Re: История първа.За тези на които им се чете. / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Тази сутрин се събудих, толкова отпочинал както никога преди. Сякаш бях спал 3 дни нон стоп. По всичко личеше, че това ще е един хубав ден, в който поне за миг щях да забравя неприятностите и щях да поразпусна от сивото ежедневие, което ме сапътстваше напоследък. Отдавна чаках този ден и даже бях подредил нещата, които трябваше да свърша по часове...
Пушейки цигарата на балкона, гледах щастливите лица на хората разхождащи се по улицата и чак на мен отвътре ми ставаше едно такова хубаво, топло и приятно. Не, днес нямаше да пропилея този ден в рутинно изпълняване на задачи, за които не съм имал време преди това, днес ще се забавлявам. Ще излезна да се поразходя, ще отида на плаж, след това ще мина през работа да си взема аванса и ще отида да изпия по едно в новия клуб, който отвориха наскоро. Целият град ще е там, а може би и К ще е там...
Загасям фаса, обличам се набързо и не усещам кога вече се разхождам по алеите на морската. Все за него си мисля.

От както дойде на работа при нас не ми излиза от главата. Той е перфектният мъж-всичко за което някога съм си мечтал. Всички на работа го харесваха и как няма, беше красавец и се държеше прекрасно с всички, освен с мен. в началото постоянно ми с подиграваше за дребни неща, често ми е правил номера и така ме излагаше пред колегите...Но аз му прощавах, та той е толкова красив...
Преди две седмици изчезна за 3 дни от работа и всички се чедуха какво е станало. Върна се но не беше същият. Беше унил, вече не се закачаше с мен. Даже май въобще не ми обръщаше внимание, макар че аз правих опити да ме забележи, че продължавам да съществувам, като нарочно му досаждах. Е наруга ме а аз смирен излязох от кабинета му и с наведена глава се запътих към моя.
Беше края на работния ден и се запътвах смазан към асансьора. Когато вратите се отвориха вътре беше той. Сам самичък. Много се притесних. Не вървеше да не се кача, щеше да ем помисли за е*аси и глупака и щеше да усети, че се притеснявам. Стиснах зъби и влязох до него. Имах чувството, че този десет етажен ад ще трае с хилядолетия. Помъчих се да си мисля за по приатни неща, като например как би изглеждала една нощ с него в моето легло. Ах... Изведнъж усетих ръката му на рамото си. Обърнах се притеснен, а той със спокоен поглед ме изгледа и се усмихна леко. Извини мис е за миналия път когато ми се развика.Вратите се отвориха и всеки потегли към дома си.
В следващите няколко дни той се държеше прекалено добре а мен, даже правеше опити да ме заприказва, което колегите ни веднага забелязаха и звеха да обсъждат. Това беше наитина необичайно за него, а аз бях уплашен.

Стигнах до любимото ми място на плажа.Често ходех там защото ми харесваше и се зареждах с позитивна енергия. Бяха минали едва 15 минути, а всякаш бяха минали 2 часа. Нещо слънцето ме дразнеше, въртях се като пумпал на хавлията и все не можех да си намеря място. Вътрешно нещо се притеснявах, въпреки че не беше свързано с обичайните ядове, даже не знаех за какво. Явно днес не ми беше ден за плаж.

На работа кипеше обичайната пара-забързани и нервни хора, обикаляха наляво надясно влизаха от кабинет на кабинет... Гледах възможно най-бързо да изчезна, за да не ме хванат за нещо. Доволен че съм си взел аванса излизах от кабинета на касиерката и се устремявах към асансьора. Разминавах се с колегите без да им обръщам много много внимание и бързах по коридора. В далечината видях едно много познато лице което ми направи лека усмивка, на която аз отвърнах с леко кимване, без да обърна внимание. В кабината едва усетих че това е К и ме беше яд как може така да го подмина, постъпих тъпо. Абе и да му се бях обадил пак щеше да е тъпо така че това беше най-доброто в случая...

Събудих се към 9. Хапнах, облякох се и тръгнах към клуба. Прецених че никой от номерата в телефона ми не е подходящ за избор за компания за тази вечер и излязох сам. поне щах да се напия като свиня и това щеше да е завършека на почивния ден.
Наливах се с второто малко когато го забелязах в средата на дансинга. Изглежда ме беше изпреварил, беше откраднал моя план за "приятно прекарване на вечерта" и беше се натряскал до козирката. В този момент ми изглеждаше толкова жалък и немощен. Едвам се носеше от краката си, които се движиха в пълен асинхрон. На няколко пъти падаше. Аз доволно гледах отстрани и се радвах злобно отпивайки.... всъшност вече ми се губеше кое по ред питие. кефих се защото през главата ми минаваха моментите когато ме унижаваше пред всички. колко жалък и самотен беше в този момент, хората го изпутаха от дансинга, а короната на вечерта беше когато бутна едно момиче и изяде бич от приятелят и... Не, не можех повече да гледам. наистина беше гадно. Хванах го под ръка и го изведох от дискотеката. Така и не успях да намеря нещшата му по описанието където той ми даде.Без портомоне, без документи, без ключове...заникъде не беше. Навън повърна върху мен и това ме размя, макар че ми стана гадно. Щях да го заведа в къщи а на сутринта щях да му мисля.
Настнаних го на дивана в хола и грижовно го завих. Стоях известно време и го гледах. Накрая и на мен ми се доспа, вече нямах сили и се запътих към спалнята. Сгромолясах се в/у леглото и заспах почти моментално.

Сутрин като всяка друга.Часовникът вряка, а навънка се чуват звуците на падащите капки-гадно време, гаден работен ден, боли ме глава и въобще не ми се ходи на работа. Отмествам чуждата ръка която ме беше прегърнала и... Какво по дяволитебеше това?За миг изтръпнах и се обърнах с ококорени очи. Даа това беше ръката на К. Замръзнах. Главата ми се напълни с кръв и мозакът ми започна да работи на пълни обороти. През кратуната ми прелитаха сложни въпроси от рода на ама как е възможно, та той е 100%-тов мъжкар, та нали си има приятелка,той който явно злословеше срещу гейовете и плюеше наляво надясно...
Ръката ми посиня да се щипя, от проверки дали сънувам. Станах облякох се и се обадих в службата, че днес няма да мога да отида на работа.Излъгах с някакъв здравослоен проблем. За миг се засмях с цял глас. Причината? Бяхме хвърлили неизползвания, но отворен презерватив на шкафчето на телефона. Отново се вцепених-щях да го събудя, а освен това пред мен беше доказателството, че снощи нещо е ставало...Той се събуди.

Тъп гаден скучен работен ден-ден като ден. С нетърпение чаках да свърши края на работното време. Бяха минали 4 месеца от онази вечер. К започна пак да се ебава с мен, а аз стисках зъби. Всичко беше както преди...Не ми пукаше, отново му прощавах, макар че беше станал по заядлив и злобен.

Телефона звъни.Глупусти сънувам.телефона продължава да звъни.Мамка му не сънувам.Кой ще е по това време? часът е 2 и 18 след полунощ. Докато стана, слушалката спира да пищи. Притеснявам се.Може нещо кофти да се е случило-по това време се звъни само в спешни случаи или просто някой се бъзика...Оф не мога да заспя.Въртя се и гледам снежинките, падащи отвън. Край. Това беше, сега няма цяла вече да заспя. гризе ме любопитсвоо кой беше. Телефона отново звъни. Този път скачам и притеснено вдигам:
-Ало?
Тишина.
-Ало?
Отново тишина.
-Ей не се ебавай!Ако имаш да ми казваш нещо ми го казвай, ако не ме остави да спя!
-Хахахаха. Да наистина имам да ти кажа нещо-господи, този глас ми е познат и настръхвам.
-К чашата преля.За последен път те преупреждавам да престанеш!Какво толкова съм ти направил?
-Всъшност имам да ти кажа нещо!-гласът му прозвува страшно сериозно.
-Еми слушам-въздъхнахвам дълбоко и изострям уши-слушам, хайде че ми се спи.
-Правих си изследване, серопозитивен съм, не се шегувам и след малко ще дойда до вас. Изгаря ме от вътре, трябваше да ти го кажа, съжалявам!
-Глупости-изричам машниално.
-След малко тръгвам към вас.
-Чакай, как така?Ало!Ало!!!
Тъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъът.

Soundtrack: Filur - Fallin'.mp3

Всяка прилика е случайна.Извинявам се за правописните грешки