|
Тема
|
Раздяла
|
|
Автор |
Beнeлин Paeв (Love Guide ) |
Публикувано | 03.02.08 19:10 |
|
Раздялата, всеки гледа на нея по различен начин.
Било то раздяла с любима вещ, пазител на много спомени,
раздяла със скъп приятел, тръгнал на дълъг път
или раздяла с най-голямата любов на живота ни.
Едни се съвземат бързо.
За други съвземането е тежък и болезнен процес в който мъката е главен двигател.
Някой хора свикват с нея...
...а за други тя е най-големият им кошмар.
Да, всеки възприема раздялата по-различен начин!
Единственното общо нещо обаче е надеждата...
...че това което сме загубили, скоро ще се върне при нас.
----------------------------------------------------
LOVE IS A FORCE OF NATURE
| |
|
Ако желанието е по- силно от действителността, ако вярата може да замести реалността, ако.......,тогава невъзможното очакване, /причините са хиляди, една от тях- необратимата посока на времето/, ще създаде паралелната вселена, в която ще намериш желаното убежище след края; и преди новото начало на новия край ......
Звучи оптимистично, но практиката го доказва....
Редактирано от ljove на 03.02.08 20:54.
| |
|
Хората се срещат и се разделят- нищо по-естествено от това. Обикновено при раздялата има болка, но човек трябва да знае, че всичко минава, и това ще мине.
| |
|
Ооо, да, вероятно минава, иначе нямаше да ръся сега метафорични изблици на душевен дискомфорт....
| |
|
Ако ще цитираш отчаяните съпруги, поне давай някакво мнение, а не го плескай тука да се чуди човек какво искаш всъщностг. Разбрахме, че си отчаяна съпруга, ама не е нужно да прекаляваш...
| |
|
Отчаяна съпруга не ползва цитатите така, нищо не ви се отбира значи.
И за спама сори.
| |
|
Просто част от живота, но всяка раздяла води към нещо ново.
Save the original.
| |
|
Нещо ново- да, но дали ще е по- добро? Този въпрос винаги стои на първо място, плюс неизвестността на непознатото и възможността от поредно разочарование....
| |
|
В един от най-хубавите будистки храмове в Тибет са написани кратки стихчета за хорските радости и неволи.
Под заглавието "РАЗДЯЛА" са написани 5-6 йероглифа и...поетът ги е размазал.
Така и са останали во веки...
Защото трябва да изпиташ раздялата и болката.
Това чувство май е неописуемо.
| |
|
|
|
|