Можем да притежаваме блестящ интелект и да ни липсва великият синтез,който ни дава прозрение за истинската същност на нещата. Тесните специалисти често блестят с интелект,но синтезът напълно отсъства. На тях няма да им помогнат никакви разяснения,защото нищо не се натрупва така бавно,както синтезът.

И аз мисля като вас. Задълбавайки в някоя област,човек е склонен да забрави, че на този свят всичко е свързано и губи представа и усещане за "цялото". Най-често забравяме именно за мястото и връзката на човека и неговата психика с околната среда.
И Стивън Хокинг признава това в своята книга за времето: различните теории по физика от различен ъгъл изучават света, но никоя от тях не взема предвид човешкото мислене, и затова всяка теория дава добри резултати донякъде,
Хокинг предполага, че някой философ който разбира много от физика може да се доближи до истината за тоя свят. Но тъй като всичко се развива много бързо,
такива всестранно развити личности няма.

Ами за тази работа си има една интердисциплинарна наука ли, философско направление ли: ОБЩА ТЕОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ!
Там нещата се правят заедно! От специалисти в различни области!
Ама хайде да не откриваме топлата вода!
В ЦРУ работят така от години и си имат една хубава "фондацийка" - RAND Corporation! Чудесийки правят там!
Синтез ВЕЧЕ от сам човек не става! Трябват много глави! С различни виждания и знания от различни области!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав сте.
Предполагам че така се работи - с екипи от хора, въпреки че не съм информирана по въпроса колкото вас.
И все пак, и един човек с ограничените си познания в дадена област би могъл да постигне синтез до някаква степен.
Попадала съм на мненията ви по другите теми и за много неща съм съгласна с вас.
Мисля, че едно от условията да постигнеш синтез е да си в равновесие с околната среда (да обичаш и приемаш света какъвто е).

Прощавай, но аз мисля че задълбоченото, продължително и систематично четене на философски книжлета е доста умопомрачително. Както е казал един от известните философи (името му беше "Пиърс" или нещо такова) - Човек докоснал се до научна лаборатория придобива поглед върху света, който е недостъпен, невъзможен, не по силите на човек, който не е провеждал осмислен експеримент. Аз съм напълно сигурен в това. Човек цял живот може да наблюдава как рибите плуват в реката, но от това той няма да стане по-добър рибар. Грозната истина е че в работата си като физик, човек се нуждае от философия, толкова колкото се нуждае и от зъбобол. В качеството си на уравновесени хора, обаче се нуждаем от философия толкова колкото физиката се нуждае от уравновесени хора. :P

Би ли написал нещо повече за тази дисциплина ако знаеш? И защо се нарича с това странно име - това математическа теория ли е, Scientific management ли е, Вкусна каца с бюджетен мед ли е или що?

Благодоря предварително...

Само цитирах С. Хокинг който цял живот се занимава с физика и все пак мисли че нещо недостига на разните теории, и това е именно връзката човек - околна среда.
Нямам предвид науката философия а начина на мислене (светоусещане).
Когато някой се занимава с точни науки, минава през няколко етапа. Първо - обучава се. Този процес отнема много време - задълбаваш ли все изкача нещо позабравено или пропуснато което трябва да научиш или направиш. Едновременно с това осъзнаваш, осмисляш, получаваш резултати.Влагаш труд, виждаш резултатите (невинаги) и дори си доволен от себе си. Имаш самомочувствие че знаеш нещо.
Някъде по трасето човек става склонен да отрича неща, за които няма формули и преки доказателства (и не ги дават по "Discovery chanel")
Човешката мисъл има огромна енергия , можем да обменяме енергия със света около нас. Взаимоотношенията между хората могат да се контролират и анализират ако знаем как.
Съгласно втория принцип на термодинамиката ентропията на изолирана система винаги нараства.Ако разгледаме двама човека като изолирана система и ако приложим закона за нарастване на ентропията, трябва да обменят енергия и то винаги единия ще отдава повече отколкото другия ще приема ( при равни температури на двамата) Отдадената енергия я приемам за положителна а приетата за отрицателна. Процеса е неравновесен. А какво ще стане в равновесно състояние на с-мата??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако някой познава човек в термодинамично разновесие, моля да ми изпрати снимката му. И много моля без фалшификати (пюрета, чорби и др.) :)))))

Равновесното състояние (или неравновесно) се разглежда не за едно тяло, а за система от тела. Когато параметрите на състоянието са еднакви в целия обем системата (или се колебаят около някакви средни стоиности) - това е равновесно състояние. Т.е. телата от системата имат еднаква температура, налягане, плътност, енталпия, вътрешна енергия.... във всички точки от обема си.
Когато системата е в неравновесно състояние , в различните и краища параметрите са различни и протича процес на изравняване на параметрите до достигане на равновесно с-ние.
Така че термодинамично равновесие за един човек не може да има, а за система от хора ( освен ако не разглеждаме отделните части на тялото участващи в една система и обмяната на енергия м/у тях ( напр. чакрите)). Разглежгам взаимодействие м/у отделни хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти ме срина!
Това е междинно звено межу философията и чистата наука, бе човек!
Ами благодарение на нея (отчасти) сега си в Нета!
А нещо за "Римския клуб да си чувал"?
А за Винер, фон Нойман, фон Берталанфи, Месарович, Клир, и сие да си чувал!
Кат' не си - ами почвай да четеш!
Синтез от сам човек - в 21 век! Щуротии!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите