публично какво точно искам да кажа с това за болката.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Книгата на живота ли имаш предвид Халфи? В нея всички уроци са свързани с болка и/или унижение. Да не забравяме и срамът. За тези, които го имат.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

М-даам има нещо което не изказваш...Боли те още....ще говорим утре.

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Не Халфи. Вече не ме боли така, както ме болеше някога. Но бяха много години, когато някой можеше да ме накара да се сгърча само с едно невнимателно докосване. И после за най-голяма негова изненада биваше изяден със се парцалките или биваше разкъсан методично парченце по парченце докато му се отще да ме вижда.
Доволен съм, че не познаваш онзи Албатрос. В същност когато се запознахме с теб той все още беше тук, но вече го няма.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Което не ни убива, ни прави по-силни !

Преди 3 години, когато започваше връзката ми с небеса и цигулки и аз бях на 20 - самонадеяно щях да кажа, че това са глупости, че е напълно достатъчно да се обичате. Да, ама не. Понякога не е достатъчно. На 20 още нищо не знаеш. И на 23 не знаеш много, но тази връзка не пропусна да ме научи поне на основните неща... колкото и болезнено да беше на моменти, го смятам за нещо като благословия. Колко често се случва така, че след това не сме по-мъдри от преди това и не разбираме кое как е дошло...

Отношенията между двама, особено интимните, са сложна плетка от характери, съдби и история... Опитът е задължителен, за да можеш да виждаш, да разбираш и да диференцираш. Трябва време, за да опознаеш себе си и да можеш да отграничиш кое е твое, кое не е... кое е проекция, кое е реакция, откъде произлиза, кое ти е приоритет. Аз не съм фен на компромисите във връзките. Не искам никой да прави компромис заради мен, но и не искам да го изисиква. Когато си с такава нагласа, се научаваш, че личната сфера на другия е неприкосновена и че можеш да влизаш там само, ако я отворят за теб и да стоиш само, колкото си допуснат. Стига да можеш да го приемеш. Че не сте симбиотични създания, че не сте пасващи половинки, а цялостни същества... за мен това е същността на една "зряла любов" - цялото да прелива в цялото. Но за да стигнеш дотам се иска опит... да устоиш на рушащите се излюзии и да не се отчаеш.

За мен една връзка трябва да се гради на доброволни начала, а не на някакъв вид взаимна зависимост. Проблем има, когато сме научени от родителите си или обществото, че най-сигурната форма на отношения е зависмостта. Всички попадаме в този капан, а някой и цял живот не се измъкват от него. Иска се време и опит, за да разчистиш предразсъдъците, очакванията, претенциите и да имаш любов в чист вид. Просто любов.
Трябва много неща да ти се случат и да направиш усилие да ги разбереш...

Мисля, че всяко разочарование идва от несъразмерно очакване.
Всяка болка всъщност е вътре в нас, отвън е само "отключващият фактор". Мисля, че най-голямата грешка във връзките е да държиш другия отговорен за собствената си недостатъчност.
Но всичко това без опит няма как да го разберем. Проба - грешка и евентуално някакво осъзнаване.
Слава Богу моята връзка преживя всички тези катаклизми на моето порастване. Но това се дължи на наличния опит от другата страна. Много по-лесно е, когато другият вече е минал по този път и не се чуди какво ти става, а търпеливо те изчаква. Понеже знае, че рано или късно ще ти просветне.

...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Звучи адски трудно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е адски трудно... обаче как си заслужава!
Може би при мен са ускорени нещата... гаджето има такова свойство да ми вади отнякъде трудните теми и да ме кара да си ги отработвам. Случайно, не съзнателно. Пък аз съм се хванала на хорото... И тъкмо си помисля - готово, "пристигнах" и хоп - нещо ме връща метри назад... Но е благодарно, наистина усещаш, че растеш. А той е доста по-голям от мен (18 години) и хич не ми се връзва и не ми позволява да минавам метър.
Всъщност имаме едни страхотни приятелски отношения - не си придиряме, не си изкарваме на другия проблемите, чак не знам дали не си изпреварвам времето... да съм толкова спокойна и целомъдрена по отношение на него.
Обаче, знаеш ли, питам се друго - как ли би било с друг човек? С който не сме имали този общ път? Дали опитът важи за всички, така да се каже или може да бъде използван само с конкретния партньор?

А иначе мисля, че всички връзки са хубави, не само тези, дето ги усещаш като "съдбовни" - и съвсем безобидните връзки - учиш се неусетно, с по-малко сътресения... и всичко по реда си...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Сигурно си права, но на мен все още ми се иска да вярвам в съвършената симбиоза .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На всички ни се иска Да не вадя сега чичко Фройд, ама разбираш накъде бия, нали?
Мисля, че в това се състои порастването - да се откажеш от "иска ми се" и да приемеш нещата такива, каквито са. Да си носиш отговорностите и да не очакваш друг да ти ги носи.
Аз не съм се засилила мнопго да бъда голяма, ама с този човек до мен не ми остава избор. И си мисля, че по-добре така, отколкото да започвам от а-б с някой, който е на същия акъл като мен... че кой знае къде ще се озовем...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Започнах любовните си трепти като 100% гей.
По-късно дойдоха и жените в живота ми...
Винаги съм обичал,хлътвал съм с всяка моя връзка "до уши"...
Последния път даже не Му повярвах.С часове говорихме в чата.Не исках да се видим.Не вярвах на бъдеща връзка между 40 и 28 годишен.Не исках пак да се "опаря"...ВСЕ ЗАРАДИ НАТРУПАНИЯ ОПИТ.
Вече 4 месеца сме заедно.Дойде да работи в моя град.Той е този който сега проправя пътеките.Той "тъпче снега и топи ледовете"...Все още се чудя,как аз,който винаги отстъпваше в предишните връзки на "по-острите камъни" сега се улавям,че и аз съм бил понякога чепат...
Да.Щастието се гради от двама.От опита им да живеят,да се раздават и от умението им да обичат!

Защо ми се струва, че хората бъркат "опит" с непреработени, натрупани, болезнени емоции? И казват - аз имам "опит" и затова нямам доверие.
Пффффт.
Как беше? Че "опит не е това, което ти се случва, а това, което ще направиш от него".
Аз за опит броя само това, от което съм станала по-висока.
Всичко останало са житейски казуси в очакване на развръзката си...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Аз май не мога да бъда особено полезен, щото съм нямал дълготрайна стабилна връзка.

Но едва ли ще се замислям над този въпрос когато ми дойде на главата

Всъшност... да взема да се задомя ли най накрая?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тая фраза я чувям непрекъснато обаче с удоволствие бих приел един живот без толкова закалки. Един удобен и подреден живот. В същност не зная. Аз нося циганска душа. Ще ми бъде скучно.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

> Което не ни убива, ни прави по-силни !

Има неща, които не ни убиват, но могат да ни направят по-мъртви. Според мен има значение (някой друг май тук каза нещо подобно) какво човек прави с това, което му се случва.

Може човек да мине през няколко разочарования, но един ще реагира на това само с депресия, друг ще се изпълни със злоба, трети ще се опита да извлече поука по отношение на другите, четвърти ще се сети да научи нещо относно себе си, пети ще направи нещо с наученото. Разбира се, обикновено нещата са смесени от всичко, но според мен често се случва човек да спре на първите две и да си остане там. Зависи от човека.

> Интересно ми е как мислите,натрупаният с годините жизнен опит
> помага ли да имаме стабилна връзка?

Не е задължително да помогне. Би могло, но не е задължително. Зависи какво е успял да извлече човек от опита си (това дето казах в отговор на цитата от Сам "Което не ни убива...".

Има също един лаф "Не е нужно да сте луд, за да работите при нас, но помага".

Не е нужно да имаш жизнен опит, за да създадеш стабилна връзка, но може да помогне.

> Някой казват,че когато сме преживели разни неща
> с течение на годините,разочаровали сме се много пъти,

(и ние сме разочаровали други)

> постъвали са с нас добре или зле

(съответно, постъпвали сме така и ние)

> когато срещнем подходящия за нас човек можем да оценим
> подобаващо достойнствата му.

Както и "недостойнствата". Съответно, другият да оцени нашите.

> С една дума-жизненият опит дава ли ни разум в действията.

Може да даде, но няма гаранция, че натрупалият жизнен опит е извлякъл ценното от него. Освен това разумът често не е самодостатъчен, за да се получи истинска връзка.

А някой написа, че за добро или зло аз съм разумен човек. Заради това, което си написал ти предавам купата без никакво съжаление. Не бях обръщал внимание на това, че хората се спират основно на депресията и злобата.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Завиждам ти за оптимизма.
Аз броя за опит всичко - добро и лошо. Разбира се знам, че нищо не е в тези категории само по себе си и е важно как азще го оценя. Но субективните ми преценки натрупват субективния ми опит. Няма как да е иначе.
Аз също смятам, че колкото повече опит натрупва човек, толкова повече разбира, че е сам. Поне при мъжете е така. Но това не означава, че междувременно не може да натрупа куп хубави спомени и позитивизъм.
Аз за опит броя само това, от което съм станала по-висока.
Това, което ме прави по-висок е "опитът",който мее наранил. Хубавото ме е амбицирало, надъхвало, слагало крила, но не ме е направило по-висок и по-силен. Може би по-оптимистичен,но аз съм си оптимист по принцип.

> А някой написа, че за добро или зло аз съм разумен човек.
> Заради това, което си написал ти предавам купата
> без никакво съжаление

Пази, Боже, света, ако до мен в опряло да съм глас на разума :-))))

> Не бях обръщал внимание на това, че хората се спират
> основно на депресията и злобата.

Казах, че човек често остава на тях. Примерно един човек от няколко случая, в един ще си остане с тях. Но пак казвам, че зависи от човека. Едни по-често, други по-рядко. Слава богу, намират се хора, които надскачат това. И дори ни (ми) помагат и на нас (мен).

Преживяното с годините,май просто ни помага да бъдем по-внимателни в началото на връзка и да не бъркаме любовта с наивност.
Напълно съм съгласен. Тук идва опасността от прекалената резервираност.
След като са били жестоко наранени веднъж някои хора може изобщо да не излязат от черупката си.

Това, което ме прави по-висок е "опитът",който мее наранил. Хубавото ме е амбицирало, надъхвало, слагало крила, но не ме е направило по-висок и по-силен. Може би по-оптимистичен,но аз съм си оптимист по принцип.

Да. Само това, което боли, те кара да растеш. Но ако си даваш сметка за този растеж, това е положително и болката се помни само като на филм, не остава като ципа около теб, върху нея друга и още една, които се втвърдяват и една сутрин се събуждаш с хитинова обвивка.
Напротив - завинаги ще си благодарен за тази болка и дори на човека, който я е отключил, защото ти си спечелил от нея.

Мисля, че няма разлика между жени и мъже в случая. Да кажем, в една хетеро-връзка, но и във всякаква друга, ако единият си дава сметка, че е "сам" - другият не би могъл да не го усеща... и да не му се отрази. Съжалявам за разбитите илюзии - но това е моят опит. Най-добре се понася, когато просто го приемеш и това не ти попречи на любовта...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

...meet the real world,
coming out of your shell
with white elephants, sitting ducks
I will rise up.

Eх,и аз като ребе все я чакам тая симбиоза,ама за сега само с едната надежда си оставам......Ама ще поживеем ,ще видим,то знае ли човек

borealiss: Не се бой,че ще те стъпчат,стъпканата трева се превръща в пътекa!

... откъде е? може ли цялото - моля...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Смятам, че е пагубно да сме дълго затворени в черупките си и да ближем рани. Пагубно е също така, когато през това време на оттегляне започнем да изграждаме идеален образ на другия и чакаме с години някой да го покрие. Ами ако мине половината ни живот в това очакване? През това време няма ли да сме загубили нещо друго в нас?...

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Надеждата е благодат, но...докато чакаш, поне се оглеждай. Понякога и малко повече смелост не е излишна... Хайде, скоро да се похвалиш тук

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Ние явно сме от групата на активно чакащите, хе хе :-)))

Без да искам да съм лоша, но какво се случва, когато не дочакаш, защото Годо изобщо не съществува...?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Ако караме подред...
Да, според мен натрупаният опит помага да имаме стабилна връзка - ако и двамата са го натрупали... иначе се получава дисбаланс... има и изключения - както Марта казва по-горе, но по-често се получава голямо разминаване когато се сблъскат човек с опит и човек без - за справка вижте и филма от миналия(по-миналия?) четвъртък.

Не съм сигурен, че опитът може да помогне да разпознаем подходящия човек, по-скоро дава възможност да отсеем крайно неподходящите - например зад качества, които много ни харесват в първите 10 минути да разпознаем нещо което вече знаем че не понасяме "in the long run".
A какво става ако чрез опита разпознаем, че сме срещнали подходящия човек но сме го подминали в "неосъзнатия период"?
(това ме подсети нещо друго но е отделна тема)
А за наивността не знам - в любовта винаги си има доза наивност, която и придава (май) още по-голямо очарование.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Не съм съгласен. Ако човек не е съзнателно лош, обикновено наранява по детски, без да е наясно с последствията, и когато бъде нараняван става по-внимателен към другите.

А дали си добър - това си е вътрешно качество - не зависи толкова много от преживяното според мен. Ако си добър, не ставаш груб и брутален заради болката. Тъжен - може би да.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Много добре казано. А дали е възможно когато напълним гърненцето пропуканото да се залепи? Или търсим нова стомна?

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Винаги съм го твърдял и пак ще го кажа, че на живо умея да обяснявам по-добре отколкото в писмен вид.
И все пак... дори и да си добър вътрешно има моменти, когато просто без да искаш ставаш доста груб. При силна болка имам предвид. Е, не е онази бездушна бруталност, която ме ужасява у някои хора, но пак си е доста грубо.
Хайде да спрем да говорим за неприятни неща. Става ли?

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Та ти знаеш отлично - възможно е, но залепеното място винаги ще личи....и ще напомня...О, така ми се иска да се намери съвършенното "лепило" за душевните пукнатини....Може би така - парченце по парченце, късче по късче се събираме и ставаме по-силни и цялостни, за да заслужим по-здравата стомничка....в следващия си живот...може би

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

OK. спирам.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Извинявай.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Нужен ли е жизнен опит?И да и не.
То се вижда,че темата ти е интересна,и за кратко време толкова много учасници.
Не съм прочел,нищо,от това което е написано,за да не се повлияя,
и да не влизам в дълги разговори.
Всичко идва от самосебе си.Е разбира се Ромео и Жулиета днес е трудно да се срещнат.
Нужен е жизнен опит поне от един от партньрите.
Аз поне,преди това,никога не съм живял с някого,а ето вече
доста години живеем заедно.Не мога да се позная,аз не мога да повярвам още.
Да кажа ,че сме красавци,о много е силно,но се обичаме,все още се харесваме,
и си имаме планове за в бъдеще.
Партньрат ми е водещ,той е с жизнен опит и така като гледам
с нищо не се различаваме от хетеро семействата,и простичко казано
каквото ти е писано.
Нали за това става дума,ако правилно съм разбрал темата ти.

Има неща, които не ни убиват, но могат да ни направят по-мъртви.
Някои така разбират силата. (Нямам предвид Сам, да не се обиди...)
Умъртвените тъкани не болят.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Ако Годо не съществува няма значение дали го чакаш или активно го търсиш.
И аз не искам да съм лош

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

> Ако Годо не съществува няма значение дали го чакаш
> или активно го търсиш

Но ако го има, разликата между активно търсене и пасивно чакане е огромна Предполагам, подразбира се, че Годо не е задължително един-единствен човек, който по стечение на обстоятелствата се е родил на другия край на света

Съгласен, но тук поставената теза беше че не съществува Годо.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Тъй де. И аз това казвам.
Не е ли по-мъдро да се откажем от Годо и да се занимаваме с нещо реално съществуващо?
Пък кой знае, може в нечий чужд живот и Годо да е жив... аз само за себе си размишлявам на глас...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Годо = симбиотичната любов.
Чудя се дали изобщо е здравословно за психиката да се стремим към такова нещо...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Бе, моята изследователска практика твърди, че или си мъртъв или си жив и средно положение няма. Обаче понякога това, което не ни убива, ни изтощава, за да може да ни убие нещо друго... --> днес съм котка-песимист

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

> днес съм котка-песимист

Цитатът в профила ти звучи малко по-различно ;-)

Tо е само днес, щото съм болна и се чудя - понеже няма да ме убие - колко ще ме скапе... Не е "принципна" позиция...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

"Разбира се, този човек, когото обичаш в мен, е по-добър от мен самия. Но ти ме обичай и аз ще стана по-добър от себе си." - Пришвин

Работи. Доказано.
Някога, преди много време се разхождах със сигнатура на Паскал -
Who does not love too much, does not love enough.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Много добра забележка. Това да се опариш три пъти под ред на котлона не е опит. А това да се опариш веднъж и да внимаваш следващия път е.

There are 10 types of people in this world: those who understand binary and those who don't.

Наистина,ако усетиш че някой те обича и вижда в теб качества,които ти самият се съмняваш че имаш...наистина - точно тогава правиш от невъзможното възможно.
Натрупаните чувства от "отминалите любови" почти винаги са с горчив привкус.
Но в сърцата си носим винаги частица от "оня"- колкото и саркастично да се опитваме да говорим в минало време...
В шепите, мокри от сълзи,не винаги мирише на сол...Там свирят и бурни ветрове, плискат се ласкави морски вълни, между пръстите просветват слънчеви лъчи и...може да намериш косъмче от немирния му перчем...

Предишния път съм те интерпретирал грешно, sorry
Сигурно е по-мъдро - затова и няма да го направим, нали сме хора все пак

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Готино
Допустимо ли е да отмъкна последното ти изречение за лична употреба?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Последното изречение или подписа?

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Последното изречение... това за:
"предполагам, че ще е по-мъдро и точно затова няма да го направим".

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Ползвай каквото искаш със здраве :)
Не че имах против, просто ми беше любопитно

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Да а а,може да ти завиди благородно човек.Ами да,може би всичко е въпрос на съдба,но аз винаги вярвам и в съзнателното действие.Не бива все съдбата да ни е виновна за собствените грешки.И може би в това се състои жизнения опит,да решиш,че е време сам да си си съдбата.

borealiss: Не се бой,че ще те стъпчат,стъпканата трева се превръща в пътекa!

Ти познаваш ли някого на 17, който да се е влюбил за половин живот? За животните не питам, те нямат възраст, пол и родина.

Да Сам,познавам-себе си.А колкото до животните,те не могат да се влюбват,понеже нямат чувства и съзнание.Те имат само сексуални нагони и инстинкти.По това се различават от хората.Ние би трябвало да имаме и разум,което не е присъщо за всички ни.А по какво си приличаме -и те имат като нас имат чувство за съхранение,което съчетано с нашия разум понякога се превръща в егоизъм.
Когато бях на 16 се влюбих в едно момиче.За мен тя беше целия свят,а аз за нея просто най-добрия й приятел.Държа ми влага около 5 години...Когато бях на 19 се влюбих до полуда в едно момче,което реши че аз съм най-добрия човек ,който познавал.Бяхме неразделни 5 години ,през които аз трябваше да прикривам чуествата си.Това ме смазваше,но уви.......Когато бях на 26 се запознах с едно момче....аз чувствах,че го обичам,а той ме смяташе за "подходящ".Половин година живях заради него,а на него така му беше удобно.
Една приятелка казва:Миналото си е минало.То служи само за поука към бъдещото.Познанството с неподходящи хора помага да оцениш подобаващо истинския ако го срещнеш някога.....Та така за съдбите ,хората,животните и жизнения опит.

Нужен ли е borealiss за да имаме щастлива връзка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей ти с голямата устаВинаги успяваш да ме развесилиш когато ми пишеш.За това дали ни е необходим borealiss,въпросният borealiss съвсем чистосърдечно се надява да има скоро кой да ти отговори

5 години не е половин живот, ама да не издребняваме. Иначе разбирам за какво говориш. Само изводите ни са различни. Или не са?! Аз от къде да знам ?

Никой не си взима поука от нищо. Само ако имаш "обица на ухото" или отрязано пръстче на лявата ръка да ти напомнят, тогава. Шегувам се !

Някой беше казал, че умните хора се учат от чуждите грешки, а тъпите - от своите.

Въобще не съм съгласен - умните хора от време на време зацепват за какво става въпрос, а тъпите - дори и на възел да ги вържеш, пак същата... Обаче и едните и другите - само при положение, че ги отнесем към категорията "хора".

"Животните" нямат нужда от системата "опит-грешка". Те са с вродено чувство.

Радвам се,че си ме разбрал.Дали изводите ни са различни не знам.Не познавам твоите.Каквото имах да казвам го казах вече.Който разбрал -разбрал,повече тук нямам за казване.Не искам да се повтаряме.

> А колкото до животните,те не могат да се влюбват, понеже
> нямат чувства и съзнание.

Препоръчвам на всички, които са адски убедени, че между животните и хората има някаква ясна, безусловна и принципна разлика, да прочетат "Сенките на забравените прадеди" на Карл Сейгън и Ан Друян. Преди време бях цитирал една огромна извадка от нея, за съжаление по доста по-скучна тема :-)

Не че книгата твърди обратното, но дава много по-реалистична (хехе, според мен) представа за нещата.