Започнах любовните си трепти като 100% гей.
По-късно дойдоха и жените в живота ми...
Винаги съм обичал,хлътвал съм с всяка моя връзка "до уши"...
Последния път даже не Му повярвах.С часове говорихме в чата.Не исках да се видим.Не вярвах на бъдеща връзка между 40 и 28 годишен.Не исках пак да се "опаря"...ВСЕ ЗАРАДИ НАТРУПАНИЯ ОПИТ.
Вече 4 месеца сме заедно.Дойде да работи в моя град.Той е този който сега проправя пътеките.Той "тъпче снега и топи ледовете"...Все още се чудя,как аз,който винаги отстъпваше в предишните връзки на "по-острите камъни" сега се улавям,че и аз съм бил понякога чепат...
Да.Щастието се гради от двама.От опита им да живеят,да се раздават и от умението им да обичат!

Защо ми се струва, че хората бъркат "опит" с непреработени, натрупани, болезнени емоции? И казват - аз имам "опит" и затова нямам доверие.
Пффффт.
Как беше? Че "опит не е това, което ти се случва, а това, което ще направиш от него".
Аз за опит броя само това, от което съм станала по-висока.
Всичко останало са житейски казуси в очакване на развръзката си...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Аз май не мога да бъда особено полезен, щото съм нямал дълготрайна стабилна връзка.

Но едва ли ще се замислям над този въпрос когато ми дойде на главата

Всъшност... да взема да се задомя ли най накрая?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тая фраза я чувям непрекъснато обаче с удоволствие бих приел един живот без толкова закалки. Един удобен и подреден живот. В същност не зная. Аз нося циганска душа. Ще ми бъде скучно.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

> Което не ни убива, ни прави по-силни !

Има неща, които не ни убиват, но могат да ни направят по-мъртви. Според мен има значение (някой друг май тук каза нещо подобно) какво човек прави с това, което му се случва.

Може човек да мине през няколко разочарования, но един ще реагира на това само с депресия, друг ще се изпълни със злоба, трети ще се опита да извлече поука по отношение на другите, четвърти ще се сети да научи нещо относно себе си, пети ще направи нещо с наученото. Разбира се, обикновено нещата са смесени от всичко, но според мен често се случва човек да спре на първите две и да си остане там. Зависи от човека.

> Интересно ми е как мислите,натрупаният с годините жизнен опит
> помага ли да имаме стабилна връзка?

Не е задължително да помогне. Би могло, но не е задължително. Зависи какво е успял да извлече човек от опита си (това дето казах в отговор на цитата от Сам "Което не ни убива...".

Има също един лаф "Не е нужно да сте луд, за да работите при нас, но помага".

Не е нужно да имаш жизнен опит, за да създадеш стабилна връзка, но може да помогне.

> Някой казват,че когато сме преживели разни неща
> с течение на годините,разочаровали сме се много пъти,

(и ние сме разочаровали други)

> постъвали са с нас добре или зле

(съответно, постъпвали сме така и ние)

> когато срещнем подходящия за нас човек можем да оценим
> подобаващо достойнствата му.

Както и "недостойнствата". Съответно, другият да оцени нашите.

> С една дума-жизненият опит дава ли ни разум в действията.

Може да даде, но няма гаранция, че натрупалият жизнен опит е извлякъл ценното от него. Освен това разумът често не е самодостатъчен, за да се получи истинска връзка.

А някой написа, че за добро или зло аз съм разумен човек. Заради това, което си написал ти предавам купата без никакво съжаление. Не бях обръщал внимание на това, че хората се спират основно на депресията и злобата.

И в ада даже няма
ярост по-голяма
от тази на жената
ритната в устата. Шекспир

Завиждам ти за оптимизма.
Аз броя за опит всичко - добро и лошо. Разбира се знам, че нищо не е в тези категории само по себе си и е важно как азще го оценя. Но субективните ми преценки натрупват субективния ми опит. Няма как да е иначе.
Аз също смятам, че колкото повече опит натрупва човек, толкова повече разбира, че е сам. Поне при мъжете е така. Но това не означава, че междувременно не може да натрупа куп хубави спомени и позитивизъм.
Аз за опит броя само това, от което съм станала по-висока.
Това, което ме прави по-висок е "опитът",който мее наранил. Хубавото ме е амбицирало, надъхвало, слагало крила, но не ме е направило по-висок и по-силен. Може би по-оптимистичен,но аз съм си оптимист по принцип.

> А някой написа, че за добро или зло аз съм разумен човек.
> Заради това, което си написал ти предавам купата
> без никакво съжаление

Пази, Боже, света, ако до мен в опряло да съм глас на разума :-))))

> Не бях обръщал внимание на това, че хората се спират
> основно на депресията и злобата.

Казах, че човек често остава на тях. Примерно един човек от няколко случая, в един ще си остане с тях. Но пак казвам, че зависи от човека. Едни по-често, други по-рядко. Слава богу, намират се хора, които надскачат това. И дори ни (ми) помагат и на нас (мен).

Преживяното с годините,май просто ни помага да бъдем по-внимателни в началото на връзка и да не бъркаме любовта с наивност.
Напълно съм съгласен. Тук идва опасността от прекалената резервираност.
След като са били жестоко наранени веднъж някои хора може изобщо да не излязат от черупката си.