Мисля че те разбирам. Имаш връзка, тя в общи линии не е лоша или нещо такова, но не можеш да имаш това ниво на близост което искаш. Или може би не съм разбрал?
А най-общо казано за тебе идеалния партньор какъв трябва да бъде - да прилича на тебе, или да е различен?

Да, точно така се чувствам -- връзка не само в общи линии не е лоша. В много отношения тя е по-добра от предишните ми връзки. Имам му голямо доверие, че ще реагира по добър начин в критична ситуация. Че няма да се "счупи" или да избяга в критичен момент; че ще търси градивно решение на проблем, стига да приеме проблема за сериозен...

Тука стигаме постепенно и до другото -- важно ли е да прилича на мене или не... Сякаш не това е въпросът. Какво имам предвид?

Положителните черти дето ги казах по-горе, те могат да се опишат с израза "живост, гъвкавост" -- той очевидно мисли, пречупва нещата през себе си, загрижен е, внимателен е. Но докъде се простира това? Има много неща, за които той си има изградена представа, често взета наготово (!!!) отнякъде. Тези неща са като застинали участъци в неговата "живост". Някои от тях са "мъртви" петна: неща до които той не се е докосвал. До които не иска да си даде труда да ги докосне. Може да са излишни, да, но може да са ключови? Може да са важни? Той не достига до този въпрос. Там има капак, който той не вижда защо трябва да повдига. Когато му покажа нещо, което е ново за него, често се случва да реагира така, сякаш там няма нищо. "И какво? За какво ми го показваш?". Понякога е ужасно трудно да обясниш ужасно прости неща.

Аз не искам той да го види по същия начин. Дори напротив -- много по-интересно ще ми е ако го види от друг ъгъл, ако ми открие нова за мен гледна точка. Иска ми се да погледне в нещото, да потърси какво вижда в него, да го изрази... Иска ми се живостта му да достига и до там.

Затуй ми се струва че не държа да е на моето мнение, не държа да възприема нещата по същия начин --тогава сигурно би ми било доста скучно... Но не ми се иска да виждам празен поглед. В такива моменти все едно казваш нещо, за което очакваш живо ехо, а остава само празна тишина...

В тоя смисъл не държа да прилича на мен в мненията си. Е, разбира, сигурно ще ме притесни ако смята, че на крадците трябва да им се режат ръцете за наказание... :-)

Но аз сигурно имам същите неща -- и участъци на живост, и на застиналост, и бели петна. Колкото до критичните ситуации, вероятно в тях ангелът ми би бил по-слаб от неговия.

Защо говоря тогава тези неща? Имам ли право? Капризнича ли? Или това наистина е важно? Не е ли достатъчна степента, в която го има?

Благодаря за отговора :-) Ще взема и аз да вляза в някой сайт за запознанства, пък дано ми излезе късмета и на мен. А иначе май предпочитам да съм пасивната страна в секса, но трябва да пробвам за да видя кое повече ми харесва. Пожелавам ти много приятни мигове с твоя приятел