Без да искам хванах в неделя предаването, което толкова обсъждате тези дни и чух за пореден път нещо, което съм чувал и от хора, които са що-годе с широк кръгозор: Нямам нищо против обратните, но ме дразнят парадиращите педали, тези, които го демонстрират.

Защо? Защо нямат нищо против нас стига да не го показваме?

Всеки с нещо парадира!Ти трябва да приемаш тия неща в живота.
А как приемаш така наречените мутри,те не парадират ли?
Драги ,всеки парадира,демонстрации на всякаде,аз например,оная ми работа е баячка голяма,и парадирам и знам че не съм прав,но природа,на едни дала на други не дала.
А богатите?Не ми говори.

В понятието "парадиране" се влагат доста различни неща. Всеки има своя си представа. Това стана ясно дори по време на самия Сблъсък. За някои от хората дори държането на две момчета за ръка на улицата е сериозно парадиране. Защо? - Защото какво щяла да обясняла майката на детето си,дето щяло да ги видело...
Та това, че нямали нищо против стига да не го виждали е най-измамния и коварен тип хомофобия. И си е чиста лъжа.

това, че нямали нищо против стига да не го виждали е най-измамния и коварен тип хомофобия. И си е чиста лъжа.

Според мен има още нещо. Хомофобите (поне част от тях) все повече разбират, че светът се променя. Че ако изразяват твърдолинейно хомофобство от типа "Само да го усетя и ще го потроша от бой" ще изглеждат дори в очите на познатите си ограничени, задръстени, изостанали. Разбират, че този тип поведение вече не изразява "мъжественост". Светът като цяло е станал по-толерантен и даващ възможности, търсещ различното, индивидуалното (или поне общата тенденция е такава, според мен). И поради това следващото "убежище" на войнстващия хомофоб е крачката назад. "И аз съм толерантен", казва той, "и аз съм модерен - на, и на мен не ми пречат гейовете", и добавя в опит да запази "достойнство" - "ама да не ми се пречкат", след което иде първосигналното и незабравеното заканително "иначе...".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдаааам

На мен са ми най-интересни тези, които казват "Аз нямам нищо против педалите. Така остават повече жени за нас."

Това са тези, които чакат нещо "да остане" и за тях, горките... Ами на тях им пожелавам приятно чакане...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдааам, точно ти едва ли си им от любимите...

Така си е - в БГ се шири една скрита хомофобия. Аз съм казвал за нея и друг път, даже си имам любим пример - същото е като плантатор от Южните щати да каже за негрите : "Аз нямам нищо против негрите, стига да пикаят в кенефите за черни и да не влизат в баровете за бели...".

Та и тази хомофобия в БГ "Аз съм толерантен, ама да не ми демонстрират сексуалността си, щото тогава се дразня и става страшно" е недопустима и е просто начин да ни накарат да си стоим невидими, нещо от типа "Крий се в дупката си и аз великодушно ще те оставя да живееш..."

Аз ще знам, че хомофобията у нас е изчезнала, когато на улицата могат да вървят две момчета, хванати за ръце, разменящи си по някоя и друга целувка, които водят за ръка двете си осиновени деца и всички околни приемат това за нормално :) Ех мечти, мечти :)

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

Според мене малко преувеличаваш! Няма напълно толерантно общество и всеки го знае това! Ето например една наша позната активистка от Ирландия миналата седмица беше пребита жестоко от хомофоби и то в страна, в която са на светлинни години по отношение на толерантност към и права на ЛГБТ. Гаранция никаква, достатъчно е една "свиня" да има...

Относно мечтите ти, може би не са чак толкова далечна реалност....поне в София нещата се променят доста бързичко и ми се струва че обществото ни колкото и да е закостеняло е доста по-напред от комшиите ни и даже смея да твърда че сме направо оазис в сравнение със Сърбия, Гърция и Румъния! Че има какво да се иска още има......

Е, то ИРландия не са особено добър пример. Ние си партнираме с една ирландска организация и статистиката там е страшна - 80 процента от гейовете в училищата са подложени на насилие и тормоз... Може би това се дължи на религиозното възпитание на ирландците, кой знае...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...