Кратко и непълно "проучване" показа, че има доста хора, които не влизат в тема с по 96 мнения (към момента), поради което пропускат интересния (според мен) "Разказ с продължение" подхванат от pensif в и по повод темата с

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на Нортттче и по предложение на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По тази причина, си позволявам да преместя темата като самостоятелна, та повече хора да я прочетат и се включат в клубното творчество. Приятно четене :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sam на 15.05.04 13:17.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sam на 15.05.04 13:22.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sam на 15.05.04 13:19.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sam на 15.05.04 13:24.

Нещо като "Истории с неочакван край"...

Не знам другите как са, ама на мен тоя разказ с много автори ми харесва. И чакам продължението с нетърпение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“Ники, Ники...”, харесваше това име. Винаги му бе звучало адски секси. Като го кръщавали едно време, за малко да го нарекат именно така - Николай...

Взря се пак в огледалото – гледката не беше от най-приятните. Хубавите му, обикновено усмихнати сини очи бяха зачервени и гледаха мрачно. Ники беше излязъл преди малко с кръстника, подхвърляйки едно “Идваш ли?”. “Да, да, сегичка...” Ама как да се яви пак там?!

Чувстваше се объркан – все още ядосан от поражението и проявената слабост, но и изпълнен със сладка тръпка. Господи, каква страстна целувка...не беше изпитвал нещо такова досега, не беше и предполагал, че някой може по такъв начин да му въздейства само с едно долепяне на устни...

Ала този Ники го унижи! Пред всички! А после се възползва и от моментната му слабост в тоалетната... Дали не му се бе просто подиграл?! Досетил се е някак и е решил да си поиграе чрез този облог... Кръвта му отново забушува.

“Бъди мъж!”, си подвикна вътрешно и тутакси се усмихна – тази реплика му беше много забавна. “Хм, ще му покажа аз на този подлец, че не може да си играе с мен!” Поизбърса се още малко, пооправи разрошения си перчем и доволен от решителното си, мъжко изражение, излезе най-подире от укритието си.

Противно на притесненията му, никой не му обърна внимание, като се върна в ресторанта, и така, по-спокоен, си седна на мястото. Потърси Ники с очи и не му отне много време да го открие...в прегръдките на едно момиче. Сега пък какво?! Допреди малко го целуваше в тоалетната, а вече се натиска с момиче? Ама и този донжуан си го биваше. Завистливо загледа плътно прилепените им тела, поклащащи се грациозно и страстно под звуците на тежкия блус... За миг Ники също го погледна и, по дяволите, усмихна му се! “Ироничен глупак!”, помисли си и отново се ядоса на себе си. Реши, че оттук нататък ще се прави, че онзи не съществува.

Внушаваше си, че не забелязва как Ники беше през цялото време в компанията на тази девойка, как просто не се отделяше от нея – кавалерстваше й на масата, дърпаше й стола, когато тя понечеше да стане, държеше я за ръка, а как страхотно танцуваха... Истинска двойка. “Значи така, прав се оказах – има си приятелка, а е решил да се позабавлява с мен, да ми се подиграе. Нещастник...”

В един момент реши, че повече не може да издържи в тази обстановка. Не беше трудно да се измъкне незабелязано – бяха пуснали някакъв диско евъргрийн и всички се мятаха по дансинга, от 10- до 70-годишни. Проправи си път отстрани и в миг се озова навън, на свеж въздух. Вечерта беше приятно прохладна. Огледа се и забеляза отсреща някакъв бар, май някой му спомена, че наскоро са го открили и бил доста свестен за селски бар. Хм, май точно от едно питие имаше нужда. Какво пък? Едно питие и на най-върлия въздържател не би навредило, помисли си.

Барът наистина беше приятно местенце – е, не като софийските, в които обичаше да прекарва времето си с приятелите, но като алтернатива за опротивялата му сватбена обстановка му се стори дори идеален. А нямаше и много хора. “Нали е отворено?” “Както виждаш”, посрещна го с изпитателен поглед изрусен барман. Приседна на една малка маса. По инерция първо поръча минерална вода, но при повдигането на вежди от страна на бармана, се сети за какво беше дошъл и добави несигурно: “И една голяма водка”.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Отпи от водата. След минутка надигна чашата с водка, но дори и неговото несвикнало с алкохола небце не намери особена разлика във вкуса. Намръщи се с досада и се замисли. Изпадна в настроението, което наричаше “гаден самоанализ” или “саморазнищване”. Докога щеше така да се колебае между “Осанна” и “Разпни го”. Имаше нещо много чисто и приятно в първите разменени с Ники погледи, имаше нещо толкова топло и човешко в докосването на устните им. Или нямаше ? Привличане и сближаване или игра и подигравка... Само да знаеше...

Спомни си за последния си приятел. Още не беше се съвзел съвсем от раздялата. Макар тяхната история да бе с предизвестен от месеци край. Живееха заедно в един апартамент и деляха наема, всички разходи и широкото легло в спалнята. Андрей гледаше на връзката им като на нещо ясно и решено. Дотолкова, че не обръщаше никакво внимание на малките “знаци” осеяни по съвместния им път, докато не те не натрупаха критична маса и не стовариха истината върху главата му.

За месеците през които бяха заедно познаваше огромния гардероб на приятеля си до последното копче. От двамата той бе по-подредения и беше приел като част от задълженията си да върви подир Асен и да прибира и подрежда дрехите му. Не му направи впечатление, когато на няколко пъти намира в спалнята чорапи с неизвестен произход. Знаеше, че Асен понякога си купува какво ли не, заради удоволствието да има нещо ново. Но когато при чистенето една събота намери под леглото употребен презерватив от марка, която никога не бяха използвали двамата, му се изясни и “историята” на чорапите и вечерните закъснения, след които Асен бързаше да си легне и заспи без задължителната друг път прегръдка и неочаквано бързо свършващите напоследък пари от “общата касичка” и много други мънички сигналчета – всеки поотделно не значещ нищо, но събрани заедно те образуваха голяма светеща табела с надпис “КРАЙ!”.

Тогава едва дочака Асен да се прибере и да си поговорят. Но не получи нито разумно обяснение (като че ли такова можеше да има) нито стана скандал, нито се разделиха... Нещата увиснаха във въздуха за няколко месеца, през които двамата постепенно се отдалечаваха един от друг. Но този “преходен период” сякаш не беше достатъчен за да свикне Андрей с мисълта, че ще трябва пак да се научи да заспива и да се събужда сам. Затова, когато един ден Асен взе да си събира багажа заявявайки, че е намерил “нещо друго”, Андрей не се поболя от мъка, но все пак усети как в сърцето му една струна се опъва до предел, след което жално иззвънява на скъсано.

Беше минал повече от месец от тогава. Но Андрей беше загубил лъчезарната си самоувереност и не знаеше, дали е готов за промяна, каква точно промяна иска, ако изобщо иска нещо.

Стресна се, за кой ли път днес, от шумното изпуфтяване на вратите на стар и прашен автобус “Чавдар”. Автобусът потегли, а Андрей успя да зърне табелата.

“Айде, и последният за днес замина”, каза сякаш на себе си, но високо, барманът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слънчев лъч целуна устните му. Внезапно, но нежно, с гъделичкащата настойчивост на призванието си да оповести новия ден. Топлият му допир накара блажена гримаса да се изпише по лицето на Андрей. В съня си за кой ли път той преживяваше страстната целувка от ресторанта...

“Дойдох за обещаното”...
”Не се отмятам...”
“Някой идва!”...

Отвори рязко очи. Наложи се веднага да ги прикрие с ръка, защото сноп игриви лъчи в този миг нахлуха неумолимо през прозореца и се спуснаха към лицето му в подкрепа на първия си събрат.
Направи усилие, за да прогони и последния помен от неспокойния сън.
В миг се осъзна. “Къде съм?!”
Огледа се стреснато – напълно непозната стая, чуждо легло. “Какво става тук?!”

Опита да се надигне, но главата толкова му тежеше, че му се стори, че ако не я положи обратно на възглавката, тя ще се катурне от раменете му. “По дяволите!”, изруга тихичко. Почувства отвратителен вкус и сухота в устата си и мигом разбра на какво се дължи всичко това. Махмурлук. Обикновен, гаден махмурлук. Не му се беше случвало от първото му напиване насам (просто защото не пиеше), но много добре си спомняше симптомите...

Водка, пфу! – просветна му за бара, за широката стъклена чаша с отчупено парченце от ръба, която тъпият барман не пожела да смени, за противния алкохол-менте, за последния автобус... Неясни картини и спомени се блъскаха и преплитаха в безпомощния му, упоен мозък. Но колкото и да се опитваше да си спомни нещо повече, усилията му оставаха напразни, а от тях дори още повече го зацепваше главата...

И все някак трябва да е стигнал до тук, до тази къща (?), до тази стая, до това легло!, опитваше се да разсъждава. Някой го е довел? Не познаваше почти никого в селото, освен роднините си. Но това определено не е домът на леля му!

“Айде, и последният за днес замина...”, прозвуча в главата му някак далечно гласът на изрусения барман от снощи сред бръмченето на мотора на отдалечаващия се автобус. Спомни си, че макар и все още на трезва глава, не се притесни особено тогава, което учуди дори самия него. Не си падаше по непланирани начинания и авантюри. Но май му беше все едно, искаше само да погълне гадната отрова с миризма на спирт и да забрави за глупавите си грижи... Пък по някое време, като подейства алкохолът и му олекне, щеше да се върне отсреща в ресторанта и да помоли братовчедка си да пренощува у тях. Все някак щяха да го наместят, макар да не го бяха включвали в предварителните планове с преспиване, по негово желание, въпреки настояването й. По план, възнамеряваше да се прибере още същата вечер в София, ...Последното, което си спомняше всъщност беше смс-ът, който пусна до майка си: “Оstavam tuk.6te se vidim utre.Ne se trevoji, vsi4ko e nared. Tuk e mn.veselo”. Не че тя щеше да се разтревожи особено, ако не се прибере, нито за това къде е и с кого...

Не можеше повече да лежи така тъпо, размекнат и безпомощен. Отметна рязко завивките. Слънцето безсрамно пръсна пажовете си по красивото му, стегнато тяло, сякаш триумфирайки най-сетне с пълната си победа. Погледът на Андрей неволно се спря на традиционно твърдия му сутрин член, който блестеше гладък и кадифен под струята светлина. Гледката му хареса. Но не беше време за това, макар непознатата обстановка да му действаше още по-възбуждащо. При други обстоятелства, хм... Но сега имаше по-важна задача...

Изправи се бавно и все така надървен се огледа вече по-внимателно край себе си. Малка стая, приятно обзаведена с малко, ненатрапчиви мебели в меки, бежови цветове. Есенен пейзаж на стената, отново в галещи окото пастелни нюанси. Нямаше нищо, което да издава и показва къде е попаднал...

Но какво, по дяволите, правят дрехите му на стола, така грижливо наредени?! Не че не го правеше сам, ама не точно по този начин – имаше набито око за тези неща!...Внезапно го осени мисъл, която накара хладни тръпки да пропълзят по цялото му тяло...Ако някой друг е сгънал дрехите му,... боксерките... Срам и гняв го задушиха. Не беше свикнал да го виждат гол. Кой знае защо, адски се срамуваше. Асен, бившият му приятел, много му се смееше за това. И често му се караше, че крие божественото си тяло от погледите на другите. Така и не успя да го убеди да отидат заедно на нудистки плаж, въпреки увещанията на Асен, че няма от какво да се срамува, “напротив! Всички ще ти завиждат, защото имаш най-красивия пенис, който съм виждал.” “Ако се надървя пред всички ще умра от срам!”, отвръщаше разпалено Андрей и не щеше и да чуе...

Грабна дрехите си от стола и набързо ги нахлузи. Време беше да действа, тази неизвестност вече го подлудяваше. Завъртя се за последно отчаяно-безцелно из стаята и хвана дръжката на вратата...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Редактирано от pensif на 27.05.04 15:31.