Въпросът ми е съвсем сериозен. Имате ли съвети как се симулира социален живот в петък и събота вечер? И нямам предвид съвети от рода: Излез по заведенията пич, иди да потанцуваш, хвани си гадже и т.н. Говоря ви за начини за самозаблуда, буквално-за симулиране на социален живот. Да речем, че не съм фен на клубовете(особено тематичните, гей такивата), че поради ред причини не желая да си уреждам срещи, да ходя по кимизарници където не можеш да си поемеш глътка чист въздух, и че не съм "луд купонджия" по природа и характер. Но все пак понякога скучая невъобразимо много в петък и събота вечер и се старая за пред света и себе си да симулирам нещо наподобяващо социален живот. Мерси предварително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами скриваш се от всички, а в понеделник отиваш на работа с безкрайно уморен вид, прозяваш се цял ден и т.н.

....мноооого странно запитване,не го разбирам въобще.Или имаш,или нямаш нужда от соц лаиф.Пред кой трябва да се показваш,че уж имаш потребност от събираници и напиваници или там квот разбираш под излизане в петък вечер.Ако ти е приятно да си седиш вкъщи и да тропаш по клавиатурата в петък вечер,въобще да не ти пука и който не го разбира негов си проблем.Никви симулации.Дръж се естествено.Нема да сбъркаш.А когато скучаеш,то соц лайфа от вътре щи дойде,стига да има на кой да звъннеш да излезете.Да не се окаже в един момент ,че единствения ти приятел,който би споделил няква емоция с теб е големият плазмен екран




keep your friends close,and your enemies CLOSER...

Зависи в коя държава живееш!
Ако искаш да живееш един нормален живот,така да се каже,
то създай си семейство,и от там се зараждат емоцийте.
Семейство-какво значи?Да живееш с някого,да го обичаш,да мислиш ии
грижиш за него или нея.
И петък,събота и неделя ще ти са запълнени с емоций.
Аз така разбирам темата която представи.Прав ли съм,
или не съм те разбрал?

Eеееееей веднъж да сме на едно мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих казал, че няма нужда да го разбираш. Предполагам, а и се убедих, че само хора които имат подобени оплаквания на моите, знаят какво се опитвам да попитам. За останалите явно това е поредната безсмислица. Или имаш или нямаш нужда от социален живот, казваш ти(прости за фамилиарниченето, но тук май не е възприета практиката да си искаме позволение да минем от "Вие" на "ти"), но защо пък в един момент да имаш нужда а в друг не? В крайна сметка всеки има правото да си мисли и чувства каквото си иска, и това дали ще променя желанията и/или мнението си по даден въпрос 10 пъти за 1 минута ми се струва в реда на нещата. Не изпитвам нужда да се показвам пред някой потребностите си, тоест главното ми желание не е да демонстрирам на околните, че имам социален живот. Думичката "самозаблуда" е ключова тук. Седенето в къщи/клуба и тропането по клавиатурата не е нищо лошо естествено, нито пък е срамно. Но понякога, за пред себе си, пред самия теб, си казваш: Хей, уикенда беше безумно тъп и скучен, а социален живот въобще не мернах. Стремежа да си част от колектива(или стадото, кой както предпочита) е нещо което дори да не харесвам и в повечето случаи дори не изпитвам, понякога се проявява. Именно тогава ми се ще да прекарам петък и събота вечерта в симулиране на социален живот. Не изживявайки истински такъв, защото в повечето случаи нямам желание за това, а в симулиране исамозаблуда. Малко се чувствам както когато говоря за анимето с приятелите и познатите ми. Говоря, получвам кимане и "да, да", но в същото време знам, че все едно им обяснявам точно колко е водна водата или нещо напълно безинтересно и неразбираемо за тях. Не искам да кажа, че постинга ми е само за хората на някакво по-високо ниво или с нещо по-различни, но просто или знаеш или не за какво говоря. Предполагам, че ако не познаваш усещането да симулираш социален живот, все едно ти говоря на китайски(или друг език от който си нямаш понятие и не изпитваш необходимост да знаеш). Опитлачих са. Е, какво друго да кажа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хм, "симулиране на социален живот"...интересна формулировка...
Още по-странно изглежда да се даде за съвет за това...

Значи ако съм разбрал правилно от двата ти постинга досега, искаш да намериш начин да си изкараш понякога в петък и събота вечер по по-различен начин:

- без да стоиш вкъщи пред телевизора
- без компанията на купчината книги
- без да тракаш по клавиатурата
- без да ходиш по купони
- без да отидеш в шумни заведения(тип "дупка"), особено "тематични"
- без да си уговаряш срещи
- ...

И все пак да имаш "социален живот".

Хм, малко сложна задача... Но защо не?
Ми можеш например просто да излезеш и да се помотаеш сам (щом не искаш с някого) по по-оживените улици в центъра. Народът е с приповдигнато настроение - петък вечер. Хем си сред хора, хем не си с тях - симулираш. Можеш да си вземеш нещо за пиене и да поседнеш например на стълбите пред Съдебната (обществено място;-)). Слушаш си музика на дискмена, пийваш си, гледаш народа наоколо как се събира на групички, по двойки и т.н., наблюдаваш си някого, нещо, даваш воля на въображението си, представяш си разни работи за него... и т.н. Особено в топла пролетна вечер може и да не е лошо. Нито си заврян в заведение, нито си затворен сред до болка познатите домашни стени, нито ти досажда някой, нито някой ще ти се зачуди кво правиш там. Ми все едно си чакаш. Пък току-виж се намерила и компания, която да не ти е досадно-неприятна;-).
И така докато ти омръзне. Ако не си се депресирал нещо след тая симулация, като се прибереш най-малкото ще си си направил една приятна вечерна разходка (не пропускайки да поблееш на спокойствие по витрините на някои готини магазини).
Е, тва тука дето го разправям не става за всеки петък-събота вечер, ама пък е вариант все пак... Като за "самозаблуда", струва ми се, че може да мине

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Мне знам... Аз обикновено в такива моменти търся приятели... Не е задължително да е цяла тълпа, може да е и само един даже... И като се обадя, нещата се наместват от само себе си. Може просто да се съберем да гледаме филм, или просто да поговорим малко... Или да се поразходим... Дали само двама или с още някой... Или с цяла тълпа ;-) ... Понякога дори просто гласът по телефона е достатъчен, за да се промени нещо ключово в настроението... Или дори SMSче :-)

Не знам... Във всеки случай не мисля, че необходимостта от допир до друго съзнание, поглед, сумивка или усещане могат толкова лесно да се фраснат в изтърканата графа "социален живот"...

Понякога просто си представям напосоки как бих се чувствал ако се видя с този или се чуя с онзи... вероятно така избирам кого да потърся :-)

Разбира се, не твърдя че човек търси приятелите си само в таквиа случаи...

Май като цяло излиза, че искам да кажа, че вместо да играеш на театър и да самозалъгваш по някакъв начин глада си за социума, просто се обади на приятел :-)

Нямам съвет, имам пожелание.

Свиквай: даже ако не останеш завинаги в гей-гетото, то ще остане в теб завинаги.

Още повече, че като минават годините, ще става все по-зле...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aпpил на 20.04.04 23:21.

Кво значи "Гей-гето"?