Качвате се в автобуса и виждате готино момче. Как реагирате? Гледате ли го? То Ви поглежда, погледите Ви се срещат за миг. Какво усещате? Какво се питате? Сам е. Или пък е с момиче. Може би просто приятелка. Или определено се вижда, че е приятелката му. Знаете, че след малко трябва да слезете (или пък той) и повече няма да го видите...

Определено темета ми хареса!!!
Ако наистина е много хубав не отлепям поглед от него - така и така поътувам близо поовин час от центъра до нас включвам "болната си фантазия" и я оставам да си фантазира.Не ме ебе дали е с приятелка или не е - просто той ще бъде поредния ми образ, който "извиквам" самозадоволявайки се...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен по принцип ми е трудно да гледам хората постоянно, затова колкото и да е хубав, го поглеждам от време на време, уж случайно... Започвам да се питам как ли се казва, къде отива. Така ми се ще поне името му да разбера. А на слизане обикновено му казвам "Чао!" (на ум де) и оставам още дълго под въздействие на магията му. А че фантазията работи усилено се подразбира!

Gore dolu i az taka. Ima edin muzh deto chesto putuva v avtobusa s men. Obiknoveno si kimame za zdravei. Ma pustiya nikoga ne syada do men.

Всеки ден ползувам обществен транспорт, срешам и красиви момчета, радвам се когато седнат до мене или срещу мене за да мога да ги наблюдавам, разбира се скришом, тука не е прието да гледаш някого непрекъснато, може да го изтълкува като заплаха.
Бояне, щом той не сяда до тебе, седни ти до него, какво толкоз, това да не е такси, че да се вози сам на цяла седалка

THE BIGGER THE BETTER

Ако наистина ми харесва, бих го гледал в очите, колкото мога, при всяка възможност... Но понеже все се получава така, че или аз или той ще слезе на "спирка по желание", то не ми остава нищо друго да си помечтая после...а може и да посвиря на пиано.

Всички ме радват. Едни - когато идват, а други, когато си отиват.

Momchetata v avtobusa.... kolko pati i az sam se pital kak da gi zagovoria, kakvo da kaza, po kakav nachin da im dam da razberat che i az gi haresvam! Trudno e, no i na men, kato biah po-malak, ne mi pomagashe fakta che biah dosta sramezliv. Chesto se e sluchvalo s niakoe momche da se "zaigraem" s pogledi, no az vinagi sam se nadiaval che to shte napravi parvata krachka, che predi da sleze shte se priblizi do men i shte mi kaze "zdravei". Sega razbiram che veroiatno i to se e nadiavalo na sashtoto i taka nikoga nishto ne se poluchi. V posledno vreme pochti ne patuvam s avtobusi i ne sam imal vazmoznost za podobni nabliudenia.

Po princip, niama nishto losho v tova da se zaglezdash v momcheta koito ti haresvat. Znam che e po-lesno da se prestruvash che uz sluchaino gi poglezdash, izmezdudrugoto, s nadezdata che shte sreshtnesh i tehnia pogled. Ima niakakva trapka v tova da usetish che i te te haresvat, che i te sa kato teb i te zelaiat. A tova che sa s momicheta niama nikakvo znachenie--men i zeneni maze sa me zaglezdali. E, razbira se, niama nuzda da sedish sreshtu tiah i da se pulish, osobeno ako ne poluchavash otvet, no ne e tolkova strashno ako poglednesh niakogo po-nastoichivo.

Bih te posavetval da ne se valnuvash mnogo po vaprosa--kogato doide momenta da se zapoznaesh s niakoe krasivo momche, toi shte si doide ot samosebe si. Ne e recheno da go sreshtnesh v avtobusa. Vazmoznostite sa mnogo.

де да бяха и по цял свят автобусите пълни като в бг...
ама не таксита, даже у наше село сам трябва си отвориш/затвориш вратата!
За това се оглеждам по магистралата...
Но явно е доста често срещано явление това с автобусите!
Като си спомня мене как ме гледаха!
И така ме гледаха, че аз едвали не се предадох...
Баси колко съм бил наивен!
Всъшност вие всичките ли гледате? а вас не ви ли гледат?
Мене ме гледоха, от одавна и за тва до ден днешен Нито гледам Нито давам да ме гледат.
Последният случай беше с едно турче, където ми вика, да аз те видях в трамвая, ама ти защо седна толкова далеч.
А аз му казах: МИ ти що не дойде при мене? Както и да е де и без това пътувах 1 спирка.

Редактирано от Mapиo Шмeтep ® на 26.11.02 02:28.

..........istinata e che nikoga nishto ne se poluchava.........vse niakoi niakoga sliza! Az lichno pochvam da nabiram kurag i otivam i zagovariam. Izobshto veche ne mi dreme!

Имам да споделя нещо- преди две години реших да се загледам в едно момче в автобуса- великият 280 в посока Студентски град.
Момчето бе много усмихнато.. аз бях някъде отпред, а той- в дъното.. гледахме се през цялата дължина на коридора.. и така около 20-тина минути. После се гледахме двамата един до друг на колелото на автобуса- в средата. Когато дойде моята спирка, казах му- слизам тук. А той ме последва, но просто това бе и неговата спирка... Видяхме се пак на другия ден. Говорихме, пак се гледахме- хареса ни това... С него се научихме да си говорим с поглед.
Сега това момче е един от най-добрите ми приятели. В момента съм в неговата стая, пиша ви от неговия компютър...

Хубаво е да гледаш човека, който е привлякъл погледа ти, па дори и да е на другия край на автобуса. Това може да е твоят най-добър приятел.