Това, което ме прави по-висок е "опитът",който мее наранил. Хубавото ме е амбицирало, надъхвало, слагало крила, но не ме е направило по-висок и по-силен. Може би по-оптимистичен,но аз съм си оптимист по принцип.

Да. Само това, което боли, те кара да растеш. Но ако си даваш сметка за този растеж, това е положително и болката се помни само като на филм, не остава като ципа около теб, върху нея друга и още една, които се втвърдяват и една сутрин се събуждаш с хитинова обвивка.
Напротив - завинаги ще си благодарен за тази болка и дори на човека, който я е отключил, защото ти си спечелил от нея.

Мисля, че няма разлика между жени и мъже в случая. Да кажем, в една хетеро-връзка, но и във всякаква друга, ако единият си дава сметка, че е "сам" - другият не би могъл да не го усеща... и да не му се отрази. Съжалявам за разбитите илюзии - но това е моят опит. Най-добре се понася, когато просто го приемеш и това не ти попречи на любовта...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

...meet the real world,
coming out of your shell
with white elephants, sitting ducks
I will rise up.

Eх,и аз като ребе все я чакам тая симбиоза,ама за сега само с едната надежда си оставам......Ама ще поживеем ,ще видим,то знае ли човек

borealiss: Не се бой,че ще те стъпчат,стъпканата трева се превръща в пътекa!

... откъде е? може ли цялото - моля...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Смятам, че е пагубно да сме дълго затворени в черупките си и да ближем рани. Пагубно е също така, когато през това време на оттегляне започнем да изграждаме идеален образ на другия и чакаме с години някой да го покрие. Ами ако мине половината ни живот в това очакване? През това време няма ли да сме загубили нещо друго в нас?...

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Надеждата е благодат, но...докато чакаш, поне се оглеждай. Понякога и малко повече смелост не е излишна... Хайде, скоро да се похвалиш тук

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Ние явно сме от групата на активно чакащите, хе хе :-)))

Без да искам да съм лоша, но какво се случва, когато не дочакаш, защото Годо изобщо не съществува...?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Ако караме подред...
Да, според мен натрупаният опит помага да имаме стабилна връзка - ако и двамата са го натрупали... иначе се получава дисбаланс... има и изключения - както Марта казва по-горе, но по-често се получава голямо разминаване когато се сблъскат човек с опит и човек без - за справка вижте и филма от миналия(по-миналия?) четвъртък.

Не съм сигурен, че опитът може да помогне да разпознаем подходящия човек, по-скоро дава възможност да отсеем крайно неподходящите - например зад качества, които много ни харесват в първите 10 минути да разпознаем нещо което вече знаем че не понасяме "in the long run".
A какво става ако чрез опита разпознаем, че сме срещнали подходящия човек но сме го подминали в "неосъзнатия период"?
(това ме подсети нещо друго но е отделна тема)
А за наивността не знам - в любовта винаги си има доза наивност, която и придава (май) още по-голямо очарование.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Не съм съгласен. Ако човек не е съзнателно лош, обикновено наранява по детски, без да е наясно с последствията, и когато бъде нараняван става по-внимателен към другите.

А дали си добър - това си е вътрешно качество - не зависи толкова много от преживяното според мен. Ако си добър, не ставаш груб и брутален заради болката. Тъжен - може би да.

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder