АЗ ТРЪГВАМ
(на Big and Thick)

В тази тиха нощ,
когато вятърът спи,
а луната самотно
гледа смълчания град
аз тръгвам.

Тръгвам на едно пътешествие,
от което сам не зная
дали ще се завърна.
Но аз трябва,
трябва да тръгна.

Дори никога повече
да не видя този град,
да не усетя топлината
на камината,
да не чуя смеха на
приятелите.

О, колко много ще
ми липсва всичко!

Жестоко е. Зная.
Но аз трябва,
аз трябва да тръгна
за да те намеря.

Защото по-жестоко
е без теб.

ЕЛА
(на Марио)

Ела със северния вятър,
с буря яростна ела.
Счупи прозореца ми
с трясък и при мене влез.

Тогаз грабни ме
с двете си ръце
и в прегръдка силна
оттук ме отведи.

Да препуснем с теб
през хоризонти непознати
през поля неземни да препуснем
додето своя рай намерим ний.

Да спрем тогава уморени
и останем там - на оназ земя.
И нека бъдем вечно трима -
ти, аз и любовта.

НЕ СИ ОТИВАЙ
(на BBourgas)

Не си отивай.
Постой още миг при мен.
Виж - цигарата ти още пуши.
И кафето даже не изпи.

Не си отивай.
Навън ще срещнеш само
нощта, която ще те следва
на всяка твоя крачка.

И вятъра, копнеещ да
брули яростно лицето ти.
И автобуси, намусено дрънчащи,
отдавна забравили какво е топлина.

Не! Аз не мога
да те пусна
при нощта,
при вятъра,
при намусените автобуси,
отдалечаващи те от мен.

Не си отивай.
Тази нощ остани.

ПРОЛЕТ
(на Анал-о-квист)

Пролетта дойде.

Разтопи снега, който
зимата бе оставила
и възвърна птиците,
прогонени от есента.

После, като фея приказна,
с пръчица от злато,
навсякъде разпръсна
топлина и нов живот.

Накрая се огледа и
като се увери, че
нищо не пропусна,
доволно се усмихна.

Пролетта дойде.
Но не и ти.

Merci, merci mnogo sam polaskan. Mai za prav pat v jivota si stavam obekt na posveshtenie

НЕ МЕ ЕБЕ КАК Е ВУТЕ, АЗ ГЛЕДАМ ДА СЪМ ДОБРЕ

Благодаря. За първи път ми е посветено стихотворение. Трогнат съм.
Много се радвам, че пишеш във форума. Наистина го оживи, пък и темите ти са интересни.

Боян

Blagodarya ti mnogo, mnogo! Az za prav pat cheta neshto, koeto e posveteno na men i sega se chuvstvam taka specialen! I za prav pat naistina mi se priiska da se vidya s chovek, s kogoto si pishem v nyakakav Internet-klub. E, edin den i tova shte stane, navyarno.
Iskreno se radvam, che se poyavi i predlozhi mnogo interesni temi! Vsashtnost, dokato sme na valna poeziya, mi hrumna neshto, vdahnoveno ot teb. No veroyatno e po-dobre da otvorya nova tema...
Pozdravi i prodalzhavay da pishesh, zashtoto tova go mozhesh sas sigurnost...
I

Благодаря ти много, Давид! Много ми хареса стихотворението ти! Жалко че аз не мога да ти отговоря със същото. Много сам трогнат, още повече че написаното от тебе мога да го отнеса към себе си, към нещо , което действително съм преживял!
Бъди здрав и пиши по-често тук!
С приятелски поздрав!

THE BIGGER THE BETTER

А за първи път някой открито се вълнува за мен. Не мога и аз да не се почувствам специален...

Хиляди извинения за гафа със заглавието. Колебаех се между двата варианта, а накрая съм забравил да го променя както трябва. Може и "Ако трябва", и "Защото те обичам" - въпрос на лични предпочитания.