Абе лесбийките са готини момичета! Остава да усвоят ФИЗИКАТА и ще победят П-ИТЕ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля си от вчера насам като какво ще да е количеството енергия което се отделя в всемира в вид на гравитационни вълни при това макар и само 1/ 10 000 забавяне годишно на образуващите пулсара и как тоя невъобразим енергиен принос се отразява на телата образуващи вселената па дори и газови гиганти да са не може дане не им се отразява тази кондика Може би Гери би се заел да подскаже все пак. Аз според мен де това енергоизлъчване сигурно ще е някое число с двадесетина нули и повече отзад му сигерно квадрилиони ватове и добре че се пръскат в всемира инак направо не знам какво ще ни се случи ако попаднат единствено на земята -направо и протоните ни ще се пръснат като билярдни топки по цялото мироздание Голямо шоу би настъпило Ами знам ли то може и протоните ни чак да се пукнат и от тях да излезат всички и струни и глисти и майко майко не ми се мисли направо какъва какофония ще да настане в пространството чак и на него ще му се види нанагорно...

"Вино от глухарчета" - Рей Бредбъри

Редактирано от stillpigi-166243 на 21.02.20 20:17.

Че има гравитационни вълни - има, но ми е много интересно как изглеждат нещата на микрониво. Там, където се зараждат, при сбъскването на да речем неутронни звезди около 10% от масата се превръща в гравитационна вълна. Тоест, един от всеки десет атома си казва "мамка му, тука стана много напечено, я да си стана аз една гравитационна вълна и да си обирам крушите доде е време". Какво всъщност се случва с този атом, как се превръща той в гравитационна вълна?

Броят атоми не е задължително да се променя, макар че има много възможи реакции на разпад, които не са свързани с гравитационните вълни.

Има едни закони, за съхранение на лептонния и барионния заряд, засега не се наблюдават изключения от тях. Енергията на гравитационните вълни идва от промяна на сумарната енергия (потенциална и кинетична) на излъчващите тела. Един вид, слабо нарушение на законите на Кеплер. Ей на, оценява се, че системата Юпитер-Слънце губи непрекъснато около 5000 вата под форма на гравитационни вълни, но няма причина и условия на някой от атомите нещо да му става че да реши да изчезва, нали? Просто Юпитер баааавно се приближава към Слънцето, губейки тази енергия.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас

Може и аз да не съм разбрал, но в източника (не го помня, руски беше) ясно се казваше, че 10% от масата се излъчва под формата на гравитационни вълни. Тоест, не за сметка на кинетична и потенциална енергия (което е напълно логично), а за сметка на масата - резултантния обект е с маса 90% от масата на съставляващите го. Ако това е вярно няма как да стане без да се намали броят на най-общо казано барионите

Масата има различен произход. Част от масата е на база сумарната маса на елементарните частици, част е от енергията на връзката. Тоест, когато две частици се свържат по-здраво, сумарната им маса намалява. При ядрата се нарича масов дефект, и това е енергията която се отделя при ядреният синтез, особено при термоядрения. При гравитацията е същото, когато два раздалечени обекта се сближат, трябва да се отдели енергия, без да се променя броят нуклони/електрони.

Изобщо с масата има интересни парадокси. Протона е с маса 938 Mev, той се състои от два горни и един долен кварк. Горният кварк има маса оценена на около 2.4 Mev, за долният кварк оценката е някъде под 5 Mev. Сумарно имаме от кварките около под 10 Mev, останалото до 938 е маса съответна с тяхната кинетична енергия. Затова не трябва да се учудваме че кинетичната енергия на две ЧД примерно, чиято скорост на въртене една около друга става близка до светлинната, може да е достатъчно голям принос в общата маса на системата.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас

При ядрата се нарича масов дефект, и това е енергията която се отделя при ядреният синтез, особено при термоядрения. При гравитацията е същото, когато два раздалечени обекта се сближат, трябва да се отдели енергия, без да се променя броят нуклони/електрони.
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Откъде следва че при гравитацията е същото, гравитацията не участва във силните взаимодействия.

"Откъде следва че при гравитацията е същото, гравитацията не участва във силните взаимодействия."

Следва от дефиницията на самото понятие за енергия на връзката. То не зависи от типа на взаимодействието, а е общо за всички - включително и за още неоткритите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоростта им на въртене става близка до скоростта на светлината? Баси! При толкова свръхмасивен обект... Това е наистина невъобразимо! Но след като преглътнах, че пространството може да се върти около себе си, ще трябва да свикна и с това. И да - можех да си изчисля и сам - това е елементарен закон за запазване на импулса.

Следва от дефиницията на самото понятие за енергия на връзката. То не зависи от типа на взаимодействието, а е общо за всички - включително и за още неоткритите
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Опитно обаче не е установено намаляване на масата при гравитационното взаимодействие. Никъде не е упоменато че енергията на гравитационната връзка е свързано, със масата по начин подобен при силното взаимодействие. Вашите твърдения си ги измисляте,или алегорично казано, “ изсмукано от пръстите “

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите