http://www.geocities.com/cordiler33/ese.htm
Малко е дълго за да го постна тук.
С повечето от нещата казани там съм напълно съгласен, а има и интересни и любопитни факти, които си струва да се прочетат.

Ето ви все пак заключението на есето:
"Живеейки на ръба на "опозоряването за цял живот" поради клеймото, което жестокото общество не престава да дебне, за да намери сгоден случай да му го "лепне на челото", хомосексуалистът няма как да не се овладее от порива към "пълната (истинската) свобода", която е готова да скъса връзките си с всичко инертно и консервативно - за да извоюва правото си на щастие, на живот и на любов. Ясно е, че тази свобода се настанява в сърцата им поради изключителността на екзистенциалната ситуация, в която тяхното малцинство всекидневно пребивава - и чиито рискове така непреодолимо дебнат на всяка крачка. Ето защо смятам, че на тази основа към хомосексуалистите като тенденция принадлежат обикновено личности с несъмнено превъзходство, тук личностният момент необходимо произтича от дълбоката потребност да утвърдиш и извоюваш своята свобода (свободата, без която животът не си струва усилието да се живее!), свободата, която единствена може да гарантира човешкото право на удовлетворение и щастие в една такава жизнено важна сфера каквато е тази на нашата сексуалност. Там, където е покълнала свободата, неизбежно се появяват и нейните плодове: силната личност, духовното превъзходство, жизнеустойчивостта, енергичността, смелостта да приемеш предизвикателствата и рисковете на свободното съществуване, оня дух на авантюризъм, без който "оесняфяването" е гарантирано, а провалът на живота ни именно като живот, е неизбежен. Ако свободата е безпокойство, и тъй като хомосексуалистите имат съществуване, което преизобилства тъкмо на… безпокойства, то значи за тях свободата не е лукс или раскош, а първа жизнена потребност и даже прокоба на живота им. Така ми се струва че може да се обясни защо хомосексуалисти са били личности от ранга например на Платон, Шекспир, Байрон, Пруст, Фройд, О.Уайлд и мнозина други, а също и безспорният факт за това че хомосексуалността е така разпространена сред представителите на "интелектуалния елит" на обществото. ".

Редактирано от Sam на 11.06.03 14:10.

Само на мен ми се е видяло интересно явно.
Което ме навежда на идея: теми, по които няма нито едно мнение повече от определен период от време да бъдат пращани в небитието от модератора!

Що съм толкова хубав бееее!

Непредизвикващи отговор мнения и без това потъват от самосебе си, не е работа на модератора :-)))

Иначе линкът е безпспорно интересен (поне за мен). Това май е било сайт на Елия, но от главната страница няма как да се стигне до съдържанието...

Статията е интересна, но дай малко време за реакция. Аз бих се опитал да направя смислен коментар, когато времето ми позволи.

Et in Arcadia Tito!

Интересно, но като първи отговор:

Хомосексуализмът не е отговор на обществен натиск или консерватизм. Хомосексуализмът е главно биологично явление. Като такова то не е присъщо само на прогресивни, либерални или интелектуални личности. Хомосексуализмът е навсякъде. От друга страна сред хомосексуалистите, които са решили да не се крият, има повече прогресивни, либерални и интелектуални личности. Противоположното също не е изключено обаче. Андрю Съливан (американец. Списва за "The Advocate" i "New York Times") е име, което ми идва наум.

Според мен изброяването на известни хомосексуалисти си е просто гъделичкане на самочувствието. От една страна показва как хомосексуализмът е даденост, която съществува от веки веков; това не е просто болест на морала. Ето Платон, Байрон, и пр. (друг е въпросът колко морални са били те) Но колко хетересексуални известни личности можем да изброим. Известните личности не са представителна извадка от която да съдим. Често далеч по-интересно е да се види как се справят с ежедневието си обикновените хора, тези, за които нищо не сме чували преди.

Айде още един постинг за да видите за какво става въпрос:
Поразрових се в специалната литература и открих поразителни неща, които тук искам да споделя. Те трябва да ни накарат да се замислим, ако искаме да разберем всичко не в неговата "куриозна", а в същностната му страна. Ето за какво става дума…Ще тръгна от началото на европейската култура, а именно от древна Гърция. Знаем ли как тогава са се отнасяли към… хомосексуализма и към хомосексуалистите, към тогавашните "обратни"? Почти никой днес не знае това, а и вероятно мнозина не искат и да знаят; точно затова то трябва да им се каже. Из цяла тогавашна Гърция, и особено в Атина, Спарта и особено, да речем, в Тива или в Крит, на "хомосексуализма" се е гледало като на нещо съвсем естествено и "в реда на нещата", никой почти не се е дразнел от това, че "има и такива". Как е било възможно това, та нали те са били толкова "по-изостанали" от нас, днешните "цивилизовани… варвари"?! В Спарта, и също така в Крит, даже е имало обичай всяко момче на определена възраст, да речем в периода на най-решаващите му години (от 12-13 до към 18-20), да бъде давано на възрастен, зрял, "истински" мъж за най-пълноценно "обучение" във всички тайнства на живота. Те били наричани "любовници", и родителите сами се грижели да осигурят такъв един "любовник" на детето си, който лека полека го въвеждал не просто в тайните на живота, но и в тези на любовта като негова сърцевина. Явно те са "правили и секс", както бихме се изразили днес, макар че едва ли това е най-важното: "любовникът" въвеждал "любимото си момче" и в тънкостите на военното изкуство, практическите дела на живота от най-различен характер, дори изглежда му давал и най-необходимите знания, почерпани от опита - и които то едва ли би могло да открие само на своите години. Когато брадата на младия човек станела съвсем "истинска" и мъжествена, "му разрешавали" да живее както той сам иска, но преди това бил изцяло "подчинен" и "зависим" от своя любовен партньор; даже последният бил наказван при военните неуспехи на своя възпитаник…Как е възможно всичко това? Нима то не е такава "извратеност", от която е съвсем нормално по бузите ни да избият червените петна на нескриваното възмущение? Спартанците не са правили обаче всичко това просто "ей-така" или защото "нещо не е било наред" с тяхната сексуалност (такова "обяснение" най-напред се появява в учените ни глави!); всички тези обичаи са имали огромен за тях, но непостижим от нас самите смисъл. Какъв е бил този смисъл? По някакви свои и неизвестни на нас "съображения" древните спартанци може би не без основание смятали, че при своята "любовно-образователна система" младият човек успява да придобие по естествен път своята мъжественост, живейки със своя по-зрял "възпитател". Смятало се е (пак може би не без основание!), че ако жени възпитават младежите, то няма как това да не окаже вредно въздействие върху върху тяхната още не родила се мъжественост, тоест един вид да ги направи "женствени", варварски зависими от "женското", или, както днес бихме казали, "феминизирани", а значи и не-мъжествени (макар че "мъжкото" не може да е "едно и също", то би трябвало да има раз-личностни особености, следователно то търпи вариации в определени граници, а и "феминираността" на някои мъже по своему е… интересна, обогатява човешкото, такива индивиди по свой начин са симпатични и заслужават да бъдат уважавани и дори… обичани!). Мъжът трябва да бъде мъж, а значи и мъжествен, а това може да стане според тях само ако мъж влияе на юношата в нелекия път на формиране на неговата мъжественост. Знаем, че през тези години на "пубертета" и на "половото съзряване" едва ли има нещо по-значимо за юношата от секса и сексуалните преживявания, но според древните спартанци сексуалността на бъдещия мъж трябва да придобие ясната си форма само в общуването пак със мъж, който вече е показал че е достатъчно мъжествен (знаем, че дори родителите на момчето се грижели за това да му намерят достоен "любовник"!). След като поне 6-7 години младежът живеел непрекъснато със своя любовник, в това число и в… леглото, то след достигане на пълнолетие той получавал своята свобода и оттук нататък според своите "предпочитания" или "наклонности" сам избирал своя бъдещ сексуален живот: с мъж или с жена да живее нататък решавал единствено той и то най-свободно! Вероятно спартанското "сексуално образование" не е довело до епидемия на… хомосексуализъм, защото, доколкото ми е известно, Спарта не е загинала от рязък спад на раждаемостта, при това, сигурен съм в това, и тогавашните мъже не са умеели… да раждат. В Тива стигнали в "безсрамието" си дотам, че създали една армия от… влюбени един в друг бойци (армия от хомосексуалисти, какъв ужас според днешните ни разбирания!), която, според наличните данни, се оказала непобедима: защото никоя армия не могла да победи мъжете, които рамо до рамо защищавали не просто себе си, а ония, които силно обичат, именно любовниците си (а те били… "не-жени", защото също се сражавали мъжествено и смело за своите любими!).

Що съм толкова хубав бееее!

Прочетох първата и малко от втората част на есето. Не казва нещо ново и оригинално, но не е лошо да има подобни неща на български, предполагам. Втората половина на първата част на практика преразказва части от диалога "The Symposium" (мисля, че е "Пир" на български) на Платон. Аз не съм много сигурен доколко можем да отъждествяваме мъжката любов в Елинистичния свят с хомосексуалните връзки, за които мечтаем или изграждаме днес. С други думи, не съм сигурен, доколко има някакъв смисъл във въпроса: В Древна Гърция е било ОК двама мъже да се обичат, защо сега не е? Дано някой ден да имам време да прочета повече за мъжката любов в Древна Гърция (ако нещо е запазено), защото Платон само не е достатъчен за изграждане на точна представа. Той и за Атлантида има едно известно писание, и хората все се мъчат да я открият, но безуспешно...

Втората част на есето ми се стори объркани мисли на един безполов психолог... Не знам как да я коментирам точно. Засяга проблеми, които мен не ме вълнуват точно сега и може би затова я намерих малко трудна за четене. Но това, което написах в началото на тоя постинг важи.

Et in Arcadia alto!

Редактирано от jaytee на 14.06.03 23:50.

Донякъде е доста сексистко това отношение към хомосексуализма. Да не говорим, че и с поставянето на акцента върху платоничната обмяна на идеи, е и хомофобско донякъде.

Има доста голяма доза сексизъм наистина, по отношение на жените. Кво да се прави, такива са си били древните гърци...
Колкото до поставянето на акцента върху платоничната обмяна на идеи, което било хомофобско тук мненията ни се разминават Бояне.
Написаното аз възприемам така: истинска любов може да съществува само между мъже, при любовта между мъжете (при това далеч не само платоническа, така както се схваща понятието платоническа любов в наше време) се раждат гениалните идеи и идеите въобще, които движат света напред и заради създаването на които си струва един истински мъж да живее.
Съвсем отделен е въпросът доколко аз съм съгласен с идеите на Платон :).

Що съм толкова хубав бееее!

Ами в диалога "Федър", любовта м/у мъжете беше противопоставена на любовта м/у мъж и жена. Втората беше плътска, водеща до ексцесии, лудост (маниа). Първата е чисто духовна и уравновесена.
К'во мъж не може да ме накара да лудея?
Самото есе на психолога намеква за подобни неща.