Здравейте, всички!

Най-сетне намерих сили да напиша нещо. Не знам как ще го възприемете, но е искрено. Води ме убеждението, че ако другите не ни приемат, то поне ние би трябвало да си помагаме, да се разбираме и да бъдем приятели. Е, наясно съм, че това 100% не може да стане, но поне 99% вярвам, че може ;-) Само че НИЕ трябва да го направим така за да се чувстваме и живеем по-добре, по-спокойно. Затова реших да напиша тези редове.

Някои от Вас вече са разкрили пред приятели и/или роднини какви са и може би дишат по-леко или пък не. А колко много живеят, изгаряни постоянно в пожара на ТАЙНАТА: АЗ СЪМ ГЕЙ. Всъщност "живеят" ли? Бидейки от тях, ми е много трудно да кажа "Да"... И така, крещейки от болка, непрекъснато искаш да кажеш на някого, но на кого? Той/тя ще ме разбере ли? Как ще реагира? Какво ще стане? Боже мой! В този ред на мисли според мен този клуб би трябвало... Не! Даже е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да е мястото, където всеки да може да излее своята болка, да сподели радостта си, да поиска съвет, да намери приятели... С две думи ДА СЕ ЧУВСТВА СРЕД "СВОИ". Няма ли го това, просто не ми се мисли. Казвам това не само от свое име, но може би (само предположение) от името на много други като мен, които влизат в клуба с надеждата да успеят поне малко да разчупят затворения свят, създаден от ТАЙНАТА.

От известно време (но не от много отдавна) следя клуба, но не е това което лично аз (а мисля и много други) бих желал да бъде. Мисля че, трябва да бъде по-оживен; сега изглежда замрял. Би трябвало също да се водят повече дискусии по различни проблеми, ситуации и т.н. Тук не мога да не дам за пример клуба на момичетата "Ева и Ева". На мен ми е много приятно да го чета и направо им се възхищавам! Браво, момичета! Мисля, че можем и ние (и трябва) да бъдем възпитани и мислещи същества, които обаче не мислят само за секс. Надявам се, разбирате, какво искам да кажа. Говоря генерално, а не че искам да обидя някого или да кажа, че в клуба се говори само за секс. Сексът естествено също има своето място. Просто ми се ще оттук нататък клуба да става все по-интересен и полезен. Той е от нас за нас.

С това приключвам своето приветствие и въведение (така да се каже ;-) Сега ми се ще да продължа започнатата от Dirty Diana дискусия. Той поставя ключовия въпрос за семейството: "Как да им кажа?". Наистина много болезнен въпрос. Аз лично на никого не съм казал още - нито на семейството, нито на приятел. Така че от години тая ТАЙНАТА в себе си. А и не съм бил още с момче (и с момиче не съм бил), така че съм САМ с НЕЯ. (Това би трябвало да обясни горните параграфи.) Това вече е непоносимо и поради това от известно време събирам сили да кажа на някого.

Вариант 1: Приятели. Специално за приятелите си мисля, че повечето биха разбрали. Е, няма да е като нищо да не съм им казал... А за онези, които няма да ме разберат, съм готов да ги забравя.

Вариант 2: Семейство. Тук нещата стоят далеч по зле. Знам, че нито майка ми, нито баща ми ще се самоубие, но че на мен ще ми се иска това е сигурно.

През последните две седмици на няколко пъти бях на косъм от това да призная на колеги, че съм гей. Не го направих. Интересното е, че не го направих не защото ме е страх от реакцията им... Не. Каквато и да бъде тя ще я приема. Спря ме въпроса: "Това ли е момента?". Така и не намерих сигурно "Да"... Спря ме невероятната важност на този момент, която той би придобил ако кажа. Не знам, може би е нелепо... Но не успях. Изведнъж си представяш как всичко се преобръща наопаки. Но пък кога ли ще е момента? Е, кога според Вас е момента? Вие кога признахте?

Как ли реагират околните? Сигурно задават въпроси, които ти най-малко би желал да чуеш в този момент... Аз не знам дали изобщо бих чул нещо от това, което биха ми казали.

По отношение на семейството, досега не съм бил близо до това да има кажа, но постоянно си го представям... Винаги е ужасно. И отново ужасът идва не от това дали ще ме приемат или не. Дори да не ме приемат, ще го преживея. Но самият момент в който ще се ужасят, ще се разплачат, аз също... После въпроси, търсене на вина... Това не е поносимо. Доказват го и bad jo и Boian...

Интуитивно усещам, че след това нещата ще се успокоят, независимо дали ще ме приемат или не, също както при bad jo и Boian. И въпреки това, самия момент на признанието мен ужасно, ужасно много, ме плаши. Странно е, като се замисля че, нямам сили да им кажа, а все някога трябва да го направя и сигурно след това ще се виня за това, че не съм го направил по-рано... Но уви!

Тук идва въпроса кога и как да им го кажа. Сигурно няма много начини за това как да го кажеш - говориш направо. Но кога? Аз сам ли да им кажа или да чакам те да разберат нещо и да ме попитат. Първото ми изглежда някакси насилено и неестествено. Второто ми изглежда по-вероятно. При Вас как беше? Второто сякаш следва и от въпроса, който поставя bad jo - "Защо да кажа?". Когато те разберат нещо, вече се появява повод да им кажеш. А иначе защо? Освен може би като започнат да те питат имаш ли си приятелка и т.н.

Мисля че на приятелите има повече причина да си признаеш сам... Няма да ти говорят толкова разпалено за момичета, да те разпитват ти как я караш с момичетата, кога ще си хванеш някое и такива... Няма да се преструваш и да увърташ. А може дори да обсъждаш момчетата свободно с тях. Фалшът може да те убие. Но като кажеш на приятелите си, увеличава се вероятността да разбере семейството, защото не знам дали няма да е фалш ако им признаеш, но ги караш да си мълчат.

Засега толкова от мен. Поздрави!

Пропускаш още един съществен въпрос : КАКВО?

Както се разбира от написаното ти не си имал сексуални контакти с момчета. А имаш ли/имал ли си някаква емоционална връзка с момче? Ти всъщност сам за себе си наясно ли си, че си гей?

От позицията на тридесетте си години и опита си в емоционални и сексуални гей контакти те съветвам първо за себе си да изясниш нещата. Другото идва само.

Аз считам себе си за открит гей, макар, че примерно на родителите си и на много хора около мен не съм казал. Не трябва откритостта да се разбира погрешно. Както никой от колегите ми не идва сутрин да ми казва "Хей, спах с жена снощи", аз също не чувствам необходмост да споделям интимния си живот. Но ако някой от колегите ме попита с кого живея или дали си имам приятелка, бих му казал, че съм гей (но пак зависи от човека, от обстоятелствата и т.н.), Това се отнася и за приятели и познати.

Има и "мълчаливо казване". Много от нашите познати (мои и на приятеля ми, с когото до скоро живеехме заедно) усещат, че сме гей двойка по начина по който си говорим, по начина, по който се гледаме, общите неща, които ползваме, почивки и ваканции само двамата и т.н. Като казвам усещат не разбирай по маниери, и двамата сме си "нормални" момчета без феминизирани движения. Неговата майка знае, че сме гей, моите родители не знаят, но това не е причина да се тормозя. При подходящи условия и в подходящо време бих им казал.

И така не свързвай еднозначно "ТАЙНАТА" с това да кажеш на колегите си (и другите), че си гей. Важното и ти да си наясно със себе си.

Успех!

There are only 10 types of people in this world: those who understand binary and those who don't

Здравей!

Благодаря за отговора ;-) По въпроса за гей компанията работя вече, но в крайна сметка дори да имаш добри гей приятели, въпросът с другите ти приятели остава.

Аз лично не искам да кажа на моите приятели за да го афиширам или нещо подобно, но има ситуации, които ме изкарват от релси и ми се ще на момента да им го кажа простичко. Примерно като почнат разни намеци и въпроси за гаджетата (т.е. момичетата) и подобни; просто вече ми омръзнаха собствените ми увъртания и лъжи и винаги имам чувството, че ме режат с нож. Тогава ми се ще да кажа простичко, че съм гей... Не да го изкрещя на висок глас като нещо много важно, а простичко... Точно ей така бях на ръба на няколко пъти наскоро, обаче много малко не ми стигна да го кажа. Нещо ме спря... Може би защото в този момент не мога да ги усетя особено близки... Така или иначе най ме е яд на собствената ми нерешителност, на осъзнаването че може би сам си причинявам страданието или поне, че не си помагам...

А за семейството вече споменах, че там нещата са по-трудни. За теб също разбрах; всъщност моя постинг беше нещо като отговор на твоята тема, а не въпрос. А ти замисляш се да им кажеш ли или просто се замисли какво би станало ако някога им кажеш?

Здравей!

Благодаря за отговора ;-) Не знам защо си останал с впечатлението, че не съм наясно със себе си. Наясно съм и знам, че съм гей.

Аз също съм против "прекалената откритост". Не става въпрос да го натрапваш или да го афишираш, а просто да знаят. Ти например казваш, че ако някой от колегите ти те попита ще му кажеш. За твоите 30 години не се ли е стигало до такъв момент? Или пък вашите да те питат какво става с момичетата, няма ли да се жениш? Защото аз например затова искам да им кажа - за да не ме тормозят с такива въпроси, на които само увъртам и лъжа. И въобще човек не е себе си... Но, разбира се, изборът е индивидуален.

А за "мълчаливото казване" май не се бях сещал, но е вариант. ;-)

Здравей, Бояне!

Благодаря ти много и на тебе за хубавия отговор. Винаги ми е било много приятно да ти чета постингите; харесва ми как разсъждаваш ;-)

По всичко личи, че си имал късмет. Първо с това, че най-напред съквартирантът ти ти е разкрил, а не ти. После и с майка ти. Става явно, че ако разкриеш на един-двама, другото би трябвало да е доста по-лесно и да стане от само себе си, както при теб. Аз сега точно към това се стремя, но в последния момент се разколебавам. После се ядосвам на себе си, защото нещата продължават както преди в омагьосан кръг.

Ти някога имал ли си я тази нерешителност? Да си на косъм от признанието, но да не признаеш? А сега, след като не го криеш, случва ли се понякога когато по един или друг повод някой твой нов приятел (не интимен) или приятел на твой приятел разбере, че си гей да имаш чувството, че в момента признаваш за първи път?

А за майка ти... Просто нямам думи. Да ти е жива и здрава. Сигурно много те обича...

Благодаря ти. Разбирам английски и даже вече прочетох няколко статии. Това, което мисля, че беше полезно да науча от прочетеното дотук, е например да не признавам в гнева си. Четейки статиите ми хрумна идеята да преведа някои от тях и да ги пусна тук, може би да има отделна тема с различни статии. Дали има смисъл? Въпреки, че в тези статии някои неща звучат като в приказка, може би биха полезни.

Sigurno ima smisul. Edna ot trudnostite v BG varianta e lipsata na ezik za tezi neshta, nyamame dumi, s koito da gi opishem, bez da zvuchi glupavo, ili klinichno, ili obidno.

ляв или десен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Lyav razbira se.

Lyav razbira se. Rozovoto e kyde po-blizko do chervenoto...