Сигурно е банално, ако е така, приемете моите извинения, и карайте нататък...

Как се справяте с това?
Както казва Лайла от Latter days, изначалната ни страст да живеем ни помага да се справим с всички любовни разочарования... с практика.
така ли е при вас?
само аз ли си мисля, че всеки път е не по-лесно, а по-трудно и болезнено?

може би просто ми е твърде прясно?...смятайки че този път бях намерил Истинския човек... кой знае?

Ако някой желае, нека сподели...

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind

Хм, интересно... сега ти пиша не защото желая, а защото ти се нуждаеш - ако наистина ти е твърде прясно.
Като се замисля, не ми се е случвало много често да "късам", но когато се е случвало съм намирал един-единствен изход: намирам си заместител.
Хващам първото приятно момче и се впускам в нова връзка. С главата надолу. Може от самото начало да съм сигурен, че е обречена, но няма значение. Важното е мозъкът ти да е ангажиран, времето ти да е запълнено, да нямаш кога и защо да мислиш за Него, да си го спомняш, да ти липсва.
И да, все пак мисля, че с всеки следващ път става по-безболезнено, но това си зависи и от човека и от силата на това, което току-що е приключило.
Няколко неща, обаче, мога да ти кажа със сигурност: нещата не са черни и бели, ако някой ти липсва и искаш да сте още заедно - върни си го; ако е невъзможно, навън има още много момчета, които биха могли да те обичат много по-силно от него и да си допадате много повече, отколкото с него; докато не го забравиш, няма да спре да боли; ако не можеш да го забравиш, намрази го - винаги ще намериш добри причини.
Пожелавам ти скоро да се отърсиш.

От мъжа можеш да купиш няколко инча пенис, но нито секунда любов

де да мога да го намразя......
не мога да мразя, а и нямам причина да го мразя...
Това с втурването в нови какви да е запознаства може още повече да срине човек, защото съзнателно или не той сравнява с това какво е било преди...
По-важно според мен е човек да се обърне към себе си и отново да се попита какво харесва в себе си, да си "преговори" ценностната система и за пореден път с малко горчивина да осъзнае, че ВСИЧКО може да бъде превъзмогнато , преодоляно и преживяно. / Това е малко страшничко като извод, поне за мен, но все едно да се оплаквам, че дърветата са зелени .... ;)) /

И едва тогава , с ясното съзнание какво е важно за него , да си пусне "радарите" за хората наоколо, които имат желание да намерят нещо ценно - него.

Колкото повече - толкова повече

http://free.hit.bg/foga/eeyore18.gif

Аз лично се опитвам да превърна бившето гадже в приятел. Понякога успявам, понякога не. Примерно сега човекът, когото смятам за най-близък приятел е по-бившето ми гадже.
Но в някои случаи не става. Другото което е, опитвам се да направя нещо за себе си.
Общо взето за мен влюбването е да изместя "центъра на тежеста" си (психологически), като освен върху мен, го слагам и върху някой друг - обекта на чувствата. Един вид той става част от "душевната ми опора". Когато той започне да се отдалечава сякаш някой издърпа едната опора и аз залитам/пропадам. Не знам дали не е прекалено отвлечено обяснението. Та за да успея да стъпя отново на крака, да преместя опората отново изцяло върху себе си, имам нужда да направя нещо наистина голямо за себе си.
Последният път (което беше преди година и нещо) спрях цигарите. Освен ефекта който описах, първата седмица битка със себе си и желанието за пушене доста отвлече вниманието ми от депресията.

Благодаря ви.
Ще се борим кой как може...
За мен изглеждат невъзможни доста от нещата, които на вас ви помагат, но нали за това сме различни...
Например не ми изглежда възможно в този момент да се впусна в нова връзка, отделно и че не е честно спрямо човека с който бих го направил...

Не виждам и много вероятно да го превърна в просто приятел, когато целия се разтърсвам само като си помисля за него. Нито да го намразя... Просто май трябва да изчакам достатъчно време за да спре да боли... и да продължа. Тогава вече бих могъл да се бъда приятел с него - но след една година - на каква база вече?

Такива работи ми се въртят из главата и днес...
Но май съм малко по-добре, за което още веднъж ви благодаря!

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind

Ами стискаме палци

Неее, не е банално...

Мисля си, че това дали е по-трудно и болезнено не зависи толкова от това за кой път е [раздялата], а какъв е човекът, с който се разделяме, колко ни е скъп, какви чувства е породил в нас... Макар че... всяка раздяла изтощава и оставя малко или много болезнен спомен... човек губи нещо от себе си... най-малкото време, за да се възстанови... да се възстанови до капацитета си, който все повече намалява... А времето... То е безмилостно... Така че... Прав си... Трудно е... И болезнено...

След като наричаш приятеля си "Истинския човек", значи е означавал (и вероятно все още означава) много за теб. Трудно ми е да реша какво да ти кажа в тази връзка, за да се почувстваш по-добре. Чувствата са нещо, което не е подвластно на думите, и на разума дори... Само ще ти подскажа за едно нещо, което е мое съвсем вътрешно и лично разбиране и затова не трябва да ангажира никой - дали не би било по-малко болезнено ако вместо ИстинскиЯ човек, потърсиш ИстинскИ хора?

Много се зарадвах когато видях, че си писал във форума, макар и по този повод! Пиши по-често ако е възможно! Поне мъъъъничко по-често...

Благодаря за думите... сега пак съм много объркан... още не мога да си подредя мислите но,
някой тук каза ако можеш - върни си го.
Така и стана...
Но какво точно се връща и на каква цена?

Помните ли приказката за маймунската лапа?

Ставаше дума за баба и дядо, които намират вълшебна маймунска лапа, изпълняваща три желания - по малко неконвенционални методи, сещайте се за златната акула. Бабата си пожелава някаква сума пари. На следващия ден се разбира, че синът им е умрял при злополука и получават сумата.Бабата използва второто желание - пожелава си синът им да се върне. Точно в момента, в който той почуква на вратата, дядото се подосеща в каква ли форма ще се завърне той от гроба, и използва последното желание, за да го отпрати.

Та така... като си понаредя малко мислите ще пиша пак. Или ще редактирам :))

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind