Нарцисизъм / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

ВНИМАНИЕ! Текстът е дълъг(не, че не си личи). Нарочно имената на учените са си на английски, в случай, че някой прояви интерес и реши да се поразрови в нета. Пускам това, защото смятам, че е удачна изходна позиция за разсъждения по отношение на държанието на гейовете. Имам още какво да кажа и смятам да го кажа. Очаквайте постинг за поведението и типажите при 17 годишните до края на седмицата. Това е. Приятно четене.

“Аз съм прав-ти грешиш.”.

Ако всяка ера си има своите личностни разстройства – хистерията във Фройдова Виена, пристрастеността през осемдесетте, депресията през деветдесетте, то изглежда сега е ерата на нарцисизма.

Според DSM-IV, енциклопедията на душевните болести която терапевтите използват за да диагностицират пациентите, човек страдащ от нарцисизъм се чувства специален, високомерен, и винаги в правото си; липсва му съпричастност; зает с фантазии за собствения си успех; и експлоатира хората. Което всъщност описва всичките ми познати.

“Проблемът е, че това е значима част от личността на всеки един от нас,” казва John G. Gunderson, M.D., шеф на клиниката за личностни разстройства към McLean Hospital в Belmont, Massachusetts, и професор в Харвард. “Така че границите са прекалено мъгляви.”

Тъй като синдромът е наречен на името на Нарцис, младият грък, който гледал отражението си във водата влюбено толкова дълго, че накрая излинял и умрял, повечето хора приемат, че “нарцисизъм” означава прекомерна любов към самия себе си. А това не е така. Хората са нарцистични, защото не обичат себе си достатъчно.”В основата си това е въпрос на уязвимост,” казва Gunderson. “Самоуважението на нарцисиста е толкова крехко, и може лесно да бъде разклатено, ето защо те се разстройват толкова.”

Съществуват тежки случаи, в които гневът може да се превърне в насилие. Ето защо общността на психолозите обръща по-голямо внимание на нарцисизма в наши дни. В по-леките случаи, нарцисизмът може да създаде защитен сарказъм или цинизъм, който пасва на младостта, но който с годините лесно се превръща в хапливост и огорчение.

Един от симптомите на нарцисизма е “случайното” споменаване на трети лица, вмъкването на имена в изразяването(устно или писмено).

Според Sandy Hotchkiss, L.C.S.W., калифорнийски терапевтка и автор на наскоро публикуваната книга: Защо винаги става въпрос за вас? Как да спасите себе си от нарцисистите във вашия живот(Why Is It Always About You? Saving Yourself from the Narcissists in Your Life), нарцисистите развиват извънредно критични позиции, за да защитят себе си от неудобните чувства, като например несигурност. Звучи смислено, нали? Hotchkiss дава пример: две жени виждат модел – едната жена гледа с уважение, казвайки “Тя е красива. Аз съм различна. Но това не значи, че не изглеждам добре по мой си начин.” От друга страна ,жената страдаща от нарцисизъм се чувства застрашена и намира “кусури” които никой друг не би си направил труда да търси. “Виж колко е кльощава” би казала тя за Кейт Мос. Или “Виж какъв задник, като манастирска трапеза” по отношение на Дженифър Лопес.

“Истинското самоуважение идва от самия теб, от вярата в собствените способности,” обяснява Hotchkiss, “ но нарцисистите градят своето на гърба на другите. В случая, жената се чувства по-уверена и по-красива след като е намерила негативното, според нея, в модела.”

“Не се притеснявам за този който заявява: Аз съм нарцисист” споделя Hotchkiss. “Този човек знае слабостите си и не се колебае да назове проблема си. Притеснява ме онзи който казва: О, всичките ми приятели и познати са нарцисисти, но не и аз.” Всъщност нарцисистите рядко стигат до терапия поради тази причина(нарцисизма). В тяхното съзнание светът е объркан. Не те.

Колкото и да е странно има нещо магнетично в хората, които търсят и изваждат на показ всеки недостатък на другите. Както казала веднъж Алис Рузвелт(Alice Roosevelt): Ако не можеш да кажеш нищо хубаво за хората тук, седни до мен. Когато реалността е малко еднообразна и скучна, няма нищо по-приятно от компанията на нарцисиста.

Някои нарцисисти се оттеглят от света, за да се предпазят от емоционално нараняване и от превратностите на живота, но много други правят точно обратното. За да получат възхищението за което жадуват, те работят неуморно с всички сили, за да успеят. Те се нуждаят от “светлината на прожекторите”. Модели, политици, музиканти, актьори и др., примерите са навсякъде.

Преди няколко години, двама психолози шокираха своето обкръжение като публикуваха изследване показващо, че позитивните илюзии за собствената личност, всъщност са ползотворни. Заключение, до което повечето от нас стигат интуитивно: Ако мислиш/вярваш, че си добър в нещо, това ще ти помогне да бъдеш добър в същото това нещо. Всички ние познаваме обикновени хора, които убедени в собствените си качества, успяват да убедят и нас, но психолозите, чието съществуване, така да се каже, е изградено върху идеята, че самоосъзнаването е винаги по-добро от самозаблудата, бяха ужасени. Въпреки това, наскоро Richard W. Robins, Ph.D., доцент в University of California, Davis, публикува резултатите от две изследвания които поставят тези открития под въпрос.

В своето изследване Robins проследява “самопреценяващите” – хора които оценяват себе си по-високо отколкото другите оценяват тях, по време на следването им в колеж. Първоначално той открил, че “точните” – хора чиито самооценки са огледални на чуждите оценки по техен адрес, са привлечени от “самопреценяващите”, определяйки ги като “забавни, интересни, уверени”. На седмата среща обаче, на “точните” им е дошло до гуша от “самопреценяващите”, и ги определят като високомерни, дразнещи, враждебни и като цяло – нарцистични. С времето Robins установил, че “самопреценяващите” никога не променяли самооценката си, но пък вероятността да отпаднат при следването или да се откажат от него при тях е по-висока, което го навело на заключението, че може би има краткотрайни ползи от нарцисизма, но това не е опция за начин на живот. В крайна сметка, Нарцис бил осъден да се взира в себе си не като награда, а като наказание, че отхвърлил любовта на нимфата Ехо.

Повечето експерти смятат, че корените на нарцисизма се крият в ранното детство, когато ние почваме да осъзнаваме идеята, че сме едно отделно от родителя, който полага основните грижи за нас. Проявява се естествен и здравословен нарцисизъм. Ако родителят не намали тази грандиозност по отношение на самите нас, тя расте необуздано, но ако родителят стане прекалено неодобрителен, прекалено осъдителен, ние почваме да изпитваме неприятното унижение от срам, емоция която е много трудна за преодоляване в такава ранна възраст. В този момент, добрият родител утешава детето, научавайки го, че срамът, макар и болезнен, е нормална емоция, критичен урок в развитието на всяко човешко същество.

Фройд отписал нарцисизма като неподдаващ се на терапия, и до петдесетте години това било общоприето твърдение. Повечето терапевти днес са малко по-оптимистично настроени, но те все още са на мнение, че нарцисизмът е едно от най-трудните за лечение личностни разстройства. Миналата година екип от учени, с ръководител професор от University of Tennessee, проведе първото по рода си изследване, използвайки новоформирани психологически техники, за да измерят разликите между нарцисистите и цялостното население. Измервайки сърдечния ритъм и реакцията на кожата по време на експерименти, целящи да раздразнят участниците, се установили значими разлики в начина по който нарцисистите реагират на стрес. За повечето хора, очакването на неприятно явление, рефлектира в повишени сърдечен ритъм и електрикоимпулсни реакции на кожата, но нарцисистите показват по-ниски стойности при същите експерименти. Хипотезата на екипа е, че нарцисистите може би просто чувстват нещата в по-малка степен в сравнение с нас, което би обяснило защо са толкова трудно съпричастни с другите и се нуждаят от повече стимули за да почувстват каквото и да било, или защо изпитват такова силно желание да работят така усърдно.