Парадокси в ТО / Наука / Природни науки / Физика

По въпроса за парадоксите в ТО, парадокса за неедновременото стареене на близнаци тризнаци и т.н, също и за парадоксите с линейноста на пространствени измерения по посока на движението и т.н които са давани много примери тук в форума. Смея да покажа едно мое твърдение което отменя всякакви парадокси. Например парадокса на близнаците или хайде да вземем тризнаци че е по добре. Имаме двама неподвижни наблюдатели (А) и (В) единият на земята другият на венера, и трети (С), летящ на ракета в космоса движещ се със 99% от скоростта на светлината във вакуум. Според СТО часовника му се забавя спрямо другите двама, а дължината му се съкращава по направление на движението му. Идентично се наблюдава и от негова гледна точка, часовниците на двамата се забавят и дължините им се скъсяват по направлението на движение на ракетата (все едно двамата се движат заедно спрямо ракетата в едно направление а ракетата е неподвижна, респективно и космонавтът в нея) Възниква парадоксът кой старее действително от тризнаците, този в ракетата или тези на земята и венера, при все че в СТО движението и покоят са относителни, можем да изберем както двамата така и летящият тризнак в ракетата за покоящ се или движещ се. Като се има в предвид че стареенето е строго индивидуален биологичен процес, излиза че всички стареят еднакво но за различно време., погледнато от двете инерциални системи, земя заедно със венера и ракетата с космонавтът в нея. За скъсяването на дължините по направление на движението, от гледна точка на двамата, ракетата с този в нея търпят скъсяване на дължината по направление на движението, и обратното от другата гледна точка. В това не виждам парадоксален проблем, защото когато този в ракетата вземе да я обхожда по направлението и, ще го прави за по кратко време, точно в унисон със забавеното му време, и обратното единият ако рече да прехвръкне от земята до венера, ще е за по кратко време, заради скъсеното растояние, точно в унисон и със забавеното време на земята и венера.