Бих искал да чуя мнението ви по въпроса: Класическата механика граничен случай на квантовата ли е? Това твърдение се среща в голям брой учебници. Според мене то е твърде едностранчиво и въвежда в заблуждение. До него обикновено се стига като квантовомеханически се разглежда движението на тяло с достатъчно голям импулс. Изводът от това разглеждане е че кв. мех. траеткория клони към класическата траектория когато импулса клони към безкрайност. Заблуждението, до което може да се стигне при това е че човек започва да си мисли (евентуално), че кв. мех. във всички случаи дава по-детайлно описание на движението от класическата. Какво става обаче ако разглеждаме например задачата за движение на планета около безкрайно тежка звезда? Какво предвижда за този случай квантовата механика? Колко детайлна и вярна ще е пробнозата и след 100 млрда години? И ако планетата по условие остава вечно в орбита около звездата, може ли квантовата механика да укаже точното положение на планетата в кой да е момент (например t=0). Очаквам вашите идеи за качествено кв. механично решение на системата планета+безкр.тежка звезда. Аз мисля че докато кл. механика дава реална траектория, това което квантовата може да даде като се напъне е че планетата с равна вероятност се намира в някоя точка от елипсовидната си орбита. Следователно в този случай кв. мех. е толкова базсилна, колкото класическата в опита си да опише атома. Изобщо извода би трябвало де е очевиден и не откривам с него Америка - кв. мех. дава винаги верни резулати (нерелативистки), което обаче е за сметка на това че информацията която дава е "цензурирана" (съкратена) до неузнаваемост.

Мисля, че този който е написал, че класическата механика е граничен случай на квантовата, просто е претупал набързо нещата. Нали за всичко трябва да имаме отговори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинете ме за невежеството, но квантовата механика не важи ли само за микрочастици, които могат да се разглеждат и като вълни, и като частици - т.е., кванти.
А вие разглеждате цяяяла планета, гравитираща около безкр. тежка звезда.
За да ги разгледате с квантовата механика, първо докажете че имат корпускулярно-вълнови свойства.

Vsashtnost tsialata kvantova mehanika se krepi na ideiata na De Broglie,che vsiako dvijeshto se tialo ima i valnovi svoistva.Poslednite sa prisashti,obache i za klasicheskata fizika.Po nachina,po koito se definira valnata na De Broglie,ne se pravi printsipno razgranichenie mejdu makro- i microsveta.Razlikata idva ot masata na opisvanoto tialo.
Opitite za svejdane na klasicheskata mehanika do granichen sluchai na kvantovata(h cherta,kloniashto kam 0 i m-goliama),sa formalno korektni,no ne i fizicheski ubeditelni.Taka naprimer prehodat mejdu dvete ne e neprekasnat,zashtoto e nalitse kachestven skok mejdu veroiatnostno i deterministichno opisanie.Nikoi ne e v sastoianie da posochi kade tochno svarshvat klasicheskite svoistva i kade zapochvat kvantovite.
Vragovete na Kopenhagenskata interpretatsia posochvat,che veroiatno vsichki nepriatnosti vQM se daljat ne na drugo,a na nepravilen izbor na fizichnite velichini,opisvashti kvantovata sistema-s drugi dumi,nie izpolzvame impulsa i polojenieto,aglov moment(klasicheski velichini) za opisanie na printsipno novi zakonomernosti.

Zdrasti Tom,
Iskam da te pitam dali matricata na prehod ot tvoja e-mail kum moja e simetrichna??? I dali vulnovite im funkcii shte se pripokrijat tazi godina?
Moshten pozdrav!

Zdrasti!
Abe az nali znaesh,che pisma ne moga da pisha.Matritsata na prehod ima nenulevi elementi,ama neshto sa rehavi...
Iunashki pozdrav:T

Здрасти.
Чудессно е , че се повдигат и такива нестандарнти въпросчета. Наистина.
Така, та заначи:
Квантовата Механика за разлика от Класическата разглежда обекти с много малка маса по отношение на заобокалящите ни тела (от порядъка на милионни чати от метъра на пример), друга същественна особеност която я отличава от "Класиката " е , че при третиранео на квантови проблеми работи винаги един хубав принцип изнамерен от господина Хайзанберг. Именно с негова помощ може да се направи прехода от класическа към квантова механика ( и то се прави във всяка книжака по Q.M.и то много елегантно).
Друга същественна ососбеност е , че в квантовата механика понятието за траектория не съществува, може само да се пресметне вероятността да намерим положението на системата в даден момент от време.
Сега за хубавата планета .Проблема се решава просто:
1.Разпиши уравнението на Шрьодингер. Не ми е ясно само как ще изглежда вълновата функция в случая.
2.Реши диференциалното уравнение и си готовкато не пропуснеш съотвтните начални и гранични условия разбира се , а после обираш лаврите :-)))
Знаеш ли да си гиворим така е все едно да се мъчим да преразкажем музиката с думи, ако можеш изложи проблема в чисто матаматичен вид и ще видим какво можем да направим. DIAL.

Ta maila mi e bnikolow@yahoo.com, izloji neshtata v stroga matamaticheska forma e shte gi naglasim nqkak si :-)))

Az ne mislia,che vaprosa se svejda do tova dali mojem da reshim SE,a do tova dokade se prostirat granitsite na prilojenie na kvantovata teoria.

Дайте ми доказателства, че атмосферния вуздух например може да се разглежда на кванти. Експериментални данни или наблюдения. Намерих в един сайт теория, която разглежда идеалните газове на кванти, за които важи принципа на Хайзенберг. При различни п-си са дадени методи за изчисляване на обема на квантите - нещо като макроклетки, всяка от които съдържа голям брой микрочастици (броя зависи от температурата). Разглеждат се флуктуациите на параметрите на състоянието за всеки обем. Теорията ми харесва, но доколко е близо до действителността.