да приемем че пространството се дели на две: 1-това което познаваме 2-това което не познаваме каде да търсим прехода?

Dog, poznanieto se osyshtestvyava chrez otnositelni istini. Kogato otnositelnata istina stane absolyutna, to tya stava trivialna i ne e interesna za procesa na poznanieto. Taka che nadali bi moglo da se govori za napylno poznavane ili napylno nepoznavane na prostranstvoto. V takyv smisyl, edva li bi moglo da se definira nyakakva ryazka granica m/u tova, koeto ti si razdelil kato si napisal tochka 1 i tochka 2.

Проблемът е, че няма как да определиш пространството, което не познаваш. Именно защото НЕ ГО познаваш. В този смисъл ТИ не можеш да намериш преход към това, което не можеш да определиш.

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СЕРИОЗНОСТТА. САМИЯ ФАКТ ЧЕ ГОВОРИМ ЗА НЕПОЗНАТОТО ОЗНАЧАВА ЧЕ ГО ПОЗНАВАМЕ И ПРИЗНАВАМЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩО. АКО ПРОСЛЕДИМ ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКОТО ОТКРИВАНЕ НА СЪЩНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВОТО МОЖЕМ ДО ДЕФИНИРАМЕ НЯКАКВА ФУНКЦИЯ КОЯТО ЩЕ НИ ОТКРИЕ ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ УСЛОВНО НАРЕЧЕНИ: ПОЗНАТО-ОСЪЗНАТО И НЕПОЗНАТО-НЕОСЪЗНАТО

ВЯРНО Е ЧЕ ЕДНИ ХОРА ЗНАЯТ ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИ НО ТОВА ДАВА ЛИ НИ ОСНОВАНИЕ, ЧЕ НЕЩАТА ДО ОПРЕДЕЛЕНО НИВО НЕ МОГАТ ДО БЪДАТ ПОЗНАТИ ЗА НАИ-НАПРЕДНАЛИТЕ В ПОЗНАНИЕТО. РЯЗКА ГРАНИЦА НЯМА,СЪГЛАСЕН СЪМ С ВАС, НО СЪМ УВЕРЕН ЧЕ СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА ФУНКЦИЯ. НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ЧЕ АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОЗНАНИЕТО-ТЯ ДО НЯКАКВА СТЕПЕН Е ОСНОВА ЗА НОВИ ОТКРИТИЯ. АМИ ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА? ВЪЗ ОСНОВА НА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ НИЕ ГРАДИМ ОТНОСИТЕЛНИ ТЕОРИИ И ТАКА В КРЪГ.

Koy, Абсолютната истина е опорна точка за открития. Дали не забравяме това ? Дог, Защо за открития търсиш аналогии в историята на познанието ? Това е ненаучно. Да споменавам ли колко често откритията са случайни ? Какво значение има дали е осъзнато или не ? Това с нищо не ти помага за откритието. Границата която посочваш е в литературен стил, не търсиш ли физическа такава ? В познанието няма кръг. Бих приел спирала .

друг васко, и романите на жул верн са литературни но.... а що се отнася до случаините открития то те са осъзнат плод на неосъзнатите натрупвания на познания но нека да потърсим граничната функция от физична гледна точка!

Бих искал да се включа в това търсене. Но ме смущава факта, че няма значение границата за която споменаваш. Прехода между познатото и непознатото е проблем на ума ни. Поставяш каруцата пред коня. Не мога да помогна. Посочи ми отправна точка за подобно разсъждение. Но без елементарно сравнение с историята на откритията.