Целувай ме дълго!
Целувай ме мълком!

Додето усетим, че има в живота чудесен
невесела есен и мрачна, и тягостна зима.
Додето пресъхне дъхът ми, додето усетим.
Дълбоко в сърцето, че с тази любов сме безсмъртни.

Целувай ме дълго!
Целувай ме мълком!
Пред целия свят ме целувай!
Пред този свят, който е свикнал в живота
да лъже и да се преструва.

И може би някой ден всички,
от тебе и мене с любов заразени,
завинаги ще се обичат.

Целувай ме дълго!
Целувай ме мълком!



(Ас. Гаргов, Н. Захариева, Р. Спиров)

Морето се плиска в нозете на мрака
луната- увяхнало жълто око
люби се черната нощ с тишината
гледам морето...мъртво е то
Мъртво в душите
мъртво в сърцата
морето на чувствата нямо е пак
над всичко туй призрачно свети луната
и разсеива гъстия мрак................................

Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!

Да беше камък, щеше да се пръсне.
Да беше огън,щеше да изтлее.
Вода да бе,в порой да се излее.
А ти мълчиш.Годините те блъскат.
Не се смири.Кръстосва шпага с кого ли не.С какви ли болки не боля?
Приемано.Отблъсквано.В успехи и беда.
На колко рани бронята те стяга.
С неравни крачки ти вървя-задъхано,горещо и сурово,
трептящо,страстно и готово
за нови срещи,за раздели и борба.
И още вярваш във приятелство,любов,
във преданост и в сигорност и вярност?

Стрели,насочвани към крехката ти нежност,
след всеки порив твой и зов.
Какво очакваш и каква ще избереш?
Сърце самотен гладиатор!
Ще трябва да се бориш или да умреш.

не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.

СМИРИ, душа, размирната си скръб

и повери на есента безбрежна

въздишките на твойта песен нежна,

утехата на твоя спомен скъп!



Градът е глух за нашите мечти,

градът не ще приеме любовта ни

и нейний странен кораб ще потъне,

преди едно сърце да освети.



Чуй, спуща се по своя друм нощта;

сред мрака на заспалите простори

тя звездната си книга ще разтвори

от теменужний праг на вечността.


Николай Лилиев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Midnight, not a sound on the pavement
Has the moon lost her memory?
She is smiling alone
In the lamplight, the withered leaves collect at my feet,
and the wind begins to moan.

Полунощ, нито звук по паважа
Нима луната е изгубила спомените си?
Тя се усмихва самичка
В светлината на лампите овехналите листа се трупат по краката ми
и вятърът започва да стене.


А. Л. Уебър (от 'Котки')

http://free.techno-link.com/mp3sound/Andrew%20Lloyd%20Webber/Love%20Songs/10%20-%20Memory.mp3

Peace, Love & Understanding!

(prodylzhenie ot mqstoto, kydeto Gnomeo sprq...)

спомени, най-самотни под лунния блясък.
и сега мога да се усмихвам на отминалите дни,
когато беше тъй прекрасно,
когато знаех какво е щастие...
нека спомените оживеят.
всеки лъч от уличните лампи
трепти като предупреждение,
някой промърморва и улицата потръпва --
скоро ще настъпи утро,
светлината на деня!

трябва, трябва да дочакам изгрева,
да изградя живота си наново,
не бива да се отказвам...
та нали когато зората придойде,
сегашната нощ също ще се превърне в спомен...
и ще започне нов ден,
пламнал от мъглата на миналото,
избуял от студения въздух на утрото,
ето, лампата гасне, и тази нощ отмина,
нов ден, нов ден изгрява.

доскосни ме.
толкова лесно е да ме оставиш
съвсем сама със спомените
за слънчеви дни
докоснеш ли ме, ще познаеш какво е щастие
ето виж, започва съвсем нов ден...

Редактирано от Hopтттчe на 16.02.04 20:54.

Хммм.
Интересен превод. Твой ли е?

Светът е пълен, пълен с обиди.
С много студ и с много вятър.
От този свят, от този свят сега си ида.
Замръзнала, замръзнала ми е душата.

Дори дъхът, дори дъхът ми е замръзнал.
Сърцето - птичка, птичка наранима.
Замръзнали, замръзнали и смях и сълзи.
Стопли ме, стопли ме, мили, приюти ме.

Натрупай много, натрупай много съчки.
Не стигнат ли, сложи сърцата,
ще трябва луд, ще трябва луд огромен огън,
да изгорим, да изгорим студенината.


(Д.Дамянов, Ас.Гаргов)




Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Аз бях наранен и износен
Не можех да кажа какво чувствам
Аз бях неразпознаваем от самия себе си
Видях отражението си в един прозорец
Не познавах собственото си лице
О братко, нима ще ме оставиш да изсъхна
по улиците на Филаделфия

Вървях по алеята
докато краката ми се вкамениха
Чух гласовете на приятели
избледняващи и изчезващи
В нощта можех да чуя кръвта във вените си
черна и шепнеща
като дъжда
по улиците на Филаделфия

Няма ангел който да ме посрещне
Тук сме само ти и аз, приятелю
Дрехите вече не ми стават
Извървях хиляда мили
само за да сваля кожата си

Нощта е вече тук
Аз лежа буден
Чувствам как бавно изчезвам
Затова дари ме, братко, с твойта неверна целувка
или ще се оставим един друг така сами
по улиците на Филаделфия


"Улиците на Филаделфия" (от "Филаделфия")
- Оскар за Най-добра оригинална песен '93

Peace, Love & Understanding!

ти отмина... ти отмина... ти отмина...
сякаш дъжд... сякаш сняг... сякаш сън...
сякаш пролет... и есен... и зима...
твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа... синя...

непрежалена тъжна шега --
като яребица -- се заобажда
и една ароматна тъга
почна лекичко... да те възражда

аз се спрях... аз се спрях и затворих очи...
вероятно -- да те преживея...
а душата виновно... виновно мълчи...
само сянката мина през нея.

само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука --
ах каква синева... синева... синева...
сме оставили някога тука...

павел матев

Редактирано от Hopтттчe на 19.02.04 11:18.